Забравена история от родопското село на кехаите

Историята на Родопите със сигурност може да послужи за пример за развитие на животновъдството, дори когато не се говори за милиардите субсидии от ЕС. За да се знае и помни, прочетете този интересен автентичен пример за гордост от края на ХIХ и началото на ХХ в. в неделинското село Гърнати.

“Младите момчета още от малки пасели по десетина овце, а след навършване на 14-15-годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали със сюриите и белюците си по ливадите и баирите на Гърнати, а есента тръгвали към Беломорието. Най-често се установявали в Драма, Скеча, Гюмюрджина и Кавала.

Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието. 

Всеки кехая се различавал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още отдалече ехтял техният звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от “пукуть и рукуть”.

Лошото било, че някои не могли и да се завърнат повече, защото Беломорието (наречено в Гърнати гюзле) било “пекливо и болезливо” поради това, че върлували доста епидемии и болести - една от които е чумата. Трудно било преминаването и на снежния Карлък, защото зимите били много мрачни и мразовити. 

За тези славни овчари има създадени десетки гърнатски песни, защото овчарлъкът бил основен поминък на селото”, разказва Радко Асенов.

“В Гърнати имало много на брой овчари и около двайсетина кехаи.

Сано кехая (Асанкело) бил най-големият сред тях. Сюриите му били 5 на брой, които общо наброявали 1800 овце. Имал 8 агъла (летни кошари) в селото и 4 големи сачаци в с. Шехин (дн. Гърция). Негови били и две от мандрите в местността “Ескимандра”.

Чуко кехая (Амет Чуков) имал около 1500 - 1600 брави овце. След затваряне на гръцката граница зимува към Момчилградско. Няколко години след това заживява в с. Садовица. Карасюлман притежавал 1500 овце. В неговата мандра се правела най-вкусната “телемя” - вид сирене, което не се оставя да зрее. Карамутю - неговите наброявали 1400 брави. Славел се с най-млечните овце в региона.

Курубекир - неговата стока достигала също до 1400 брави овце. Конакът му бил най-хубав и най-голям от всички. Имал 16 капии (врати), 88 педжуре (прозорци) и 22 комина. Карасано - сюриите му били 4 на брой, достигащи до 1400 брави овце.

Той е основател на махала Мерамате. Садък кехая (Садък Мъзълски) - също славен гърнатски кехая. Отглеждал до 1300 брави. Имал 2 огромни кошари в северната част на Гюмюрджина. Мехмед кехая - по-малък брат на Сано кехая, имал общо 1200 брави овце, събрани в три сюрии. Владеел всичките земи на Чаушеви колиби.

Козуб кехая (Дишлията) - неговите овце достигали до 1200 - 1300 брави. Той е основател на Козубовия род. На неговия прякор са наречени две местности в селото - “Дишлийце” и “Дишлицкана ливада”. Калекан кехая - зет на Сано кехая, дошъл от с. Бурево.

Той притежавал 1200 брави овце. Като кехая бил прочут с най-едрите и яки еркечи. Агуш кехая имал около 1000 овце. Хората разказват, че гегата на Агуш кехая била толкова хубаво издялана и нашарена с фигури, че направо греела от красота, пише 24smolian.com

Гънгър кехая - той бил притежател на 850 брави овце и на 250 брави кози. Единствен от всички гърнатски кехаи имал повече от 100 кози. Стопанисвал много декари земя на юг от Скеча (дн. Ксанти, Гърция). Караизеир имал около 800 брави овце.

Той пръв донася семе на ечемик в Гърнати. Салих кехая (Верянлията) - неговите овце наброявали до 750. На прякора му е кръстена част от махала Мъзълце - “Верянце”. Караусьо притежавал около 700 брави овце. Бил прочут майстор на медни звънци, хлопки, чанове и тюмбелеци”.

Подготви Валентина НЕНОВА