Захарова като Гешев, но не съвсем

Важно за съдебната власт и обществото събитие ще се състои този петък. Става дума за избора от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) на нов председател на Върховния касационен съд (ВКС) на мястото на „безследно изчезналия“ след фиаското на президентските избори Лозан Панов, пише "Труд".

Понеже неговият мандат едва ли ще се запомни с особени достижения на правната мисъл и практика, настоящият избор е повече от важен, тъй като очакванията към новия председател са силно завишени. Поне що се отнася до връщането на авторитета на ВКС и стабилизирането на общественото мнение по отношение на съда като цяло.

И, ако при подобни обстоятелства, логично, се очаква да има повишено обществено и медийно внимание, засилена активност на съсловните и неправителствени организации по оценка на кандидатурите и особено на номинираните, така че изборът да бъде конкурентен и справедлив, то се оказва, че реалността е съвсем друга. В процедурата всъщност участва един единствен кандидат, издигнат от самите съдии от върховния съд. Това е досегашният заместник на Панов - Галина Захарова, която и към момента формално ръководи съда.

Какъв обаче е проблемът с този избор, при цялата условност на това, че дотук никой не е подложил на съмнение моралните или професионални качества на съдия Захарова?

Преди повече от 2 години, един кандидат за главен прокурор бе издигнат от Прокурорската колегия на ВСС. Единодушно и без никакви съмнения в това, че той – Иван Гешев – ще представлява достойно колегите си - прокурори и следователи, повеждайки държавното обвинение към едни по-съвременни и по-активни времена на нейното битуване. Най-малкото, защото това бе първият кандидат, който излиза директно от прокурорски среди и не е представител на друга, чужда за институцията, гилдия. Това вярване на Прокурорската колегия безспорно се потвърди и от голямата вълна на подкрепа към кандидата.

Гешев получи подкрепа от прокурори, следователи, съдебни служители от цялата страна, от съсловните организации на прокурори и следователи. Цялата професионална биография на Гешев бе подложена на щателна проверка.

Кандидатурата на тогавашния заместник-главен прокурор, очаквано, срещна и мощен политико-икономически отпор, съпътстван от мащабна медийна кампания, насочена към дискредитирането на самия Гешев. Зависими от политически и икономически кръгове НПО-та, като „Правосъдие за всеки“, БХК, БОЕЦ, Български институт за правни инициативи, дори съсловната организация на съдиите - ССБ, направиха и невъзможното да се противопоставят на кандидатурата на Гешев, ползвайки методи на черния ПР, включително и фалшиви новини.

„Да, България“ пък се хвърли да протестира, нищо, че номинацията на Гешев бе направена по правилата, въведени при „съдебната реформа“, прокарана от лидера на същата тази партия – Христо Иванов. Участието само на един кандидат в процедурата беше наречено „състезание с един кон“. Тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов бе обвиняван, че не желае да номинира конкурент на Гешев, каквото право има по закон. Право, което всъщност нито един правосъден министър не е прилагал, нито по отношение на номинирането на главен прокурор, нито при издигането на кандидати за председатели на ВКС и Върховния административен съд.

Какво се случва в последните месеци, откакто номинацията на Галина Захарова е факт? Нищо. Това само идва да покаже абсолютно двойните стандарти и дебелашко лицемерие на всички изброени дотук. Нима сега няма „състезание с един кон“ или този избор не е предрешен? Защо при същите обстоятелства, същият състав на ВСС бе упрекван, че „обслужва интересите на мафията“, а днес се очаква същите съдебни кадровици да направят „правилен избор“. Ако има избор, то той ще е точен, а кандидатът ще е правилният.

Галина Захарова освен, че е единствен кандидат в процедурата, е подкрепена и само от собствените си колеги от ВКС. Не чухме нито един съдия от друг съд, нито един магистрат извън кръга на номиниралите я, да е показал подкрепата си за нея, нито да е декларирал пред ВСС желанието на съдийското съсловие именно тя да застане начело на ВКС, както бе в случая с подкрепата, която Гешев получи от колегите си в страната. За сметка на това, съдия Захарова получи подкрепата на известната в магистратските среди като „сектантска“ организация ССБ. От години върхушката на Съюза на съдиите в България заклеймява инакомислещите магистрати, които си позволят да изразят позиция, различна от тази на Политбюро на съдийското НПО.

Медиите, които иначе следят изкъсо събитията в съдебната система и проявяват с повод и без повод критичност към определени магистрати, стига да са извън кръга на ССБ, пък до такава степен са замлъкнали и отказват да покажат образа на съдия Захарова, че изглежда така, сякаш такъв кандидат никога не е имало, а изслушването й в петък пред ВСС изобщо не е насрочено. Не видяхме в публичното пространство и призиви от страна на иначе включващите се във всеки важен акт на ВСС организации - „Правосъдие за всеки“, БИПИ, БХК, и т.н., анализи за професионалните качества на кандидата.

Коя от тези организации направи анализ на онези „обществено значими“ дела, по които Захарова е била член на съдебния състав. Не знаем дори и ролята на досегашния заместник-председател на ВКС в тълкувателната практика на съда. Не бе поискано доказването на нито един, дори потенциално възможен отрицателен факт, по отношение на единствения кандидат в процедурата за председател на ВКС. Това, което бе сторено по-рано с избора на главен прокурор.

Рупорите на „справедливостта“ не попитаха и нито един от правосъдните министри, които се смениха в промеждутъка от време между номинацията на Захарова и насрочването на изслушването й, защо не са издигнали друг кандидат, така че в процедурата да има поне формална състезателност. Нито на проф. Янаки Стоилов, нито на наследника му Иван Демерджиев бяха зададени въпроси относно снишаването им и липсата на всякаква активност относно този толкова важен избор. И настоящият правосъден министър Надежда Йорданова, която иначе е развявана като знаме на борбеността за право и справедливост от „кликата на богоизбраните“, също мълчи и не вижда проблем в това, че ВСС трябва да избира измежду един единствен кандидат.

При това излъчен от съдии, които и към момента са поставени в известна зависимост от кандидата, който е заместник-председател и ръководител на Наказателната колегия. Мълчанието на служебните министри се оцени, Стоилов бе пратен предпенсионно за девет години в Конституционния съд, Демерджиев се сниши и се надява, че скоро може да бъде пратен да оглави остатъците от КПКОНПИ, след евентуалната „реформа“, която се готви да прави Четворната коалиция. Отпразнувалата месец на поста, като правосъден министър, Надежда Йорданова е лаконична по въпроса, заета да обикаля телевизиите, за да уверява шепата избиратели на „Демократична България“, че до ден-два ще благодари на Иван Гешев за цветята, като лично го уволни.

Не стига, че за пореден път сме свидетели на двоен аршин и дебелашкото лицемерие на олигархичните кръгове в правосъдието и медиите им, но в последните дни сме свидетели на прекомерната им изнервеност, която се изразява дори в ултиматуми, заплахи и опити за шантаж. Под предлог, че медийна изява на представляващия кадровия орган Боян Магдалинчев не се е понравила на върхушката от ССБ и неколцина върховни съдии, последните публично заплашиха ВСС, че, ако не гласуват по „правилния начин“, ще бъдат предприети „последващи действия“.

Това, което Магдалинчев каза, бе дословно следното: „За поста има само един кандидат. Надявахме се да има поне още един, това би било добре за вътрешната конкуренция. Ако беше предложен такъв от ВСС, щеше да има сериозни критики. Министърът на правосъдието също се въздържа да предложи човек. Не е задължително обаче да бъде одобрен този един кандидат. Важно е да бъдат оценени неговите професионални качества.

Ако един административен ръководител не може да взема решения във важните моменти, не виждам смисъл от такъв ръководител. Той трябва да умее да отстоява независимостта на съдебната власт и на съда”.

Едно НПО дори реши, че може да шантажира кадровиците на Темида с индиректни послания, характерни за мафията.

Зависимото от олигархичния кръг „Капитал“ НПО поиска от вътрешния министър Бойко Рашков да извърши престъпление като разкрие имената на магистрати и политици, фигуриращи в митичен списък на ДАНС за недекларирано имущество и средства в чужбина. От много време се налага твърдението, че членове на ВСС са в този списък, чиято стойност обаче е нулева, защото, както прокуратурата още миналото лято съобщи, извършена проверка не е установила каквито и да е нарушения.

Да не говорим, че, като вътрешен министър, Рашков няма никакво право да се разпорежда с доклади на ДАНС, още по-малко да развява каквато и да е оперативна и особено непотвърдена информация в публичното пространство. Не, че не го прави, къде лично, къде през пощенски кутии, наричащи себе си медии.

В крайна сметка, ако ВСС приеме, че е „длъжен“ да избере кандидатурата за председател на ВКС, издигната и подкрепена от една малка, но шумна и арогантна група в съдебната система, то интересно е да проследим и какво ще предприеме президентът Румен Радев, който може да потвърди или да върне избора на съдебния съвет. В първия си мандат, Радев два пъти се възползва от това свое правомощие, като първи бламира избора на председател на ВАС, а после и на главен прокурор.

Кадровият орган по-късно повтори двете процедури и потвърди изборите на Георги Чолаков и Иван Гешев. Всички помним, как преди две години Радев обясняваше, че не е съгласен с избора на Гешев, който бил единствен кандидат. Дали сега не е същото или просто Радев ще предпочете да остане в топли отношения със скритите кадровици в съдебната система от олигархичния кръг „Капитал“.

Така последната дума в превърнатия в „задължителен“ за ВСС избор от една малка, но много шумна клика в и около съдебната власт, ще има президентът Румен Радев. Всички помним неговите мотиви, с които върна избора на Иван Гешев за главен прокурор на ВСС и дълбокото му възмущение, че той е бил единствен кандидат в процедурата, което отнемало състезателния й характер и я предрешавало.

Дали Радев и сега ще прояви същата принципност и критичност и ще върне избора на Галина Захарова на ВСС заради „липсата на състезателност“ предстои да разберем, макар и това да е малко вероятно. Обратното само би допълнило и без друго цветната картина на лицемерието и двойните стандарти, в която вече няколко години живеем и би потвърдило очевидното – държавността е в криза, институциите не работят, а оценките и реакциите се дават избирателно и според интереса.

Вероятността съдия Галина Захарова да застане начело на ВКС е доста голяма. Негативът от натиска върху кадровия орган в последните дни от двойния аршин на политико-икономическите лобита обаче ще е за нейна сметка.

Още повече, че, ако следваме редакционната политика на „правилните“ медии, Захарова ще ръководи в следващите седем години, благодарение на лобито на Иван Гешев в съдебния съвет. Все още е пресен спомена от януари 2015 г., когато същите тези олигархични издания твърдяха, че ДПС и лобито на Цацаров избрали Лозан Панов за съдия №1.

Съдия Захарова всъщност няма вина за това насаждано отвън напрежение в правосъдната система. Да се надяваме обаче, че, като скорошен председател на Върховния касационен съд, тя не само ще съумее да възстанови авторитета, да устои на политическия, икономическия и особено лобисткия адвокатски натиск, но и ще допринесе за гарантиране на независимостта на съдии, прокурори и следователи.