Александровска болница е една от първите, които приеха пациенти с коронавирус у нас. Тук са докторите, медицинските  сестри, санитарите, доброволците, които се грижат за заразените.

Посрещат ни с усмивка през маска, въпреки че някои от тях не са се прибирали вкъщи от месец. Други живеят отделно от семействата си и не са прегръщали децата си от началото на кризата.

Насочваме се към първото място, на което попадат хората със съмнения за COVID-19 – Спешното отделение.

"Естествено, че се притесняваме, но ние всички сме поели този риск и всеки вкъщи се карантинира. Много от колегите изпратиха семействата си по роднини и се прибират вкъщи сами.

Аз лично съм в един апартамент с моето семейство, но аз съм в отделна стая и не съм си прегръщала детето от месец", споделя пред Нова телевизия Елена Георгиева, старша сестра на Спешно отделение УМБАЛ „Александровска”.

При доказан случай на коронавирус и нужда от болнично лечение, пациентите се преместват в инфекциозното отделение. Тук с тях през цялото време е и зам.-директорът на УМБАЛ „ Александровска” доктор Димитър Буланов. Той не се е прибирал вкъщи повече от месец.

"Хората са уплашени. Това, което виждаме в тях, е, че са уплашени. Лекарската професия ни е обучила да умеем да разговаряме с болни хора.

Аз съм хирург, д-р Томов е инфекционист, за нас е рефлекс да овладеем психиката на пациента, защото той трябва да е спокоен. И досега това се случва, това, което тежи на пациентите е, че престоят им трябва да е много дълъг. Толкова дълъг, че да дадат отрицателен резултат", обясни той.

А най-голямата тъга се крие в очите на хората, които не могат да изпратят близките си в последния им път. Това не може да подмине дори лекаря с повече от 20 години опит  и шеф на "Александровска" болница - доктор Костадин Ангелов. Разказа ни за един от най-тежките случаи.

"В нашата болница в реанимация се намират майка с нейния син. С него не можахме да проведем битката успешно. Той си отиде, но майката остана. Тя видя какво се случва с него, но нямаше как да излезе", споделя той.

"Особено е мъчно, когато за някой си положил максимални усилия, но човекът не се подобрява. Има случаи в, които се подобряват, но е много тежко за всички. Но ние сме оптимисти и приключваме с това - ние направихме всичко, което е възможно да направи медицината", казва Елена Георгиева.

С тази мисъл приключват работния  ден, за да могат да понесат , всичко, което са преживели. А ето го и най-щастливият момент  - дезинфекция и сваляне на костюмите. Часът, в който отново могат да вземат голяма глътка въздух, преди новото дежурство.

Но медиците ще бъдат там и утре. За всички нас, които имаме нужда.