Българките не получават заплати във фамилните фирма, а мъжете печелят повече дори и в традиционно феминизираните сфери, сочи изследване за равнопоставеността на половете на Икономическия институт на БАН.
Жените у нас осигурява 46 процента от семейния бюджет, показва проучването. Според данните реалният финансов принос на жената е с 8 пункта по-нисък от този на мъжете, защото доходите й са 74 на сто от неговите, а заплатата й – 87 процента от средното възнаграждение на силния пол.

Основният извод в изследването е, че жените са подценени спрямо мъжете както по отношение на възрастта си при наемане на работа, така и в заплащането на база образование, професия и заемана длъжност.
Най-чувствително тази разлика се усеща при квалифицираните работници, където жените допринасят едва с 37 на сто за семейния бюджет срещу 67 на сто при мъжете, обобщи ст. н. с. д-р Капка Стоянова, автор на научната разработка. Според нея изследването на социалните разминавания между двата пола, известно още като джендър различия, показва, че пред българката има непреодолими препятствия не само за израстване в кариерата, но и за осигуряване на по-високи доходи.
Жените на ръководни позиции са 2,5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргументирано по-ниски заплати, въпреки по-високото си образование и еднаква професионална компетентност.
Освен това има и възрастова дискриминация при наемането на младите майки и жените между 55 и 64 години, което чувствително ограничава тяхната икономическа активност. Сериозни джендър различия се наблюдават и по отношение на заетостта – съотношението в частните фирми е 43:57 в полза на силния пол, докато в държавния сектор жените преобладават, заради сигурната и стабилна заплата.
Мъжете печелят повече дори и в традиционно феминизираните сектори като образование, здравеопазване и социални дейности, сочи изследването. Съотношението в тези сфери е 58:42, колкото е и в типично мъжките професии в преработващата и добивна промишленост. Изводът на д-р Стоянова е, че в сектора „образование” жените получават 85 процента от средните работни заплати на мъжете, а в здравеопазването – 73 на сто, което показва ясно изразени дискриминационни прояви.
Единствените отрасли, в които финансовият принос на жените към семейния бюджет е по-висок от този на мъжете, са „строителство” и „операции с недвижимо имущество и бизнес услуги”, отбелязва авторът на научната разработка. Съотношението е 52:48 в полза на слабия пол, като причината за това е динамичното развитие на сектора през последните години. Делът на заетите жени в строителството е едва 15 на сто, но общият бум няма как да не рефлектира и върху по-високото им заплащане, обясни ст. н. с Капка Стоянова. Сделките с недвижими имоти и предлагането на услуги пък се явяват икономическа ниша за заетост, като там работят над 30 на сто от жените, каза тя.
Българката е дискриминирана на пазара на труда и от работодателите, и от своя съпруг, сочи още изследването. В семейната фирма тя не получава заплата, въпреки че изпълнява твърде отговорни задачи като счетоводство, доставки, мениджмънт и организация на дейността. Ако мъжът не е собственик на фирмата и работодател, съпругата му би получавала добри възнаграждения за това, с което да подпомага семейството, смята Стоянова. Според нея непризнаването на труда на жените във фамилната фирма нарушава тотално принципа на равнопоставеност на половете и в частност – равното заплащане за равностоен труд.
Според Стоянова проблемът в България е в обстоятелството, че няма реално остойностяване на домашния труд, въпреки че според времето, което двата пола отделят за домакинска работа и грижи за децата, жените допринасят 4 пъти повече от мъжете, каза тя./БЛИЦ