Защо българските служби проспаха задаващата се война в Украйна и имат ли нужда от реформа

Съмнения, че българските служби за сигурност са крили информация от правителството и парламента за подготвяното нахлуване на Русия в Украйна, изрази в сряда председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Атанас Атанасов, съпредседател на "Демократична България" и бивш директор на Национална служба "Сигурност".

Атанасов изрази убеденост, че в българските разузнавателни служби дори действа руска агентура.

Факт е, че в последните седмици сме свидетели на може би един от най-грандиозните провали на специалните ни служби за последните три десетилетия, пише tribune.

Този провал се отнася основно до двете разузнавателни централи – външното разузнаване и контраразузнаването. Не може по друг начин да бъде дефинирано предоставянето на напълно подвеждаща и противоположна на развитието на обстановката информация на всички ресорни държавни органи и институции в навечерието на започващата война в Украйна.

Провалът е още по-голям с оглед на наличието на очевидни разузнавателни признаци в това отношение дори не в дните, а в седмиците, предхождащи нахлуването на руския агресор в суверенна Украйна.

Войната на километри от българската граница даде трибуна на знайни и незнайни анализатори и експерти, голяма част от които под светлината на прожекторите, споделиха своите виждания за състоянието на българските спецслужби и причината за сериозния им провал.

За разлика от „експертизата“ на депутата от „Има такъв народ“ Николай Радулов, колегата му от управляващото мнозинство - Атанас Атанасов, който е и съпредседател на „Демократична България“, действително има реален опит в сферата на специалните служби и разполага с нужната експертиза.

Разбираемо е, че макар Атанасов да назовава проблемите, довели до подадената от службите ни дезинформация, поне засега не достига до зародиша на проблема. Вероятно заради вътрешнополитически причини и най-вече, за да не се стигне до дестабилизиране на управленската коалиция.

За да се види същината на проблема, следва да се направи преглед на някои събития от близкото минало и да се припомнят прогнози, които днес намират своето потвърждение.

През 2018 г. президентът Румен Радев издава укази за назначаването на нови /в един от случаите на стария/ ръководители на трите основни специални служби. За Държавна агенция „Национална сигурност“ е издаден указ за нов мандат на председателя Димитър Георгиев.

За Държавна агенция „Разузнаване“ е издаден указ за назначаването на нов председател – Атанас Атанасов, след доброволното желание на титуляра Драгомир Димитров да се оттегли и замине за мечтаната от него дипломатическа работа като генерален консул в Мюнхен, Германия.

В Служба „Военна информация“ (СВИ), сега Служба „Военно разузнаване“, е назначен полковник Велко Атанасов. Той заменя на поста Пламен Ангелов, който се оттегля заради проблеми с класифицираната информация.

Безспорно е, че новите ръководители на цивилното и военното разузнаване са професионалисти от кариерата, които имат по над 20-годишен стаж във въпросните служби и са преминали последователно през всички стъпала на своето кариерно израстване. За мнозинството от българите е неизвестно, че по това време започва извършването на изключително сериозни и щателни реформи на разузнавателните ни служби.

Тези реформи са имали за цел всеобхватно организационно и оперативно адаптиране на службите към променената среда за сигурност, като за целта са следвани най-добрите модели, взаимствани от големите западни разузнавателни централи. За всичко това информация в пълен обем има президента, ресорните министри, управлявали в последните 2-3 години и със сигурност депутатите от 44-то Народно събрание.

На всички тях е известно, че провеждането на реформите в секретните служби е било изключително труден процес, свързан с радикална промяна на редица остарели и отхвърлени стереотипи и на организационна структура с основен акцент подобряване на оперативната и информационната работа.

Това са двата основни стълба, върху които или стои стабилно, или е заплашена от провали всяка една специална служба. Най-сериозни са въпросните реформи в цивилното и военно разузнаване, тъй като контраразузнаването в настоящия си вид е сравнително нова служба, спрямо която част от нужните реформи бяха осъществени още с трансформирането й през 2008 г.

След стартиралите през 2018 г. реформи, ДАР и СВИ (понастоящем СВР), както и ДАНС, бързо успяха да започнат да си взаимодействат, като дори синхронизираха работата си с ръководствата на прокуратурата в лицето на последните двама главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев.

Индикация за настъпващите промени в специалните служби и повишаването на доверието от страна на евроатлантическите партньори е осъществена съвместна визита на ръководителите им в Съединените щати.

Макар и да не са широко известни, има няколко факта, които показват добрите стъпки, осъществени през 2018-2019 г., по реформиране в разузнавателните ни служби. Например в ДАР след съответните законодателни промени, прокарани от тогавашното мнозинство, е създадено контратерористично звено с участието на всички служби, МВР и прокуратурата.

През 2020 г. бяха гласувани промени в закона и правилника за прилагането му, което направи възможно провеждането (за целия Преход) на организационно-щатни реформи и превръщането на СВР в модерна, ефективна и авторитетна в лицето на международните ни партньори служба. Малко известен факт е, че Служба „Военно разузнаване“ е получила висока оценка от Алианса за председателството й на Военния разузнавателен комитет през 2020 г.

Именно благодарение на реформата „на тихия фронт“ и доброто сътрудничество между специалните служби и Специализирана прокуратура и ръководството на държавното обвинение у нас се стигна до безпрецедентни по своя обем разкрития в съвременната ни история. Става въпрос за разкриването и повдигането на обвинения на български граждани за шпионаж в полза на Русия, както и обявяването за „персона нон грата“ на 9 руски граждани, работели под прикритието на дипломати, а към днешна дата вече 11.   

Започналите през 2018-2019 г. реформи в цивилното и военно разузнаване, доброто сътрудничество с прокуратурата, довело до конкретни резултати, изразяващи се в ограничаване на руското влияние, включително и осуетяването на опити за директното му проникване в службите за сигурност, напрегна в крайна степен бивши служители и офицери от резерва.

Не малка част от тях намериха професионална реализация в администрацията на президента в последните пет години или гравитираха около нея. Те, макар и вън от службите, продължаваха да оказват влияние върху кадруването на „тихия фронт“, а за съжаление и последователно продължиха да прокарват руски интереси в НАТО-вска България.

Това се видя доста ясно при разкриването преди година на групата, свързана със Служба „Военно разузнаване“, предавала класифицирана информация на военен разузнавач, работещ под прикритието на дипломат в посолството на Руската федерация у нас.

Системната работа на българските контразузнавачи и държавни обвинители затегна обръча около руската агентура у нас - факт, който намери подкрепа от Северноатлантическите партньори на страната.

Серията от разкрития, свързани с руски агенти, последвани от принудителното им напускане на страната, без съмнение се е отразило сериозно на  руските СВР и ГРУ. Няма разузнавателна служба в света, за която да не е проблем провалянето на специалните й операции и „осветяването“ на агентурната й мрежа. В подобни ситуации всяко разузнаване на практика остава без „уши“ и без „очи“.

Противодействието на зловредната дейност на руските СВР и ГРУ, не само сериозно застраши  тяхното функциониране на наша територия, но е ясно докъде можеше да стигне цялостният процес по разконспирирането на агентурната им мрежа, проникнала в български държавни структури.

Задържането на генерала от резерва Валентин Цанков показа, че в периода 2019-2021 г. не са били заловени всички български граждани, за които се твърди, че са шпионирали в полза на Русия.

Още повече, че арестът на Цанков и освобождаването на Стефан Янев от правителството заради отношението му към руската инвазия в Украйна, единствено са предотвратили предотвратили назначаването на „натовския генерал“ за съветник на бившия вече министър на отбраната.

Дали Цанков е единствен? Едва ли, със сигурност има и други офицери от резерва и бивши разузнавачи, които дълго време са работили в интерес на чужди интереси. Въпросът е къде са те?

Макар и да са бивши, те никога не са прекратявали връзките си с ДАР и СВР. Напротив, именно заради предприетите реформи от назначените през 2018 г. нови ръководители, офицерите от резерва започват целенасочена работа по преустановяване на трансформацията. Цел №1 на бившите разузнавачи се оказват шефовете на военното и цивилното разузнаване и на контраразузнаването. 

За ерозиране на доверието в постигнатото, бивши разузнавачи, представящи се в медиите като „експерти“ започват да иронизират дейността на прокуратурата и службите по разкриване на руската агентурна мрежа у нас.

Установени са множество опити за контакт на бивши служители на специалните служби с техни действащи колеги, с цел получаване на информация, както за нуждите на руския шпионаж, така и за дискредитиране на новите ръководства на българските служби и прокуратурата. Примери за това в българските медии изобилстват.

Решителният момент, в който бившите разведки получават възможност за реванш и най-вече, за да се прекърши реформата в разузнавателните служби настъпва с първото служебно правителство на Стефан Янев – „натовският генерал“, за когото едва в последните седмици се разбра с каква точно геополитическа ориентация е.

Използвайки служебния кабинет, пълен с близки до президента лица, на база и на предварително настроеното с яростна пропаганда обществено мнение, опитните бивши служители на секретните структури предприемат действия по регрес в ДАР, СВР и ДАНС.

Макар да са в средата на своя мандат, шефовете на секретни служби се оказват мишени на служебното правителство и на президента.

Интересно е, че в наши дни, когато Румен Радев критикува представители на законодателната власт, които искат рокади по върховете на службите, той забравя, че само преди година под негово давление бе осъществена политическа чистка по върха на трите най-важни секретни служби.

Днес Радев апелира политиците да спазват мандатността на шефовете на спецслужбите, но нищо подобно не твърдеше преди година, когато ги прочистваше.

През 2021 г. президентът твърдеше, че поголовната смяна на шефовете на „тихия фронт“ е част от кампанията по „изчегъртване“ на предишните управляващи. Дали обаче това е точно така и дали зад този параван не бе търсен друг резултат – прекратяване на активната и координирана работа на службите, особено по линия на руската резидентура у нас?

През лятото на 2021 г. начело на ключовите специални служби бяха поставени доверени хора на служебния премиер по това време Стефан Янев и президента Румен Радев. Какво обаче се случи след това?

Отговорът на този въпрос ще ни насочи към генезиса на сегашния провал. Противно на обичайните добри практики в нормалните държави, „изчегъртването“ в службите продължава надолу към по-ниските нива, най-малко и ограничено в ДАНС, най-цялостно в ДАР и СВР.

Подменени са всички ръководни служители, от заместник-директори по оперативната работа и анализа до най-ниското ръководно ниво, включително началник на сектор. На всички нива са назначени нови кадри, като основният критерий за техния подбор е да критикуват яростно предишното ръководство. 

По този начин на ръководни позиции попадат служители, които никога в своята кариера не са демонстрирали сериозен капацитет, постигнати резултати, служители без собствено мнение по жизненоважни въпроси, но с огромно желание да се харесват на новите началници.

Успешна рецепта за институционален конформизъм и последвания провал, станал достояние на цялата българска общественост. Служители в разузнавателните служби са категорични, че започналите в периода 2018-2020 г. реформи в структурно и стратегическо направление, не само са прекратени, но е налице пълен регрес.

Само в рамките на 6-8 месеца с няколко заповеди всичко е върнато към ситуацията в разузнаванията отпреди реформите. Личният състав се оказва силно демотивиран от отстраняването на професионалисти с доказани качества, резултати и опит. Резултатът го видяхме, а той изобщо не удовлетворява специалистите, ако съдим по коментарите на председателя на вътрешната комисия на парламента.

За провала обаче има още една съществена причина. Новите ръководители в ДАР и СВР още в първите седмици след встъпването в длъжност са отправили остри критики за големия обем на информационен обмен с водещи партньорски служби в предишния период.

Така въпросният обмен на информация е сведен буквално до „санитарния минимум“. А това се оказва съществен проблем, защото е добре известен факт, че нито Българската армия е в състояние сама да гарантира суверенитета на държавата, нито българските служби са в състояние самостоятелно да засекат своевременно всички потенциални заплахи за страната.

За това разчитаме именно на НАТО, откъдето можем да черпим както отбранителна подкрепа, така и разузнавателна информация, каквато несъмнено партньорските служби са имали в навечерието на войната в Украйна.

Докато НАТО започва да се готви за руската инвазия, в българските разузнавателни агенции започват да се възстановяват дисциплинарно уволнени кадри, основно заради установени в миналото нерегламентирани контакти с руски граждани и незаконно изнасяне на класифицирана информация. Има новоназначения на кадри, за които проверката е установила, че имат трайно установени контакти с граждани на Руската федерация.

Председателят на Вътрешната комисия на парламента вече обяви, че ще иска информация – какви данни са получили българските служби от партньорската разузнавателна мрежа. Така може да се установи дали заради наложената практика от последните месеци да се редуцира информационния обмен, се е стигнало до липсата на адекватен доклад на службите до ръководството на държавата.

Кое всъщност е наложило ръководителите на българските служби да превеждат статии от чужди медии, вместо да получават навреме оперативните данни, директно от колегите си? Това изобщо не е по причина липса на средства, каквито твърдения бяха направени от „експерта“ Радулов.

По скоро е въпрос на оттеглено доверие от страна на партньорските служби спрямо българските разузнавателни структури. През миналото лято мнозина иронизираха твърденията на служители на ДАР и ДАНС, че освобождаването им е свързано с „дългата ръка на Кремъл“, но изглежда думите им звучат повече от актуално днес, когато българското цивилно и военно разузнаване сякаш говори с езика на руските им колеги.

Това логично доведе до критиките. Но е много вероятно посочените по-горе групи от бивши служители и запасни офицери да са щастливи – успешно са постигнали целите си – България остана изненадана. Едни от тях изпълниха директно поставена задача от чужда държава, други сигурно са го направили, защото носталгията ги влече към времената на Съветския съюз.

Българското общество обаче показва, че страната ни е извървяла труден и сложен път и връщане назад няма. Президентът Румен Радев не е в позиция да признае собствените си грешки, а дебатът за нуждата от проверка на интегритета на служителите на разузнавателния апарат трябва да продължи.

Дебат е нужен и по отношение на въпроса дали не е време ръководствата на разузнавателните служби да се назначават от Народното събрание? Подобен подход ще даде възможност за най-представителен подход за избор, като се изключи занапред опцията с проведения експеримент – служебно правителство да обезглави най-важните за националната сигурност специални служби в държавата.