Заплашиха генерал с убийство, влиза в болницата
Репортер на БЛИЦ го потърси веднага след изписването му, за да му зададе няколко въпроса.
- Генерал Пенев, доколкото си спомням вие май, че се кандидатирахте и за президент на България. Или нещо бъркам?…
- Не, не бъркаш. Наистина бях един от кандидатите за президент на България, но това е стара история. Ако исках тогава да съм богат човек, щях да стана най-видният български дисидент до 10. 11. 1989 г. и втори политически деятел на прехода след Петър Дертлиев. Но никога не съм се стремял към материално богатство, каквото днес имат почти всички ръководни политически дейци. Аз направих друго – създадох първия в историята на страната - Български съюз за бедните. Днес в България има повече от 350 партии, но нито една от тях не защитава интересите на мнозинството. А по официални данни ние сме най-бедните в Европа. И като се имат предвид публикуване в много вестници две мои идеи: тази за бедните и втората за учредяване на културно общество “Проф. Асен Златаров”, единствената ми възможност веднага да ги реализирам беше като се кандидатирам за президент на Република България и спечеля изборите.
- И какво стана?
- Уплашиха се властващите и техните господари от предизборната ми програма и от това, че син на тютюноработници, с доказана жертвоготовност в защита на своя народ, с безспорни, отдавна доказани успехи при разобличаване на злосторниците, иска да става президент и направиха всичко възможно, за да не спечеля изборите.
- Ще кажете ли как станахте генерал?
- На 23 май 1951 година е родено единственото ми дете Пенко. Точно в този ден влезе в сила и заповедта на генералния секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков, че съм произведен в чин “генерал-лейтенант”. веднага започнах да изпълнявам даденото ми лично от него поръчение да организирам бунт на политическите офицери във Военно политическата академия в София, с цел да бъде предотвратена замислената от Сталин Балканска война против Тито през 1951 година. За това, че успях да изпълня това поръчение и за заслугата ми да не бъде хвърлена първата атомна бомба в Европа, бях изключен от БКП , уволнен от БНА и зачислен като редник от запаса.
- Вие сте единственият, който се зае да разследва първото политическо убийство в Хасково, това на Никола Караиванов, когото убиха с тояги край стадиона. Защо?
- Защото искам истината да излезе на лице. Защото Караиванов, беше шеф на две полицейски управления и знаеше много. Знаеше, например, на кого са раздадени куфарчетата с парите и точно това е причината да го пребият до смърт. Аз съм писал писма до много институции, посочвал съм имената на косвените убийци на Караиванов, но всичко си остана скрито-покрито. Набедиха един лумпен за убиец и толкова.
- А сега какво имате против кмета на Хасково, инж. Георги Иванов. Не виждате ли колко много направи за града, промени облика му изцяло. Хасково е на четвърто място в страната по развитие след София, Пловдив и Варна.
- Каквото имам да казвам, съм го написал като писмо лично до кмета, каквото мога да докажа съм изпратил до генерал Атанасов и Комисията по корупцията към народното събрание. Смятам, че Георги Иванов сам трябва да си подаде оставката. И затова съм написал писма до всички политически организации – да ме подкрепят и да го накараме сам да направи това. Дойде хасковското “време разделно”. В сегашната, почти безнадеждна действителност, единственият изход е да започнем да говорим открито, високо и смело за истината.
- С една дума започвате война срещу кмета?
- Не ми остава нищо друго, освен с честта на боеспособен български генерал, докато съм жив да водя тази принудителна война с всички законови средства до пълна победа.
- Тоест, Георги Иванов да си подаде сам оставката. Но вие знаете, че това не може и няма да се случи. Той е избран на последните избори с над 80 процента мнозинство. Тогава…
- Търся съмишленици, които да ме подкрепят. За съжаление, завчера ме заплашиха със смърт и попаднах в неврологично отделение на болницата.
- Кой ви заплаши и по какъв начин?
- Един мъж, вървеше срещу мен пред Бизнесцентъра и когато ме наближи, извади картон на който беше написано на три реда: “Заповед! Спирай или смърт!”.
- И ще спреш ли?
- Не, разбира се. Докато имам сили ще се боря срещу корупцията. Продължавам да чакам резултата от писмото си, което написах до генерал Атанасов, а чрез него и до всички членове на антикорупционната комисия. /БЛИЦ
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
Последвайте ни
0 Коментара: