Защо хората харесваха Юлиан Вучков?

Лицемерието и грозното отношение към обикновения човек, към пенсионерите го изкарваха от кожата. А той беше на възраст, когато всеки се предава или престава да воюва.

Чувам днес да казват: “Ех, да беше сега Юлиан Вучков, да им го каже от телевизията право в очите!”. И са прави. Трудно ще се появи водещ от класата на Юлиан Вучков. 

Но нали много хора знаят коя е истината? Помним как той отговаряше: “Знаят, но не всеки може да я каже! Затова предаването ми “Времена и нрави” го гледат толкова много хора, защото аз казвам истината и те намират защита чрез мен”.

Беше коректив на властта, както и телевизионен критик срещу ниското ниво на много телевизионни предавания, културни прояви. Говореше за проблемите в здравеопазването (Как ли щеше да говори за Ковид-19 днес?), в икономиката, в обществено-политическия живот... 

Него не можеше никой да го купи

Когато му предложиха огромен хонорар, 150 хиляди лева, за да влезе в предаването “Биг Брадър”, със специални уговорки в договора: “че няма да го показват по гащи”, както сам обясняваше после, той не се подвоуми да откаже. Режисьорът Тупарев с учудване възкликнал: “Та това са твоите пенсии за 20 години!?”.

Какво отговори умният Вучков? “Аз съм последователен противник на този вид програми. За мен такива програми затъпяват хората, превръщат ги в дребнави зяпачи и клюкари. И един милион да ми давате, не мога да участвам. Няма сума, която би ме накарала да изневеря на моята етична и морална позиция”.

Само двама-трима от настоящите коментатори по всички телевизии могат да се наредят до Юлиан Вучков като непреклонен защитник на добрите традиции в културата ни. Както и като защитник на пенсионерите. Думите му от екрана звучаха наказателно към управляващите. Доколкото думите могат да наказват... Светъл пример е Юлиан Вучков! 

Всичко си е извоювал сам - и името си, и наградите си 

Ако на някого изглеждаше прекалено експресивен, то е защото сме свикнали непрекъснато да се свиваме, да не изразяваме мнение открито и без съобразяване кой е на власт и кое може да ни навреди, имагинерно. 

Вучков поставяше условията си, когато се местеше от една в друга телевизия: да го оставят да говори по два часа, да няма никаква цензура. Негови са думите: “Искам да говоря свободно както срещу Станишев и Орешарски, така и срещу Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. За жалост, в повечето телевизии има цензура и моите оценки не са желани”. 

Той прекрасно знаеше, че винаги ще го препъват, че ще има съпротива, но борбата му не беше лична, а обществена
Както се съпротивляваше на опошляването на любовта с натрапването на разсъбличането. Както не понасяше глупавите смешки, които си разменяха куп водещи и се смееха помежду си, защото само те си разбират смешките...

С първото си есеистично изследване “Магнетофонната младеж”, което бе публикувал още на 24 г., той си извоюва съдбата на признат и харесван автор. Последваха “Животът с голяма и малка буква”, “Човешки нрави”, “Срещи с бележити хора”, “Кратка история на световната драматургия”, “Върхове в историята на българската литература”, “Теория на художествената култура”, “Човешкият свят, или храна за душата”, “България преди, днес и утре: Мемоарна история на страната”. Всички те са доказателства за силната му обществена позиция.

В последното десетилетие той най-после се почувства истински свободен да прави СВОЕТО предаване, което имаше огромна аудитория. Защо ли?
Никога не беше колеблив, имаше ясна гражданска позиция. Ставаше като разярен лъв, когато защитаваше изконните права на обикновените граждани, на пенсионерите. А на постоянните си зложелатели отговаряше с нахъсана ирония и преживяваше всичко случващо се в ефир със сърцето си. 

Бе споделил, че по време на предаване кръвното му се вдига опасно. И излезе точно така - почина от масивен инфаркт.

Помните ли какви красиви снимки се появиха, когато рекламираха предаването му “Времена и нрави”? 
Тогава обясни на зрителите си, че си прави и красиви зъби, защото трябва да се явява в хубавия си вид. Кой можеше да му даде годините?!!

Обичаше да е елегантен, модерен. Красивото оценяваше моментално - дали в театъра, киното, книгите, журналистиката. Но и при жените. 

Често се влюбваше, винаги в красиви жени, но бързо се разочароваше. Единствено вече на възраст се влюби трайно в Диана Душкова. Направи и невъзможното, за да се издаде в памет на баща й, писателят Атанас Душков, книга с детските му творби.

Когато Диана беше жива, говорихме за това как тя го чака нетърпеливо вечер, за да му каже колко отлично се е справил. Още от балкона му маха и му вика на висок глас:

“Прекрасно беше предаването ти, и ти беше прекрасен!” - Никак не я беше грижа дали цялата улица я слуша 
Той летеше от думите й, а тя не пестеше възторга си от него. Те просто се обичаха като за последно. Тя винаги приготвяше вечеря, за да му е уютно и домашно. Искаше за него само радост. Беше по-устата и от Юлиан, но той с усмивка я оставяше да го надговаря. На друг не би позволил.

Когато сядаше в парка на НДК, край него се извървяваха много хора, просто за да го зърнат отблизо. 
Чудех се как човек може да говори така леко, без умора. Той целият беше в онова, което е написал и изговорил.
Познаваше и цветето, и бурена в обществения живот безпогрешно. Смяташе, че светът е болен и за да се лекува, трябва да получи вярна диагноза. “На обществена диагноза се уча от лекарите” - така казваше и по време на соца, и по време на прехода, и по време на “болната демокрация”.

Савка ЧОЛАКОВА