Напусна ни доайенът на българската ендокринология, изтъкнатият лекар и учен проф. д-р Боян Стоянов Лозанов. Повече от половината от над 60-годишния си трудов път проф. Боян Лозанов (20.01.1935-27.11.2020) отдава на Университетската болница по ендокринология, като е дългогодишен ръководител на Катедрата по ендокринология и на Клиниката по тиреоидни и костни заболявания, а през последното десетилетие е Началник на клиниката по вътрешни болести на Acibadem City Clinic Токуда Болница.

Общият брой на научните му трудове е над 250, от тях 146 публикации в научни списания у нас и чужбина, 38 участия в учебници и монографии, над 60 доклади и резюмета от международни и национални конгреси и конференции. Основните му научни приноси са главно в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, отнасящи се до епидемиологията, патогенезата, диагностиката и лечението на Базедовата болест, тиреоидита на Хашимото, ендокринния екзофталм , хипотиреоидизма и свързаните с тях автоимунни ендокринни синдроми.

Проф. Боян Лозанов е основател и главен редактор на списание „Ендокринология“ (1986-2004), Научен Секретар на Българското Дружество по Ендокринология (1985-1995), Председател на Експертния съвет за Йод-дефицитни Заболявания към Министерството на Здравеопазването и съавтор на Националната стратегия за ликвидиране на йод-дефицитните заболявания (1994), получила високо международно признание и довела до ликвидирането им като социално значим проблем за нашата страна. Той беше представител на България в Европейския проект за йод дефицитните заболявания “Euthyroid” към Европейската Комисия (2015-2018).

Проф. Лозанов е главен редактор и съавтор на Основното ръководство по ендокринология за специализиращи лекари (2000 г), послужило като настолна книга на поколения ендокринолози.

Носител е на множество награди, вкл. тази на името на Проф. К. Чилов (2004), на почетния знак „Български лекар”, Юбилейна награда на Българското дружествово по ендокринология „Акад.И.Пенчев“ (2004), Почетен знак на МУ-София “Ескулап” за големи заслуги в българското медицинско образование, наука и практика (2005), Годишна награда „СИЕЛА 2000” за авторски принос в медицинската литература и Почетен знак на Българския лекарски съюз – златен, за цялостни заслуги за развитие на медицинската наука и здравеопазването в България и във връзка с неговата 85-годишнина (2020). Избран бе за „Senior member” на Европейската Тиреоидна Асоциация.

От 2010 г. е избран за академик към Българската Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), като е бил председател на Научния център по медицина.
Неговото послание към лекарското съсловие в България бе „Непрекъснато обучение, повече грижи за болните, по-малко комерсиалност”.
Освен всичко друго, проф. Лозанов беше невероятен човек, очарователен събеседник, с безкрайна жажда за живот.
Поклон!