Възпитанието на най-малките деца преди Освобождението е оставено в ръцете на родителите им, според българските традиции. Но Драган Цанков още преди Освобождението, през 1874 г., публикува в цариградското списание “Читалище” идеен проект (устав и правилник!) под заглавието “Забавачница или училище за деца от 2 до 7 години”.

И така на практика става първият нашенец, загрижен за най-малките българчета. Ще минат години, докато в Свищов се появи (1882 г.) такава забавачница, наречена “Детинска мъдрост”, организирана от Никола Живков. Да, същият този търновец Никола Живков, учител, журналист и автор на “Шуми Марица” - национален химн от 1886 до1944 г. Брат на политика Георги Живков и на социалистическата активистка Виктория Живкова, позната ни под името Вела Благоева. 


Георги Живков и Ръководство за отглеждане на деца до 3 години на брат му Никола Живков

Да уточним - германският педагог Фридрих Фрьобел открива първата в света “детска градина” 

на 28 юни 1840 г. в Бад Бланкенбург. Дълго време срещу идеята му се опълчват какви ли не специалисти, твърдейки, че тя поощрява мързела и леконравието на някои майки, които са щастливи да се освободят от бремето на майчинския си дълг през по-голямата част от деня. Тъй като у нас могат да се открият свидетелства за разни форми на предучилищни заведения още от 1855 г. (Охрид), 1869 г. (Крушево), 1873 (с. Вехчани),... на практика ние сме изпреварили Франция (1881) и Япония (1876), създавайки забавачници веднага след тези в Русия (1859), едновременно със САЩ (1855). 
Рекламната обява на Никола Живков за първата “забавачница” в Свищов е толкова любопитна (и удивително съвременна!) като текст, че няма как да не я цитираме почти цялата: 

“... ще се отвори в град Свищов училище за дечица от 4 до 7 години, под ръководството на подписаний. Подобни училища, както е известно, има по всички европейски градове, с общо име Забавачници и те принасят двойна полза: Материялна полза за родителите: а) Защото децата от 4 до 7 годишната си възраст като биват естествено най-игриви, залисват домашните и ги изоставят от работа, а когато бъдат на училището, домашните ще си извършват спокойно работата. б) Децата вместо да се валят и късат дрехите с лошави игри, в училището ще се запазват чисти и здрави. Нравственна полза: а) Децата във възрастта от 4 до 7 години биват с най остра памет и пр. и вместо да слушат суеверни и развратни приказки от слугите домашни и по пътищата, в училището ще слушат нравствени приказки и ще станат наклонни към мъдростта. б) в къщи вместо да искат час по час да ядат, да прахосват напусто храната и да повреждат здравето си, в училището ще се научат на редовен живот и ще събират душевна храна, та ще бъдат здрави и телесно и душевно,

в) най-после, за да бъдат способни ученици за редовните основни училища, трябва да се приготвят от тая възраст - от 4 до 7 години. Програмата: “Детинска мъдрост” ще има два вида ученици, едни, които ще се хранят в училището по обед, а други само за учение. Учениците с храна ще имат особно условие, а другите без храна ще бъдат на два разреда; първи разряд ще плащат по 4 лева ежемесечно, а втори по 2 лева; съвсем бедните безплатно... Училището ще е отворено всекидневно, освен празнични и неделни дни, когато учениците ще са задължени да отиват в църква с учителите си вкупом. По желанието на родителите ще се избере почетно настоятелство, което да наглежда училището, когато пожелае. Ще има условени слуги за развеждание учениците по домовете им...Когато постъпва за първи път ученикът, за първата неделя ще е длъжен родственикът му или слугата да стои 2 деня при него в училището....

Свищов З0 Юлий 1882 Никола Живков”

Никола Живков навярно не би успял - единствено само с ентусиазма си на възрожденски учител - ако не е подкрепата на брат му Георги Живков, който на два пъти е министър на просвещението. 



Първото “детско училище” се е помещавало в дома на Алекси Гаргата в Свищов 

и е събрало 53 деца, но не просъществувало дълго, защото повечето питомци били чеда на бедни родители и не плащали нищо, а общината помагала само няколко месеца. Важно! Никола Живков държи възпитанието в тези заведения да бъде “по български дух, по български характер”, т.е. не заляга сляпо на чужбинския опит и предписания. След няколко години книжовникът прави втора забавачница в Свищов и още една във Варна.

Именно благодарение на министър Георги Живков се създава първата държавна забавачница в София (1888), която става базова към Курса за подготовка на детски учителки. Неговата идея е с помощта на подготвените в курса първи български специалистки по предучилищно възпитание да открие още детски училища в няколко града на страната - София, Пловдив, Русе, Търново, Стара Загора... Той е на мнение, че не чужденки, а обучени българки трябва да влязат в забавачниците, затова отпуща стипендии на няколко девойки, за да отидат да следват в Дрезден. И пак Георги Живков със Закона за българското просвещение от 1891 г. (наречен “Закона на Живков”) въвежда 

задължително и безплатно предучилищно възпитание у нас

Организирането на първите забавачници в София е свързано с името на Иван Радев от Нови пазар - учител с възрожденски дух и възторжено нагласа към живота. Художник по талант и педагог по образование, той дълго време учителства ту в едно, ту в друго селище на България, докато накрая се премества със семейството си в София. Тук неговото силно обществено чувство го тласка към идеи, които му донасят много тревоги, материални загуби и разочарование. Първите три забавачници, в три различни квартала на София, не просъществуват дълго, защото реализацията им е свързана с много средства, а резултатите не са така бързи, както се иска на родителите. След което Иван Радев е инициатор и най-деен участник в осъществяване на идеята “Трудово училище с приют”. Ето какво разказва за този период дъщеря му: 

“След закриването на забавачниците... с помощта на някой министър, вдъхновяващ се навярно от възрожденската епоха, той създаде трудово-възпитателно общежитие за празноскитащи младежи, както ги наричаха тогава. Това бяха деца без образование, деца на родители, дошли от селата в столицата. И тъй като нямаха никакво занимание, нямаше земя за оран, за посев, нямаше и добитък, за да се изкарва на паша, а родителите им бяха заети с работа, те се шляеха безцелно по улиците. Министерството на просветата се въодушеви от идеята за ограмотяване и приучване на труд на празноскитащите деца и юноши и издейства да бъдат отпуснати двеста декара земя - голо пасище край София, за да бъде обработено от питомците на приюта. Навярно то бе отделило и средствата, за да се построи на първо време барака, да се купят два вола, средства за ограда, семена и дървесни разсади, за възнаграждение на ръководители, пазач, както и помощ за самите питомци. Всичко бе извършено с много труд, ентусиазъм и много грижи от страна на баща ми. Но една нощ околните селяни, подтикнати от голям скотовъдец, подпалват бараката и разбиват инвентара...”

Иван Радев рухва, въпреки че никой не го обвинява в небрежност или лошо свършена работа. По цяла нощ кръстосва дома си и повтаря: “Малко ли им бе мерата за добитъка, та съсипаха нашата хубава градина!”. Минава време, министерството завежда дело, пакостниците са наказани, но... Иван Радев междувременно се е заел да организира приют за самотни старци. Не се знае как завършва този експеримент, но се знае, че поне една от идеите му е доведена до успешен край - създаването на читалище в Горни Лозенец - “Народно читалище “Пенчо П. Славейков 1921”. Първоначално читалището се помещава в дома на семейството, което предоставя собствената си библиотека за хората от квартала. След което, заедно с Мара Белчева, Иван Радев успява да организира Комитет от почитатели на поета, които - с дарителски пари - строят новата читалищна сграда, позната и днес на столичани с културните си прояви. Най-голямата гордост на Иван Радев обаче е щерка му Райна, която също е педагог по образование, но под името Калина Малина става детска писателка и издава първия детски роман у нас “Златно сърце”. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник "Над 55"/