"Пандемията има много социални измерения", заяви за БНР проф. Нико Драгано - директорът на Института за здравна социология към университетската клиника в Дюселдорф.


"Вече знаем, че не всички социални слоеве в обществото са изложени на еднакъв риск от инфекция. А заразените не преболедуват болестта по един и същи начин. Как ще се заразиш и ще боледуваш зависи от професията и доходите", обясни професорът.

"Все още данните за Европа са оскъдни. Но от данните, с които разполагаме, а и от информацията от Съединените щати и Великобритания, е видно, че жителите на бедните квартали и хората с ниско платени професии се заразяват по-често с новия коронавирус.

Съвсем наскоро имах възможност да сравня данни за приетите пациенти в някои големи болници в Германия. От тях също се разбира, че тежките случаи на Covid-19 в повечето случаи са безработни и социално слаби", каза той.

"Учените все още не сме напълно наясно с преките последствия за здравето след прекарана коронавирусна инфекция. Но имаме известна представа за индиректните социални последици, които всъщност се дължат на ограничителните мерки, въведени срещу разпространението на заразата", заяви проф. Драгано.

Той добави, че затварянето на предприятия и карантината се отрази много по-пагубно на нископлатените работници, отколкото на ръководния персонал.

"Онези, които не могат да си останат вкъщи, защото професията им не позволява хоумофис, често са хора с по-ниски доходи. Такива са на първо място медиците, но освен тях работещите в социалните грижи, в почистващи фирми, в градския транспорт, в супермаркета и т.н. Тези хора са изложени на по-голям риск от зараза", каза експертът.

"От вкъщи могат да работят предимно служители с по-високо образование и съответно по-високи доходи, чиито професии позволяват самостоятелна работа. Така че и професията е определяща за риска от зараза", заключи той.