Д-р Цвета Богданова от Велико Търново стартира своята кариера с огромни отговорности и в звено, в което много нейни колеги с дългогодишен стаж все още не са влизали.

25-годишната лекарка близо два месеца вече дежури в COVID отделение, без страх, колебания и съмнения в решението да бъде на първа линия срещу заразата, пише "Борба".

Не се изморява от усърдната работа, но признава, че много й тежи да става свидетел на мъката на хората, борещи се за глътка въздух. Категорична е обаче, че надежда винаги има и затова медиците винаги трябва да дават всичко от себе си, за да спасят живота на пациентите.



Д-р Богданова е завършила Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново, а след това продължила обучението си във Варненския медицински университет “Параскев Стоянов”.

През последната година от следването изкарала държавен стаж във Втора хирургия в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, където научила огромна част от знанията, които прилага днес в работата си.

„Знаех, че искам да уча медицина откакто се помня. Това винаги е бил моят единствен вариант за кариера. От семейство на лекари съм, д-р Даниел Богданов и д-р Мариета Алексиева, и определено има наследственост в професията.

С течение на годините в университета установих, че специалностите на моите двама родители ме влекат най-много. В крайна сметка избрах тази на баща ми –дерматовенерология“, сподели тя.



Още от кандидат-студентка посещавава симпозиуми, лекции и конгреси, посветени на тази дисциплина. Привлякла я материята, защото включва диференциална диагноза и стотици различни заболявания, някои от които обаче много си приличат и трябва сериозна подготовка на медика, за да може да ги различи.

Веднага щом от университета й дали уверение, че е завършил лекар и може да практикува, започнала работа. Така се озовала в COVID отделение на МБАЛ “Еврохоспитал“ – Варна.

“Дори диплома нямам все още – официално това ще се случи след няколко дни. Реших да изляза на първа линия без страх, тъй като държавата има нужда от млади хора в този момент повече от всякога. Работата много ми харесва, въпреки че досега имаше доста трудни и тъжни моменти в моите дежурства.

Дори и през почивката не мога да отдъхна и постоянно търся контакт с другите колеги да ме информират за състоянието на пациентите. Привързваш се и искаш да направиш даже повече от възможното“, твърди д-р Богданова.

Според наблюденията й по протичането на заболяването заключва, че това е много коварна инфекция, която има непредсказуем ход. Обикновено характерните усложнения настъпват след 10-ия ден – тогава става тежко за пациентите и лекуващите и се налага мобилизиране на всякакви ресурси.

Никога няма да забрави думите на заразените, които търсят нейната помощ, когато задухът става непоносим.

„Много е тежко да ставаш свидетел на мъката на неинвазивна механична вентилация, как хората ми казват: “Докторе, живее ми се, а виждам, че моето време е дошло – не искам да умра”. Тогава трябва да се помъчиш да запазиш самообладание и да вдъхнеш сили и надежда, да мотивираш хората да се борят и да не се предават. Дори да виждаш колко е безперспективно това и как показателите им вече са почти несъвместими с живота”, споделя търновката.

Първите смъртни случаи на пациенти в звеното, в което работи, били изключително тежки за приемане. Д-р Богданова споделя загубите с майка си, която също е на първа линия от март месец и знае какво точно преживява дъщеря й.

„Колегите са ми много близки и се подкрепяме, много сме сплотени и станахме като семейство. Дори нямаме вече много време да преживеем загубите, тъй като има нови и нови пациенти, които изискват цялата ни грижа.

Но радостта да станеш свидетел как пациент прескача най-трудното и се възстановява е неописуема. Като например една пациентка, която пристигна с 55 сатурация и я изписахме 8 дни по-късно с 99. Беше и първото ми чудо. Благодарността в очите й и уважението си струват всички положени усилия”, заяви младата лекарка.

Въпреки продължителното стоене на фронта срещу коронавируса д-р Богданова няма да има възможност да се прибере във Велико Търново при семейството си за Коледа. Дори тогава ще остане на първа линия, за да спасява животи.

„Ще прекарам празника при пациентите. Това е приоритет сега, колкото и да ми се иска да съм с близките си. Вярвам, че всички заедно ще успеем да се справим с пандемията“, допълва 25-годишната жена.