Лаборатории за биологични анализи във Франция и САЩ тестват лекарство срещу COVID-19, което българската биотехнологична компания Мicar 21 е открила.

При първоначалните изследвания фирмата получила първи обнадеждаващи резултати от лабораториите, което давало поле за по-нататъшно развитие на лекарствен продукт.

Според разработчиците лекарствената молекула, която те открили, предпазвала здравите “Т” клетки от вирусна инфекция, като блокирала коронавируса да влезе в организма на човек. За нея разбрахме по време на правителственото заседание, което се проведе днес.

“В момента подобряваме лекарствената субстанция и се предвижда тя да влезе в болниците за клинични изпитания до месеци”, съобщават от компанията. За “Труд” те споделиха, че разработването на лекарствен продукт попринцип отнема между 6 и 8 години, но в тази ситуация, на световна пандемия, готов продукт може да има на пазара до половин – една година.

В момента учените от компанията са на етап, в който изготвят 3D структурата на молекулата и създават виртуални модели, с които предвиждат резултатите от лекарствения продукт. За да стане реален продукт, който да се продава по аптеките, има още етапи, включващи предклинични проучвания, одобрение, валидация на лекарството.

Само за предклиничния етап, в който ще прочуват как то влияе на организма на животните, а след това на хората, ще е нужно финансиране между 2,5 и 3,5 милиона евро. Те очакват то да се предостави от фондове или от частния бизнес, както и да открият учени, които да тестват продукта и в български лаборатории.

Дейността на компанията е свързана с откриване на нови лекарствени молекули, като сферите, в които правят проучвания и разработки, са неврология, онкология, сърдечно-съдова система, дерматология и редките заболявания.

Димитър Димитров, съосновател на Micar 21 пред “Труд”:

Нужни са 250 млн. евро, за да стигне до пазара

– От колко време разработвате лекарствената молекула за COVID-19?
– От четири месеца. Основната стратегия на компанията е да излезем на световния пазар с нови лекарствени молекули. До момента сме разработили 15 броя. А компанията има конкуренция в световен мащаб от 198 други.

– Разкажете ни повече за процеса?
– Екип от 25 души участва в процеса. Искахме да открием нова лекарствена молекула, която е активна с протеините CCR 5 и CCR 7. Според учените в света, които продължават да изследват заразата, биологично тези два протеина са свързани с коронавируса. В момента се работи в посока молекулата, която е във вид на прах, да бъде по-активна с протеините CCR 5 и CCR 7. Най-големите независими лаборатории тестват молекулата.

– Кой тества молекулата?
– За момента сме я изпратили във Франция и САЩ. Процесът се случва така – в момента, в който някой учен открие нова лекарствена молекула, това трябва да се докаже биологично.

– Какви са следващите етапи?
– Тестване в предклинична фаза за странични ефекти, а когато се натрупат достатъчно научни данни, че тази молекула работи, е нужно институциите, в лицето на Европейската агенция по лекарствата Агенция за контрол на храните и лекарствата в САЩ, да разрешат да я тестваме върху хора.

– Какво финансиране ви е нужно?
– Общо ще ни трябват над 250 млн. евро, а попринцип едно лекарство се разработва за средно 1 млрд. евро.

– Срокът от половин – една година реалистичен ли е?
– При голямо финансиране и добър екип определено е оптимистичен срокът.

Проф. Райко Пешев пред “Труд”:

Все още не познаваме достатъчно вируса, за да използваме ваксини за животни срещу него

Има възможност животинска ваксина срещу даден вид коронавирус да се използва при човека, но това се прави, когато се знае какъв е процентът на антигенно родство между човешкия и животинския вирус. Това обясни пред “Труд” проф. д-р Райко Пешев, председател на Научния съвет на Националния ветеринарномедицински институт към БАБХ във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция и животинския є произход.
По думите му тези конкретни данни все още не са известни за новия коронавирус COVID-19.

“Единствено се счита, че идентичността му в генетично отношение е някъде около 70-80 процента с предишните коронавируси като SARS и ТОРС. Така че, може би, е по-правилно да се ползва ваксината, която е срещу SARS, но пак няма гаранция, че тя ще предизвика 100 процента протекция”, обясни проф. Пешев.

По думите му всеки един вирус е специфичен за вида, който го носи. “Човешкият вирус си е специфичен за хората, а животинските – за животните. Трябва да има много голямо антигенно родство – над 90 процента, за да може една ваксина за животни да се използва при хората и да има протективен ефект”, посочи още специалистът и уточни, че за такова нещо са с нужни експерименти, които включват имунизиране животни и след това провокирането им с човешкия вирус.

“Коронавирусните инфекции са много разпространени при животните и са познати при тях още от 1920 година. Първо са открити миши и плъши коронавирусни инфекции и след това са доказани и при други видове животни. Има ги и при домашните – котки, кучета, телета, прасета, коне и пр.”, каза още проф. Пешев.

Той припомни, че единственият начин за борба с вирусите са ваксините. За да бъде изработена такава за хора срещу новия коронавирус, ще се нужни поне 2 години усилена работа.