Забавления на наивници

Приживе великият комик Георги Калоянчев разказваше как е станал актьор. Историята започва в края на гимназията, когато го оставят на изпит по немски и той след няколко уговорки се разбира с даскала, че ще му даде жадуваната тройка, но трябва да се яви на изпит.

На изпита пък освен учителя по немски в стаята били още двама преподаватели, които не говорели чуждия език. И затова Калоянчев решава, че ще си измисли свой немски език (да не излага даскала, пък и да може да оправдае пред другите, че все пак е говорил нещо). И така на изпита му се паднала тема за Шилер, а Калоянчев самоотвержено започнал да нарежда на „своя немски“ като тук-там бутал и Шилер: „Зинген, занген, загазунен – Шилер“, „Айне данке, майне франке – Шилер“...

Долу горе така звучи и поредният „шедьовър“ на „Капитал“ за ареста на Бойко Борисов и разследванията за корупция в страната. Пишат капиталци за Борисов и Васил Божков, но като досущ Калоянчев тук там бутват и по един Делян Пеевски за разкош. Дали има или няма връзка или смисъл – няма значение. Важното е текста да си върви, а в него да бъдат „зашити“ всички врагове на „демокрацията“ - разбирай хората, чиито имена предизвикват нощно подмокряне на каолиновия олигарх Иво Прокопиев.

Така ни в клин, ни в ръкав в материали за разследванията за Борисов и различни подхванати от „Промяната“ афери в държавата като лотариите на Божков, магистрала „Хемус“ и „Барселонагейт“ е набутано и името на депутата от опозиционната ДПС. Без да си правят дори труда да го навържат по някакъв начин с общата тема, по която творят. Пишат за ареста на Борисов и хоп – Пеевски имал имунитет. Пишат за видеоразпита на Божков, който се укрива в ОАЕ и прас – Пеевски не искал разпит на Цветан Василев. Пишат за аферата с националната лотария и бум – Пеевски пак вътре. Ей така – минато с по едно изречение, без да се задълбочават, ама да не пропускат враг №1 на боса си.

Те, Капиталци винаги са били много самоотвержени, когато става дума за Бащицата им и затова много държат той да се радва на благ сън и още благи дни, в които да върти далаверите си.

И затова хич недолюбват Делян Пеевски. И „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ (по брюкселския „Ню Юръп“) Иво Прокопиев не го харесва и честичко насъсква журналистическата си глутница по Пеевски.

Но то как и да го харесва? От години Пеевски и ДПС са истински трън в олигархичната пета на боса на родната приватизация. Все ще се появят отнякъде и ще почнат да питат защо Прокопиев краде българите през дебелите сметки за ток. Или защо разградският бос е сред малцината, които сега ще се облажат от новата евробаница – известна още като План за възстановяване и развитие. Който план беше спрян от „ню едишън“ прокситата на Прокопиев във властта – Кирил Петков и Асен Василев.

Двамата стопираха документа, набутаха вътре малко проекти от Прокопиевото портфолио, подписаха меморандум от името на държавата с друг кремълски олигарх за разкош и пратиха папките в Брюксел. Сега стоим със затаен дъх да видим ще се усети ли Брюксел как двамата братя по интереси го правят на балама.

Но да се върнем на Пеевски. Скъпият ток и протегнатата ръка на Прокопиев към европарите са само малка част от аферите на олигархията, които Пеевски и колегите му от ДПС разкриват и дори се опитват да пресичат със законодателни предложения. Последната болка на Прокопиев в тази област са т.нар. „златни паспорти“.

Онази прословута дупка в Националната сигурност, през която у нас, а от тук респективно и в Европа, се промушваха я китайци, я руснаци, които не могат или не трябва да бъдат част от населението на Стария континент. Дупката беше отворена от Бащицата на Прокопиев Иван Костов и хората му от тогавашната „Синя коалиция“ и дълго време е била ползвана от кръга около тях да уреждат свои руснаци и китайци с родни тескерета срещу съответната сума. А когато цялата схема твърде много се разсмърдя и от ЕС и САЩ няколко пъти размахаха пръст срещу страната ни заради дупката, Прокопиев побърза да пришие аферата на Пеевски и да погребе следите към себе си.

От ДПС обаче упорито настояха не просто за законови промени, които да затворят дупката, но и за пълна проверка кой е взел и кой е дал „златни паспорти“. И колкото и хората на Прокопиев в парламента да се борят срещу това, в крайна сметка предложението на ДПС бе прието. А това води до нов проблем за олигарха, който използва аферата със „златните паспорти“ за да пусне донос срещу Пеевски по закона „Магнитски“.

И сега, когато истината е на път да излезе наяве, а американците да видят кой ги лъже и защо, капиталци отново са излезли на амбразурата. И пълнят ли, пълнят дописки с името на Пеевски, белким в САЩ да им повярват, че депутатът е лош, а техният олигарх – добър. Дали тези забавления за наивници ще дадат желания ефект? Едва ли. Защото колкото и да се връщат към любимата си дъвка „Пеевски“, истината вече чука на вратата. И това много напряга един разградски олигарх...