Защо законопроектът на Пеевски срещу вторичното ограбване на КТБ се оказа голямата болка на задкулисието
Миналия четвъртък депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесоха в Народното събрание законопроект срещу вторичното ограбване на КТБ. Очаквано темата се оказа попадение в десятката, което постави в партер медиите на задкулисието. Нито прокопиевите „Капитал“ и „Дневник“, нито съпридружните им медийни бухалки „Медиапул“ и „Клуб З“ успяха да дадат някакъв отговор, а списваният под диктовката на Цветан Василев сайт „Фрогнюз“ направо побесня, като изразните му средства, използвани срещу Пеевски, преминаха всякакви граници на благоприличие и журналистическа етика. Просташкият език и елементарни обиди показаха само едно – слабост, а слабостта ражда единствено страх. Страх, че са безсилни срещу истината, че машината им за лъжи и манипулации се превърна в отчаян вой на побесняло куче, който никой вече не иска да чува.
Защо законопроектът на Пеевски накара задкулисието така да побеснее. Защото вече усещат, че създаваните от тях от години мантри започват да се пропукват и скоро съвсем ще рухнат. Мантрата за „модела Кой“, мантрата, че Пеевски имал непогасени кредити в КТБ и че е участвал във вторичното ограбване на активите на банката – все лъжи, при това елементарни, но ежедневно повтаряни с гьобелсова упоритост, за да бъдат превърнати в „истини“. Поведението на Пеевски обаче не се връзва с техните мантри и това направо ги влудява. Откъде накъде Пеевски ще излиза от клишето, което те с години създаваха за него – на виновника за всяко зло. Откъде накъде Пеевски ще прави законодателни инициативи в интерес на обществото – той трябва да остане универсалния злодей, само така те (задкулисието) могат да останат скрити и да оцелеят. Казано с думи прости това именно е дилемата в разстроените и уплашени души на Прокопиев и съмишлениците му. Та чак журналистът за поръчки на Прокопиев в DW Иван Бедров написа памфлета „Пеевски срещу Пеевски“ в опит да неглежира значението на внесения законопроект, както и казаното от депутата по адрес на задкулисието в интервюто му в „Телеграф“. Но вместо това само потвърди нарастващия страх на задкулисието, че Пеевски може вече да не е образа, който те му създадоха, и още по-страшното за тях – хората да разберат, че не е.
Колкото и да ги боли Прокопиев и съмишлениците му, истината е проста. Делян Пеевски наистина няма непогасени кредити в КТБ. Придобивал е медии с кредити от банката, това той никога не го е отричал, но всичките кредити са реално погасени още преди фалита. Пеевски не е участвал в управлението на КТБ и не е част от модела на източване, създаден от Цветан Василев. За съжаление на Прокопиев и съмишлениците му, нито докладите на одиторите, нито на парламентарната комисия, нито на международната разследваща фирма „Аликс партнърс“ успяха да установят някаква съпричасност на Пеевски към този процес. Защото такава връзка наистина няма.
Пеевски няма участие и в шумно коментираното в последно време вторично разграбване на активите на КТБ. Участниците в разграбването са повече от ясни – само дето прокопитата не искат да ги посочат и продължават да повтарят в захлас „Пеевски“, „Пеевски“ .... Като побъркани сектанти, фрустрирани в измамната си „вяра“. И за непросветения Бедров, внесеният законопроект не е насочен срещу „Дунарит“ (не е „закон за един завод“, както той го нарече), тъй като вземането на КТБ от „Дунарит“ (отнасящи се до прихващанията с депозитите на Миролио и впоследствие придобито от офшорката „Виафот“) е погасено („Дунарит“ плати дълга си), като банката се е удовлетворила от цената на прехвърлянето на вземането и не може да търси предвидената в законопроекта относителна недействителност на цесиите. Поне си проверявайте фактите, не че ще кажете истината, но все пак – така по „журналистически“ е нужно да проверявате. Още по-несериозно звучат твърденията на псевдо-политика Христо Иванов, че законопроектът не бил срещу вторичното ограбване, а бил закон за доразграбването на банката – как бе, г-н Иванов, ще стане това чрез текстовете на законопроекта. Не просто несериозно, а лишени дори от елементарна логика са умствените напъни на Иванов по темата, но кой ли вече търси някаква логика или смисъл в разпиляното мислене на Пинокио.
Проваленият протестър-министър Христо Иванов
Да разгледаме и самите предложения за промени в закона, касаещ банковата несъстоятелност, внесени от Пеевски, Цонев и Хамид. Нима е незаконосъобразно или както задкулисието казва – „противоконституционно“, да се обявят за нищожни всички направени от квесторите на КТБ без основание и извън всякакви правомощия заличавания на учредените в полза на банката от нейните длъжници обезпечения – залози или ипотеки. Ама законопректът предвиждал обратно действие, а какво действие да предвижда – заличаванията вече са се случили, те са факт, а не са евентуално действие в бъдещето. Да попитаме, вие от задкулисието чии интерес считате, че трябва да бъде защитен, този на няколкото души обогатили се със стотици милиони от заличените от квесторите обезпечения или обществения интерес – да се даде възможност на синдиците на банката да върнат в масата на несъстоятелността обезпечените активи и да ги продадат през публични търгове. Ето това е голямата болка на задкулисието – че Делян Пеевски може да постави въпроса за защитата на обществения интерес и да действа решително, както го е правил и преди, а Прокопиев, Василев, Ганчев, Иванов и прочие техни съмишленици не могат. Те никога не са познавали това понятие „обществен интерес“, защото винаги са действали само в свой личен. Като се започне от бандитската приватизация на Иван Костов, когато заграбиха за жълти стотинки знакови български предприятия, та до наши дни – все живот само в собствен личен интерес. И сега са бесни, че имало хора с по-голям морал от техния и с повече национална отговорност, а още повече ги боли, че такъв човек е именно Пеевски, когото години наред преднамерено оплюваха и обвиняваха във всички земни грехове.
Какви ще бъдат последиците, ако законът обяви заличаванията на обезпеченията за нищожни. Към момента синдиците на КТБ са обжалвали всички прихващания и ако съдът отхвърли техните искове и потвърди прихващанията, то синдиците ще трябва да заличат възобновеното по силата на закона обезпечение, тъй като с влязлото в сила съдебно решение съдът ще е постановил, че дълг няма. А след като няма дълг, няма и обезпечение. Но ако съдът отмени прихващанията, каквито са почти всички постановени до момента съдебни решения, то КТБ ще има обезпечения върху които да изпълнява и няма да бъде поставена в положение да е спечелила делата и да няма от какво да се удовлетвори. Защото длъжниците на банката вече са прехвърлили всички свои активи, услужливо освободени от квесторите. И ако продължавате да твърдите, че предложенията били противоконституционни заради обратното действие или били близки до „правния абсурд“ (както се изрази „псевдо- юристът“ Николай Стоянов, който няма никаква представа от право, но за сметка на това е журналист за поръчки на Прокопиев), то помислете отново за правните последици. Нима осчетоводяването на прихващанията и избирателното заличаване на обезпеченията от страна на квесторите на КТБ не са правен абсурд, особено след като назначените след квесторите синдици на банката обжалваха всички прихващания и поискаха тяхната отмяна. Но обжалването и евентуалната отмяна ще имат практически смисъл единствено ако заличените към момента обезпечения бъдат възстановени по силата на закона. Най- голямата вреда за КТБ, след поставянето на банката под специален надзор, нанесоха именно квесторите с осчетоводяването на прихващанията и заличаването на обезпеченията, учредени в полза на банката (особено като вземете предвид и огромния брой на необезпечените кредити, които никога няма да бъдат върнати). Имате ли отговор на въпроса - защо тази вреда да не бъде изправена сега с този законопроект. Нямате разбира се. Било късно според писанията на задкулисието (законопроект бил на принципа „след дъжд – качулка“). Дали е късно днес никой не може да каже, но едно е сигурно – утре ще бъде още по-късно. Сега Пеевски се опитва да направи нещо, след като никой друг не го направи. Никой, дори имащите се за обществени моралисти от последна инстанция
Прокопиев и негови съмишленици.
Нима е незаконосъобразно или както задкулисието казва – „противоконституционно“, да се обявят за относително недействителни спрямо банката извършените от нейни длъжници цесии на вземания с произход от банката, без реално плащане на цена. По този прост на пръв поглед механизъм сега се създават от страна на Василев и аверите му в ограбването фиктивни вземания срещу дружества с активи. Защо синдиците на КТБ да бъдат поставяни в положение да търпят конкуренцията в съдебно-изпълнителните производства или в производствата по несъстоятелност, образувани срещу дружествата с активи, на вземания с произход също от банката, но вече притежание от аверите на Василев – разбира се придобити и без реално плащане. И да нямат правен механизъм да оспорят тези фиктивно придобити вземания. Да се защитава сега тезата на задкулисието, означава само едно – да се защитава вторичния грабеж на активите. Друго обяснение няма.
И на края – добър или не, законопроектът е реален акт на противодействие срещу ограбването. И ако се приеме от Народното събрание, несъмнено всички ще видят практическата реализация, която ще последва. А тези, които „говорят“ срещу законопроекта трябва да си отговорят на въпроса, чий интерес защитават - на обществото или на грабителите на активите. Нека си припомнят началото на 2015г., когато Цветан Василев се опита да „изпере“ всички откраднати активи – БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, ТВ7, НУРТС и други, в „своя“ полза, като ги прехвърли фиктивно на белгиеца Пиер Луврие, за 1 евро. Да си припомнят цирка, който беше разигран пред очите ни тогава. И да знаят, че процесът по разграбването, чиито начало бе поставено тогава, не е спирал и до днес, само актьорите и начините са различни.
Ивайло КРАЧУНОВ