Заклети фенове пропътуваха половин България, за да гледат “Пирин фолк” в Сандански

Чели сме за заклети фенове, които обикалят от град на град в Европа или в Щатите, за да присъстват на концертите на своите любими рок банди. Тази година на 30-ото юбилейно издание на “Пирин фолк” в Сандански обаче бях приятно изненадана. Оказа се, че има и българи, при това много от тях над 55, силно пристрастени по любимата си македонска песен. Запознах се с тракийци, пропътували половин България, за да дойдат на това събитие. 

Нещо повече, представителите на фен клуба от пловдивското с. Калояново бяха тук за 30-и пореден път! 

Тоест не са пропускали нито една година от фестивала. Групата им от 58 човека включваше от 6- до 85-годишни хора. Всички те са членове на фен клуб “Пирин фолк - Община Калояново”. Техният ръководител е Илия Барбанаков, усмихнат белокос мъж над 80-те, с приятно чувство за хумор. Дядо Илия (каза, че му е приятно да го наричат така) с удоволствие прие поканата да даде интервю за нашите читатели. Към него се присъединиха и още две дами на пенсионна възраст, както и една от трите му внучки - най-малката, Милица.

- Дядо Илия, как стана така, че от далечното село Калояново преди 30 години за пръв път дойдохте в Сандански на “Пирин фолк”?

- В село Калояново изпитваме любов към пиринската музика. Тя е в сърцата и душите ни, затова всяка година сме тук. Още когато се създаде ансамбъл “Пирин” и за пръв път излязоха плочи, се запалихме по нея. Аз съм учител по професия, тогава работех като дружинен ръководител в училището, където създадохме група за пирински народни песни.

След това се свързахме с ансамбъл “Пирин”, започнаха да ни изпращат текстове на песни, защото като ги слушахме, някои думи от македонския диалект не се чуваха добре и не ги разбирахме. Първо се запалихме с моята съпруга, която вече не е между живите. За нея Любка Рондова беше номер 1, а за мен - Таня Костова.

- Добре, но вие сте от Тракия, а сте влюбени в македонските песни, как така?

- Пиринската песен е най-истинската, тя няма граници. И най-хубавото е, че успяхме да предадем любовта си на деца и внуци, които също са сред нас. Тази година пристигнахме с един автобус и няколко леки автомобила, но догодина съм сигурен, че ще дойдем най-малко с два автобуса, защото групата ни се увеличава постепенно.

Сред нас вече има хора и от съседните села Ръжево Конаре и Дълго поле, а отскоро - и двама родопчани от село Проглед. Който дойде веднъж, и се заразява с любов към пиринските песни. Помня, преди години в един вестник пишеше, че който дойде в Сандански и се потопи в езерото, самодивите го омагьосват и не може да не се върне отново. И ние сме така. (Смее се.)

Тракийска погача - дар за организаторите

- Къде отсядате толкова хора, всички хотели са пълни покрай “Пирин фолк”?

- Ами години наред бяхме на палатки. Правехме си лагер в края на парка. От 7-8 години обаче вече сме на хотел, поостаряхме за палатки. (Смее се.) Пък и някои вече не са между нас, особено от мъжете, няма кой да помага да ги разпъваме. 

Тук се включва и Тинка Тотевска, която е с групата от първите години. 

- Е, аз сама си разпъвах палатката, никой не ми помагаше. Справях се и сама с това, мъжко момиче съм. (Смее се.)

- Забелязвате ли промени на фестивала през годините? Кога беше най-хубаво?

Илия Барбанаков: Когато бяхме най-млади. Шегувам се. И тогава беше хубаво, и сега е хубаво. Но тогава беше свързано повече с романтиката. В лагера ни идваха на гости много от изпълнителите - Райко Кирилов, Христо Косашки, Йорданка Варджийска, Георги Гоцев, Цветанка Йотова, Цветелина. Станахме приятели и почти всички после са ни гостували в Калояново на съборите.

Имаме толкова много спомени, че ако започна да ви разказвам, целият вестник няма да ви стигне, за да опишем това, което сме преживели. Палехме лагерен огън, правехме си шеги. На новите фенове първо им издавахме документ - специални картички, в които пише - вече си член на фен клуба, всяка година на “Пирин фолк”! Имахме един член на клуба, който взимаше от местния свещеник облекло, обличаше се и хората, които идваха за пръв път с нас, ги водехме на реката да ги кръщаваме

Голямо шоу беше. Имахме вечери на талантите, надиграване.

- А голямо село ли е вашето Калояново?

Тодорка Петрова: 2500 души живеят в селото. Голямо е, община с 15 селища, сред които има и големи, като Ръжево Конаре и Дълго поле, моето родно село. Много млади хора има там.

Тинка Тотевска: В нашата община е и Житница, прочута с колбасите си. Толкова е уредена, има хубави къщи. Много от местните хора работят в чужбина. Местните се шегуват вече, че Житница била столицата на общината. (Смее се.) Калояново е чисто българско, но жителите му са православни и католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от сярското село Горно Фращани.

Милица идва на “Пирин фолк” от бебе до днес.

- Милица, искам да те попитам нещо. Младите хора днес обикновено слушат друга музика. Когато си в компания, не ти ли се чудят, че харесваш пиринските песни?

- Случвало се е, но аз никога не съм се влияела от чуждото мнение, от това кой какво ще каже. Това съм аз! Близките ми хора знаят, че от малка съм израснала с тези песни. Водят ме тук още когато съм била с памперси. По-късно пожелах да играя и народни танци, вече почти 18 години танцувам, от 5-годишна.

Дядо Илия: Тя използваше цитати от песните, когато в училище пишеше съчинения. И винаги получаваше шестици.

Искам да ти разкажа и още една случка, за да разбереш, че не само се чувстваме като неразделна част от това хубаво събитие, но и така ни приемат. Веднъж изчезнаха петима от групата, а билетите им бяха в нас. Притеснихме се, започнахме да ги търсим. Оказа се, че са влезли без билети. Охраната ги познала и пуснала. Казала им: Абе, вие от Калояново, влизайте, какво чакате?! Вече всички тук ни познават.

- Накрая ще ви попитам, мислите ли, че тази любов към пиринските песни ви държи така млади и жизнени?

- Да, имаме младежки дух! Ето, аз карам 81-вата година, но не се давам. Песните ни зареждат. И знаеш ли, връщаме се и започваме да си говорим за следващата година, какво ще е. На село живеем в къщи, имаме си дворове, градини, ядем чиста храна. Това ни поддържа млади, дава ни витамини. Но получаваме и допълнително “витамини” за младост от любовта си към народната музика. Емоциите ни зареждат.

Тинка Тотевска: Докато сме здрави и имаме сили, няма да пропускаме година, ще идваме.

Валентина ИВАНОВА