Защо Иво Прокопиев се уплаши от Пеевски?
Защото илюзорният враг се превръща в реален опонент на модела на завладяната държава
Поведението на Иво Прокопиев и неговите политически креатури недвусмислено показва, че връщането на Делян Пеевски в политиката никак не им се нрави. Дори повече. Мисълта, че Пеевски ще се изправи срещу тях в парламента и ще може да отговори пряко на всички манипулации и лъжи по негов адрес, явно силно ги плаши.
Протежетата на Прокопиев си сънуваха, че изработената до голяма степен от тях санкция „Магнитски“, чрез многобройните им доноси до американските институции, завинаги е отстранила Пеевски от пътя им към окончателното завладяване на държавата. Да, ама не, пише "Стандарт".
Във видимо добра форма, отслабнал и в кондиция, Делян Пеевски се завърна там, където винаги е бил. В редиците на ДПС, като кандидат за народен представител. И сега само избирателите ще решат, дали той ще стане депутат.
Началото постави Осман Октай с несъстоятелното си говорене по БНР, че видите ли ... с кандидатурата на Пеевски щяла да се блокира цялата държава (заради „Магнитски“), банковите сметки на парламента и банковите сметки на ДПС, като участник в изборите, щели да бъдат блокирани. Та даже и банковите сметки на ЦИК.
Естествено, абсурдните твърдения на бившия доносник на тоталитарната Държавна сигурност Октай, който от години поддържа публичния интерес към собствената си персона единствено с говоренето срещу Доган и ДПС, бяха бързо препечатани в медиите, симпатизиращи на Прокопиев.
Иска им се на задкулисните играчи Пеевски да го нямаше, но начертаният от тях сценарий явно няма да проработи. Защото като няма от какво да се притесняваш, не бягаш, а стоиш до край изправен и се защитаваш.
И точно това показа Пеевски – увереност в правотата си, а десетките доноси, компромати и помия, които се изливаха върху него през годините, така и не успяха да принудят да се скрие.А, че твърденията на Октай са пълна безумица, е повече от ясно. Някой кой да се върже на тезата му, че българският парламент щял да бъде санкциониран, ако Пеевски станел депутат.
От кого ще бъде санкционирана най-висшата държавна институция? И кой ще ограничи конституционното право на всеки български гражданин да участва в политическия живот и да бъде избиран за народен представител? И кой ще санкционира волята на избирателите която ще вкара Пеевски за пореден път в парламента?
Пълни глупости. Санкцията по „Магнитски“ се отнася единствено до чужди за САЩ граждани и до техните активи на американска територия, както и до сделки и транзакции между санкционираните лица и американски граждани или дружества.
Ни повече, ни по-малко. Санкциите не се прилагат на територията на трети държави, а още по-малко в европейски държави, тъй като Европейския съюз изрично е ограничил това с приемането на блокиращия Регламент от 1996г.
Всичко друго са интерпретации на родното ни задкулисие, което в момента управлява държавата. Няма как да е иначе, тъй като санкциите, налагани от американската OFAC не изискват степен на доказване, като в един съдебен процес например, както и не се дава възможност на санкционираното лице да участва и да се защити. Именно поради това и OFAC не санкционира американски граждани, а само чужденци.
Защото отношенията на гражданина и неговата държава се уреждат от вътрешните закони и не могат да се ограничат с едностранни административни мерки на трети страни.
Навсякъде по света е така, само у нас не е – у нас служебният кабинет създава „черни списъци“ на български граждани, защото за новите властимащи правното понятие „гражданин“ не означава нищо. Видя се и в казуса „Кирил Петков“.
Право няма, има само удобна конюнктура, като родното задкулисие, управлявано от Прокопиев, не се интересува от истината, а само от манипулацията, която може да създаде. Затова и новата пропагандна теза логично излезе наяве и ще се върти в обръщение още дълго в медиите на Прокопиев.
Трудно обаче някой българин вече ще бъде заблуден, че Иво Прокопиев е белия бизнесмен, симпатизиращ на демокрацията, който видите ли разграждал модела на завладяната държава. Както самия той се опита да ни обясни вчера в ефира на предаването „Алтернативата“ по ТВ , пред удобната за него водеща, която разбира се изобщо не му зададе важните въпроси.
Няма как да разграждаш нещо, което от години създаваш. Именно комбинацията от политическа власт, медийна пропаганда и контрол върху съдебната система, правят основата на т.н. „завладяна“ държава. И именно тази комбинация най-точно характеризира кръга „Капитал“ и олигарха Иво Прокопиев.
Всъщност Прокопиев каза вчера и нещо изключително важно – според него, когато имаш проблем, създаваш илюзорен враг и опитваш да хвърлиш вината върху него.
Думите му бяха насочени против ДПС, които от месеци не са спирали да го изобличават, но без да иска, Прокопиев много добре обрисува собствените си действия и пропагандна тактика в последните години.
Да, Прокопиев има от 20 години проблем с корупцията с бандитската приватизация на „Каолин“ и „Дамяница“ по времето на Костов, със сделката с ЕВН и с обвързаността на групировката „Капитал“ с властта. И затова именно му трябваше илюзорен враг, на когото да прехвърли вината за всичко лошо, което се случва в държавата.
Докато Пеевски е илюзорният враг, никой да не се сеща за далаверите на Прокопиев. Проста, но ефективна тактика. Трябва да се признае, че досега Прокопиев се справи чудесно с това. Десет години „Капитал“ и „Дневник“ не спряха да очернят Пеевски за щяло и нещяло, с повод и без повод, с откровени лъжи и с елементарни манипулации.
Впрегната беше цялата медийна машина на групировката, всички НПО-та гравитиращи около нея и всички говорители, които можеше да бъдат използвани, а Пеевски бе превърнат съвсем умишлено в „универсалното зло“. Докато накрая манджата не се пресоли, а Пеевски се озова в списъка „Магнитски“ - пак без доказателства и вероятно единствено по доносите на кръга „Капитал“.
Но сега може би Прокопиев дълбоко съжалява. Защото без илюзорният му враг Пеевски, на преден план неминуемо излиза именно той, с цялата зловеща „прелест“ на всичко сторено от него в годините на прехода - с далаверите, с порочните си взаимоотношения с властта и със съмнителното си забогатяване.
Този път обаче както Пеевски, така и ДПС, дадоха ясен сигнал, че каквото е било, е било дотук.
Край на понасянето на лъжите край на търпението против доносите, край на мълчанието.
Отсега нататък ясно ще се посочват истинските виновници за състоянието на държавата, истинските задкулисни играчи и истинските им обвързаности. Ще се посочват открито, публично и с имената им, както в българския парламент, така и в Европа и в САЩ.
И именно това уплаши Прокопиев, а кръгът „Капитал“ се опитва отново да се върне на полето – „проблем – илюзорен враг“. Но за съжаление на Прокопиев, Пеевски вече няма медии, а в българския парламент няма да бъде повече илюзорен, а напълно реален опонент на модела на завладяната държава.