Закоравели убийци поискаха секс без камери, но...

15 затворници, повечето закоравели убийци с доживотни присъди, спечелиха делото "секс без камери". Става въпрос за искането на  Ангел Велков, Светломир Нешков, Станислав Методиев, Марио Пеев, Джок Полфрийман (австралиецът, който уби 20-годишния Андрей Монов), Мирослав Събев, Галина Манолова-Влаева, Юлиян Зашев, Назъм Азис, Йордан Петров, Здравко Петров, Антонин Влаев, Александър Джунджуров, Митко Харакчиев, Енчо Енчев, Валентина Петкова и Халил Хасан интимните им свиждания да се провеждат без камери и без присъствието на надзиратели.

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповедта на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за реда, по който се провеждат т.нар. удължени свиждания, съобщи "Лекс".

Затворниците обаче нямат повод за радост, защото въпреки решението на магистратите камерите и надзирателите ще останат.

Причината е, че докато съдът разглеждаше делото, беше променен правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като в него вече е залегнало изискването помещенията за интимни свиждания да бъдат оборудвани с видеонаблюдение и срещите да стават в присъствието на надзиратели. 

Според лишените от свобода тези условия нарушават основни техни права и тези на семействата и близките им. Те твърдят, че са нарушени чл. 3 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, тъй като са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот. Казват и че има нарушение на международни актове за защита на личните данни.

Административен съд София-град (АССГ) отхвърли жалбата на лишените от свобода срещу заповедта на директора на ГДИН, защото тя е издадена заради констатирана липса на конкретна регулация на интимните свиждания. Наред с това АССГ посочи, че удълженото свиждане е "с характер на награда и се предоставя именно с цел поощряване на лишените от свобода и гарантиране на техните права на лични контакти с близките и семейството".

Тричленен състав на ВАС обаче отмени решението на първата инстанция основно с два аргумента. От една страна съдът намира, че заповедта на директора на ГДИН не е мотивирана, а от друга - заявява, че затворниците са имали право да вземат отношение по нея.

Магистратите подробно се спират на аргументите на затворниците, че с въпросната заповед се нарушава Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), защото се заснемат лицата на техните посетители.

Позовавайки се на масовата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Европейски съд по правата на човека (EСПЧ), върховните съдии изтъкват, че предвиждането по принцип на видеонаблюдение и присъствието на надзирател при удължените свиждания може да представлява нарушение както на чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), така и на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права в Европейския съюз (защита личния и семейния живот и на личните данни). Нещо повече, в редица свои решения СЕС казва, че образът на лицето, заснето с камера, представлява лична данни.

При все това, ВАС отбелязва: "От друга страна, предвид обстоятелството, че засегнатите лица от мярката са осъдени за извършени престъпления и изтърпяват наложени наказания "лишаване от свобода", административният орган дължи отчитане и на съображенията за опазване на обществения ред, които са свързани с възможността при налагане на мярката да бъдат преценени персоналното ниво на обществена опасност на засегнатите лица и вероятността общественият ред, както и здравето и живота на други лица да бъдат поставени под угроза.

Очевидна е при това необходимостта при определяне на начина за удължено свиждане административният орган да отчете посочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и да предприеме мерки, отговарящи едновременно на изискванията за спазване на целта на закона и на пропорционалност".

Съдът добавя обаче, че ГДИН трябва да съобрази и изискванията на GDPR, транспонирани с измененията на Закона защита на личните данни.

Наред с това върховните съдии цитират препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа за етичните и организационни аспекти на здравеопазването в затвора, съгласно която: "Трябва да се направи възможно затворниците да се срещат със своите сексуални партньори без визуално наблюдение по време на свиждането".