Закон удря по мръсния бизнес с нелегални авточасти

Пресичане на схемите с продажба на части втора употреба от крадени автомобили. Това е част от промените, които в момента се обсъждат в работната група от Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, която разделя на три части сегашния обемист Закон за движение по пътищата, съобщава „Монитор“.

След вкарването на автосервизите и моргите за коли в специални регистри ще се знае произходът на всяка една част. Предвижда се в автосервизите да бъдат слагани само едрогабаритни чаркове с ясен произход. След промените ще бъдат монтирани основно калници, капаци, врати и др. подобни чаркове. Голяма част от чарковете са маркирани от автопроизводителите, така при проверка могат да бъдат проследени къде са разкомплектовани, кой е извършил продажбата и т.н. „Така ще бъдат пресечени схемите с кражби на автомобили, които се разглобяват и продават на части”, твърди народният представител от ГЕРБ Иван Вълков.
 
Всички ще имат свое електронно досие, в което ще бъде вписано какви части им се монтират. Една от промените е да бъде прекратена практиката да бъдат слагани части, които при лошо състояние са опасни за сигурността. Такива части са тези от различни агрегати, скоростната кутия и двигателите.
 
Управляващите искат регистрационен режим за автосервизите, а не лицензионен, които е много по-тежък. „Със създаването на публичен регистър на автосервизите ще е ясно кой какъв ремонт е направил, кога и с какви части. Разбира се, всеки ще има правото да дава или да не дава гаранция за извършените услуги. Също така е важен произходът на частите, които се монтират. Така ще може да се търси и по-лесно отговорност. Сигурен съм, че това ще бъде от полза и на собствениците и работещите в автосервизите, които също страдат от недобросъвестни техни колеги и нелоялни практики”, коментира транспортният министър Ивайло Московски.
 
„Важно е да се регламентира техническото обезпечаване на превозните средства, ремонтните дейности и технически прегледи. Това е една от предпоставките да имаме безопасност по пътищата”, коментира депутатът от ГЕРБ Иван Вълков. По думите му в момента може да се извършва сервизна дейност във всеки един гараж само защото се извършва търговска дейност, без да е регламентирана. „Никой не дава гаранция за ремонтите, за вложените резервни части и никой не носи отговорност”, смята народният представител.
 
Борбата със сивия сектор също е сред търсените ефекти от новия законопроект. Издаването на гаранция ще трябва да върви заедно с касов бон за извършената работа. Голяма част от сервизите нанасят вреда на околната среда, защото не спазват регламентираните законови уредби за събирането на отпадъчните масла, гуми, филтри и акумулатори.
 
Законът за движение по пътищата е един от нормативните актове, които са променяни най-често от законотворците в парламента. След 80-те години в него са събрани много допълнения и той станал много обемист. Идеята му за разделяне датира от преди три години. По темата с регламентирането на автосервизната дейност тогавашният депутат и сегашен министър Ивайло Московски работи заедно с народния представител от ПП ГЕРБ Иван Вълков още през 2014 г.
 
„Тогава въпросът беше обсъден с представители на бранша в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе и получи подкрепа. След което в Народното събрание внесохме законопроект за регламентиране на работата на автосервизите. Текстовете бяха приети на първо четене в комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения от всички парламентарни групи, но в пленарна зала депутатите от БСП не подкрепиха промените, коментира Ивайло Московски.
 
Идеята за разделяне на закона дойде през следващия мандат, когато се възобнови работата по законопроекта. Тогава беше взето решение, за да бъдат изчистени всички пропуски и недоразумения в Закона за движение по пътищата, той да се раздели на три закона. Единият да регламентира правилата за движение, другият да бъде за изискванията към превозните средства и автосервизите и третият да е свързан с водачите на моторни превозни средства, в който ще бъде уредено провеждането на обучението и изпитите.
 
„Това е изключително сложен процес, но е необходимо да се направи. Така ще постигнем изсветляване на сектора и подобряване на пътната безопасност”, смята Московски. Предложенията на работната група ще бъдат обединени и качени за обществено обсъждане в срок от един месец, след което с предложенията на браншовите организации, НПО и граждани ще бъдат изготвени проекти за всеки един от законите, които трябва да бъдат съгласувани от всички заинтересовани министерствата.
 
МВР е намерило само 9 от 165 откраднати коли, които са изчезнали през януари в страната. Това сочат последните данни на вътрешното министерство, според които успехът при разкриването на тези престъпления е малко над 5 процента. „Краде се всичко, за което има пазар. Луксозни коли се крадат за откуп. Средният клас автомобили се задигат, за да се разфасоват, а най-евтините направо се продават за скрап. Забелязва се, че много крадци идват на територията на столицата, за да отмъкват коли, които след това препродават. Работим и с други дирекции на полицията и така ги залавяме. Ние правим операции от много време и те дават резултат. Голямо влияние има именно добрата комуникация със съседните дирекции. Това оказа силно влияние и на оперативната обстановка“, обясниха от столичната полиция.
 
Според експертите повечето от колите се разглобяват минути след като са били откраднати. Това става в гаражи в покрайнините на столицата, а още същия ден авточастите заминават в скривалища или по морги. Причината за бързата работа на крадците е, че докато автомобилът бъде обявен за откраднат и работата по разкриването му е започнала, те вече ще са го разпродали на части. Това е и един от факторите, които влияят за ниската разкриваемост на тези престъпления. Често полицаите просто няма какво да намерят.
 
Експерти от различни ведомства предлагат да бъде въведена и система за категоризация на сервизите, които правят ремонти. Стига те да са регистрирани и да отговарят на всички изисквания за извършване на авторепаратура. При наличието на всички документи комисия ще им дава определен брой звезди, подобно на хотелите. Критерии за определянето на оценката ще са броят на автомонтьорите, тяхната квалификация-завършено образование, изкарани курсове и специализации, наличието на различна техника в помещението, както и скорост на извършваните ремонти. Категоризацията няма да е еднократна.
 
При подаване на заявление за оценка и заплащането на някаква такса комисията ще може да преразгледа първоначалното си решение. Ако работилницата е била подобрена по някакъв начин, то звездите ще станат повече. Ще се взимат под внимание и отзивите от клиенти. Обратният вариант също не се изключва. При оплакване и последваща проверка ще могат да се отнемат точки от сервиза. Ако системата бъде въведена, се предвижда и създаването на онлайн регистър, където при изписването на името на фирмата, да се вижда с колко звезди разполага. Достъпът до онлайн платформата ще е свободен и напълно безплатен за всички потребители.
 
Регистрационният режим на сервизите ще даде възможност да се проверяват дали машините са технически безопасни. Където има монтаж и демонтаж на гуми, да има съответните машини, повдигателните устройства на автомобилите да са изправни и да отговарят на различни критерии за безопасност. Предвижда се да бъдат контролирани след въвеждането на регистрацията. В момента се проверяват само тези, които са се обявили официално.
 
Немалко авточасти втора употреба са оригинални, защото нерядко се свалят от катастрофирали автомобили. Това каза за „Монитор“ инж. Коста Василев от един от големите сервизи край София. Според него някои от тях са по-качествени от евтините алтернативни части, които се предлагат на пазара у нас и са внос от Китай или от остров Тайван. По думите му при ремонт на автомобили много неща могат да се подменят с части втора ръка, освен имащите пряко отношение към сигурността, като спирачната система.
 
„Пък и частите за спирачките не са скъпи, че да се правят подобни безотговорни компромиси. Най-често от секъндхенда се ползват врати, капаци, калници, джанти, резервоари за гориво, части по скоростните кутии. При ремонта на двигателите също е допустимо да се слагат подобни части като колянови валове, глави, картери, като преди това се прави проверка дали са годни за употреба“, обясни той.
 
Инженерът обясни, че причина да се предпочитат частите втора употреба, а не нови или оригинални от производителите на возилата е платежоспособността на собствениците им. „Най-често това се прави за автомобили, които не са в гаранция“, уточнява той. „Алтернативните нови части са с по-ниски цени. Например стоповете за скъпи западни автомобили с оригиналната марка може да струват по няколкостотин лева качествените нови алтернативи са за около 200 лв., но може да се намерят и от други производители и по 50. Пазарът ни е залят от подобни алтернативни нови части“, обясни Василев.
 
По думите му търсенето на части втора употреба стимулира и съществуването на автоморгите, където се разглобяват автомобили. Според него по-големият проблем за плачевното състояние на автопарка у нас е формалното извършване на годишните технически прегледи, а не използването на части втора употреба при ремонтите в сервизите.