През един горещ летен ден на месец август 1945 г. по обяд пред къщата на директора на училището Александър Янев спира джип със софийски номер. От него, изпотени от дългия път, слизат 3-ма министри от кабинета на министър-председателя Кимон Георгиев. Това са:

1. Александър Оббов - министър (и бивш министър при Александър Стамболийски)

2. Борис Бумбаров - министър на благоустройството

3. Георги Йорданов Илчев - министър на индустрията (един от дейците на БЗНС, който бил облечен винаги с потури, антерия и бабаруга (шапка). 

По това време Павел Атанасов, 19-годишен, който работи нещо в двора си, става неволен свидетел на проведения разговор. Чува ясно предложението на тримата министри към Александър Янев да стане министър на просветата. Като един от най-образованите и активни дейци на БЗНС, човек с голяма популярност, Янев е обект на особено внимание. За голямо учудване на младежа Атанасов Янев категорично отказва. Следва кратка почерпка и раздяла с височайшата група.Заинтригуван от уникалното, неофициално посещение, младежът пита съседа си.

“Чичо Лесе (б. а. - съкратено от Александър), без да искам, чух какво ти предложиха министрите. Защо отказа, можеше да уредиш децата си за цял живот?” Преди да разкажем отговора на Янев, ще запознаем читателите с личността на човека, дръзнал да откаже министерския пост.

Александър Янев е роден на 16 август 1899 г. в семейството на Яне Стоичков Прънкьов, където има четири момчета и една дъщеря. Като най-малък брат, той остава сирак на 6-годишна възраст. Майка му Гина Балджиева успява да изхрани, изучи и задоми 5-те си деца. Началното си образование Александър завършва в с. Шишковци, а прогимназия, гимназия и педагогически институт - в Кюстендил. В една народна поговорка се казва: “Денят се познава от сутринта”.
Милчо Спиров със съпругата си 

В будното, трудолюбиво и ученолюбиво дете много от съселяните му са прозирали един бъдещ общественик, интелектуалец и будител на народа 

Непосредствено след завършване на педагогическото си образование в родното му село Шишковци се открива новопостроена красива прогимназия, а населението единодушно кани Александър Янев за директор. Благодарение на големите му организационни способности, работоспособност, предприемчивост и находчивост, училището става известно със своите отлично подготвени ученици, доказали се в полувисшите и висшите учебни заведения. В резултат на това може да направим дълъг списък от културни деятели, професори и академици, с които ние и държавата ни се гордеем. Като деен участник в обществено-политическия живот на БЗНС, той е личен приятел на Александър Стамболийски (министър-председател на България в периода от 1919-1923 г.).

През месец юни 1922 г. Александър Стамболийски посещава с. Раждавица на провеждащия се там районен земеделски събор, където един от организаторите е Александър Янев. Спонтанно, след програмата на събора, Янев кани премиера да посети и с. Шишковци.

Тъй като влак има след 4 часа, един от жп служителите предлага да отидат с вагонетката, с която поддържат линията. И така, по този интересен начин стигат до с. Шишковци. Там Стамболийски произнася реч, в която съветва стопаните да садят предимно трайни насаждения и лозя, като обещава да съдейства за реализацията на тяхната продукция: “Не бойте се - Европа е гладна и ще ви бъде изкупена цялата продукция”.

След коварното убийство на Ал. Стамболийски Янев е съден и лежи в Кюстендилския затвор

като участник в готвещия се въоръжен преврат на Цанков. Обвиненията са му по чл. 70 от ЗЗД. След излизането от затвора Янев участва в обществено-политическия и стопански живот на селото. Като пръв приятел на големия дарител Андон Виячев, той съдейства за решението на последния да дари два милиона златни лева за построяване на училище и първата частна жп гара в България.
Александър Оббов (вляво) и Георги Йорданов Илчев - министър на индустрията

Спомага и за заселването на Владимир Димитров -Майстора, с когото установява чисто и безкористно приятелство до края на живота му. Янев е главен инициатор за реализацията на мащабен хидромелиоративен напоителен канал с обща дължина 15 км. Проект, за реализирането на който заедно с народния представител Андон Виячев успяват да издействат от щаба на армията една трудова част от 150 трудоваци. Войниците за две години изкопават уникалното съоръжение.

След откриването му Янев в продължение на 15 години става негов директор (без заплата). През 1971 г. създава инициативен комитет за построяването на дом-паметник “Владимир Димитров-Майстора”. Не знаем по-голям общественик и будител от нашия учител и директор Александър Янев. Няма инициатива, свързана с просперитета на селото и Кюстендилския край, без активното му участие. Но нека да се върнем на мотивите за неговия отказ от министерския пост.
 
“Слушай какво ще ти кажа. Ти си младо момче, не разбираш от политика. Сега, като влезнем в министерския съвет (БЗНС), ще трябва да изпълняваме волята на БКП. Ние няма да се съгласим и ще излезем в опозиция, вследствие на което те ще ни убият като опозиционери и децата ни ще останат сираци. Именно затова, за да спася децата си от такъв сценарий, а също и за да бъда полезен на учениците си и да оправдая доверието на техните родители, реших да откажа.”

Пророчески бяха думите на Янев, че голяма част от министрите, включително и направилите му предложението, след излизането на земеделците в опозиция бяха арестувани. Някои бяха убити, други затворени, докато мъдрият Александър Янев достигна дълбока старост и умря през 1992 г. на 93-годишна възраст.
 
Сега хората, устремили се към министерските постове, трябва да вземат поука от Янев. По-добре е да не стават министри, ако ще трябва да бъдат манипулирани от управляващите партии. Министърът трябва да бъде със собствена позиция в областта си, да следва интересите на българския народ, пренебрегвайки личните си интереси и тези на партийните централи.

Милчо СПИРОВ и Павел АТАНАСОВ,
с. Шишковци (на обща възраст 183 години)