Загадъчната смърт на един от най-известните експерти по тютюна

В началото на миналия век Стефан Здравков Георгиев спечелва авторитет и известност на Балканите

Стефан Здравков е роден през далечната 1880 година в град Щип (днес Република Северна Македония) в многодетното семейство на тютюнопроизводители.

Детството и юношеството прекарва в родния си град Щип, където учи и успешно завършва практическо училище по тютюна. Баща му Здравко Стефанов, като свободолюбив българин, често легално или нелегално е посещавал близки и роднини в новоосвободена България.

Едно от най-често посещаваните места било Дупница, град, известен с тютюнопроизводството и търговията. Но заедно с гостуването си бащата е уреждал и подготвял цялото си семейство за преминаването на границата с вече освободената от робство България, като първо ги прехвърля в град Горна Джумая (днес Благоевград), а оттам - в Дупница. Този стремеж на баща му се ознаменувал с успех в началото на 20-ия век.

Спомените във връзка с преминаването през границата на поробена Македония със свободна България, разказани от сестра му Мария - медицинска сестра на зъболекар, предизвикваха непринудени сълзи и тежки въздишки у нас - слушателите. Турските аскери били толкова жестоки, че да се измъкнеш от зоркото им око е било почти невъзможно, а опасността да те разкрият - голяма. Въпреки това цялото семейство успява да премине през граничните постове и успешно се настанява на квартира близо до жп гарата на Дупница. 

Трудолюбието на всички членове на семейството бързо ги реализира като квалифицирани работници в многото тютюневи складове в града. Стефан Здравков, освен със своята красота и атлетично телосложение, бил и много умен. Освен професията си на тютюнев специалист, той владеел отлично турски и френски език.

Това силно впечатлило собствениците на тютюневите складове, което създало възможност той да бъде търсен и удостоен бързо със званието майстор и експерт по тютюна. Близо четиринадесетте тютюневи склада за преработка на тютюнева продукция са поставили Дупница редом с Асеновград и Хасково като един от най-известните градове и райони за производство на качествен тютюн.

Навършил 27 години, отбил военната си служба, той успява да се ожени за девойка от знатен чорбаджийски род. Като зестра на съпругата му Агница Бояджиева баща й Георги на сватбата подарява наниз от златни пендари, с които украсил нежната и тънка шия на булката. Квалифицираният млад мъж за кратък период от време успява да спечели пари и да купи къща в “новата махала” на Дупница, а по-късно закупува лозови насаждения в непосредствена близост до града - Балановски рид. 

Известността на Стефан Здравков в много моменти изпреварвала личното му познанство с тютюнопроизводителите от региона 

Предложения за работа получавал от крупни търговски фирми от София, Скопие и други големи градове, но любовта му към Дупница и семейството не са му позволявали да напусне работата си тук. Едно след друго му се раждат и 5 деца - Георги, Виолета, Елена, Вяра и Здравко. Семейството, освен че се откроява като свободолюбиво, трудолюбиво и благородно, е и силно вярващо и изповядващо християнските добродетели.

Съпругата му Агница е била известна в града като “набожната Агница”. Тази вяра е давала основание на много бедни хора от града да потърсят безкористната помощ от семейството. 

Стефан Здравков, освен като един от най-търсените търговци при изкупуването на тютюна, е бил и активен общественик, особено в областта на просветното дело. Много често е избиран в ръководството на читалищните и училищни настоятелства. Самообразованието при него е било една от първите му потребности. Като познавач на тютюна, той е участвал в екипите за внедряването на новите технологии при обработката му.

През 1929 г. в Дупница се внедрява така наречената “тонга” за следберитбено доузряване и придобиване на нови качества на тютюневия лист. Като благородник, той е търсен от работници във финансово затруднение и само срещу честната им дума, че през лятото ще му предадат набрания и изсушен тютюн, той им е ставал поръчител при тегленето на кредити от земеделската банка. Голяма част от времето си прекарвал в чужбина за сключването на търговски сделки. Много изгледи на пощенски картички до семейството свидетелстват за посещението на напреднали европейски страни (Австрия, Чехия, Германия и др.). 

Но възходът и падението, щастието и нещастието в много случаи вървят ръка за ръка

Само няколко дни преди да се завърне от поредната командировка във Виена, той изпраща пощенска картичка до съпругата си, в която пише, че има да свърши някаква работа, която е “държавна тайна”, и се надява да ги завари в добро здраве и послушание от страна на децата. Но при връщането си към България мистериозно умира, като обяснението на неговия пряк шеф Чапрашиков е било, че е заболял от разпространената по това време в Европа болест “Еризепел”, позната още като “Червен вятър”, поради което той е доставен за погребение в капсулован ковчег, т.е. никой не е видял лицето му, а само снимка, името и годините на раждане и неговата смърт.

Неговата внучка - дъщеря на най-големия му син Георги (дългогодишен кинооператор в Дупница), унаследила името на баба си Агница, е и моята съпруга (дългогодишна учителка по литература в ПГ ”Христо Ботев” и техникум по тютюна в Дупница Агница Георгиева). За загадъчната смърт на дядо й Стефан Здравков ние упорито търсихме достоверна информация, но като че ли някой грижливо беше изтрил всичко за неговия живот и смърт. Много догадки от различни хора с различни професии и възраст се изнизаха, но истината близо 100 години след смъртта му все още не е достигнала до нас - живите му потомци.

Моите синове са унаследили от прадядо си и ум, и красота, и честност, и благородие, и вяра, и надежда, че животът с всеки изминал ден ще става все по-хубав и справедлив. А това ще стане толкова по-бързо, колкото по-бързо българите заживеем така достойно, както е живял Стефан Здравков.

Милчо СПИРОВ, с. Шишковци