Агонията в здравеопазването, не само в общинските болници, е в много напреднал стадий и наистина системата е пред разпад и се крепи на остатъците от морал и желание лекарите да си свършат работата напук на всички правила, които политиците или администрацията въвеждат. Това посочи д-р Христо Димитров, общопрактикуващ лекар от Велико Търново пред БНР:

"Все още има колеги, които искат да лекуват своите пациенти. Парите са крайно недостатъчни. Ние сравняваме нашето здравеопазване със западните страни, нашите пациенти и съграждани искат нивото на здравеопазване да е такова като в Австрия, само че тук са 3 милиарда, а в Австрия са 70 милиарда евро при същия брой население."

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването посочи, че най-честите оплаквания на хората са за лошо качество на медицинската помощ. Според него проблемът идва от организацията на медицинската помощ:

"За да се постигне по-високо качество е необходимо да се стимулира конкуренцията между доставчиците на медицински услуги. Здравната политика през последните години се води в обратна посока - конкуренцията се ограничава за сметка на засилената държавна намеса и администриране на тази дейност, чийто резултат е влошаване на качеството на услугите. Най-силният инструмент за политически контрол на тази система е монополът на НЗОК. Другите инструменти са Националната здравна карта, медицинските стандарти и лимитите на болниците. Чрез тях политиците могат да въздействат на всички нива на здравната система.  Знам защо политиците не желаят да премахнат монопола на Здравната каса - защото по този начин ще загубят основния си инструмент за въздействие, ще загубят власт - тази власт от техните ръце ще премине в ръцете на пациентите."

Според Кацаров реформите в системата трябва да започнат именно от премахване на монопола на НЗОК. На министерството не му трябват държавни болници, то трябваше отдавна да прехвърли собствеността си върху тези болници на общините, категоричен бе още д-р Кацаров.