Много от нас помнят този отвратителен шум от детството си. Описваме го като „стържещ“ и „пищящ“, но истината е, че не високите тонове са причината да настръхваме от него. В изследване от далечната 1986 г. учени от Северозападния университет в САЩ изпробват тази теория като премахват различни честоти от записа на драскащи нокти по тебеширена дъска. (Не ви ли става неприятно само от мисълта?). Те откриват, че когато се елиминират високите честоти, неприятното чувство, докладвано от участниците в експеримента, не се променя.

Когато обаче се премахнат честоти от средния и ниския спектър на звука, хората го намират за по-поносим, отколкото в оригиналния му вид.

Години по-късно, през 2011 г., двама музиколози установяват, че честотите, които са най-отблъскващи за хората, са между 2000 и 4000 Hz. Премахването на тези честоти прави звука от нокти по тебеширена дъска по-малко неприятен.

Учените провеждат експеримента, като разделят участниците на две групи – едната група е наясно с източника на звука, а на другата група казват, че той е част от авангардно музикално произведение. По време на прослушването те следят физически показатели за стрес, като сърдечна честота, кръвно налягане и кожна проводимост.

Резултатът е, че неприятните звуци значително променят тези показатели, което показва измерима реакция на физически стрес, независимо дали източникът е познат, или не. Нито най-високите, нито най-ниските честоти причинявали такъв дискомфорт, колкото тези между 2000 и 4000 Hz. Човешкото ухо е най-чувствително към звука в този спектър, казва единият от изследователите, Михаел Ойлер, професор в Макромедийния университет на приложните науки в Германия. Формата на ушния ни канал според Ойлер е еволюирала да усилва звуците в тази честота, тъй като те са били важни за оцеляването на вида ни – например, човешки писък или бебешки плач. Но това е само предположение, посочва той.

Хората класирали звука като по-малко неприятен, когато смятали, че източникът му е музикално произведение, но физическата им реакция не се различавала от тази на участниците в групата, която била наясно с източника.

Джон Макдермът, преподавател в департамента по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт, провежда още експерименти. Той добавя, че двата най-отблъскващи аспекта на звука са „остротата“ – причинена от високите честоти, и „грубостта“ – причинена от колебанията в честотата. След като предишните изследвания са открили, че високите честоти не допринасят за непоносимостта на звука, Макдермът се фокусира върху т. нар. „грубост“.

Ученият обяснява, че процесът, в който ноктите бързо се захващат и отделят от повърхността на черната дъска прави звука особено груб. Той открива, че колебанията в честоти между приблизително 20 и 200 Hz създават най-грубите шумове.

За наше щастие, училищата продължават да заменят старите черни дъски в класните стаи, така че скоро звукът на нокти върху черна дъска и ужасът, който го съпътства, може да бъде изместен от нов неприятен звук – маркер върху бяла дъска.

Източник: PopSci, обекти.бг.