Катастрофална пандемия и катастрофалното президентство, взети заедно, дадоха на САЩ рекорда за най-голям брой на жертвите от пандемията в света.

Това по същество беше потвърдено от Дебора Биркс, координатор на оперативната група за коронавируса на президента Доналд Тръмп, която заяви пред CNN, че повечето смъртни случаи в САЩ са били възможни да бъдат предотвратени.

И все пак, Тръмп може би не е бил най-лошият лидер на пандемията. Други може би са подсилили кризата дори по-зле и от него и този списък ви разказва много за състоянието на глобалното управление.

Трудно е да се отговори на почти вечния президент на Никарагуа Даниел Ортега и на неговата съпруга, които така отговориха на новините за пандемия, че извикаха хората на улицата за празничен парад, който те нарекоха „Любов по времето на Covid-19“.

Това е перверзен намек за книгата на Габриел Гарсия Маркес, където безпроблемно се смесват факти и халюцинации. Но този безразсъден ход ужаси правозащитници и учени.

Трудно е да се отговори, но не е невъзможно. Ето го и Жаир Болсонаро, президентът на Бразилия, където здравната система е на ръба на колапса, а неконтролираното разпространение на вируса породи варианти, които сега заплашват и други затруднени страни. 

Болсонаро повтаряше твърденията на Тръмп за хидроксихлорохина, и прахоса спешните пандемични средства за безполезното лечение. Той уволни здравните си министри за отказа им да се съгласят с неговите твърдения за COVID-19 и заяви, че бразилците може да са имунизирани срещу "малкото грипче", защото плуват в канализация и нищо не им се случва. 

Болсонаро, който сам се зарази, призова бразилците да протестират срещу антивирусните мерки и се присъедини към тях по улиците. Малцина от тях носеха маски и той радостно се ръкуваше с тях, понякога след като се изкашляше. Докато пандемията не експлодира в Бразилия, като хиляди започнаха да умират всеки ден, но той наскоро каза на бразилците да „спрат да хленчат“ за това.

Друг президент, който прихвана вируса, е Андрес Мануел Лопес Обрадор, от Мексико. В началото той посъветва мексиканците да „живеят живота си както обикновено“.

Дори след като се зарази, той отхвърли исканията да носи маска и каза, че ще сложи такава, когато корупцията бъде премахната в Мексико, а това е далечна перспектива. Както и в САЩ, и тук носенето на маски стана силно политизирано, и това допринесе за нарастващата смъртност.

Този уикенд мексиканските власти тихомълком публикуваха доклад, показващ, че реалният брой е с 60% по-висок от официалните данни и това поставя Мексико рамо до рамо с Бразилия за мястото с втория най-голям брой жертви от пандемията в света, след САЩ.

Съвпадение ли? В никакъв случай, защото популизмът изглежда е съпътстващо заболяване при пандемия, който вдига смъртоносните й жертви.

След това идват диктатори, както белоруския Александър Лукашенко, който определи пандемията като нищо повече от „психоза“ и предписа водка и сауни, за да я предотврати. Лукашенко, който се сблъска с месеци на масови протести след оспорвани избори миналото лято, блокира здравия разум за забавяне на разпространението на вируса почти на всяка крачка.

И все пак много белоруси се противопоставиха на неговия небрежен подход и пренебрегнаха вредните му съвети, практикуваха социално дистанциране, провеждаха кампании за масово съфинансиране, за да се купуват провизии за болниците и в крайна сметка вероятно са помогнали да се избегне излизането извън контрол на вируса и смъртните случаи в Беларус.

В Туркменистан, друга постсъветска диктатура, правителството постави нов отрицателен рекорд като забрани носенето на маски и всякакви обсъждания на пандемията. Съобщава се, че употребата на думата "коронавирус" е забранена в медиите или в здравните информационни материали. Туркменистан все още твърди, че няма случай на коронавирус, твърдение, на което никой не вярва.

В Камбоджа, където премиерът Хун Сен е на власт от 1985 г. (което го прави един от най-дълго управляващите ръководители в света), неговият първи ход беше да отрича и той поздравяваше пътниците от круизните кораби, избягали от другите страни заради страха от пандемията. Постепенно неговият отговор се насочи към репресии, забрана на критиките и арестуването на онези, които се оплакват, че използва извънредната ситуация, за да затегне режима.

В Африка още един авторитарен популист, президентът на Танзания Джон Магуфули, също забрани разговорите за глобалната извънредна ситуация. Той казваше на хората да не носят маски или да не се ваксинират, твърдейки, че една тридневна молитва унищожава вируса в Танзания. За да докаже своето мнение, той заяви, че е дал за проби плодове на папайа и те са се върнали с положителни тестове за ковид, и така се присмя на учените.

Магуфули почина този месец. Властите казват, че той е починал от сърдечни усложнения, но опозицията твърди, че е убедена, че той е починал от COVID-19.

Невъзможно е да се опишат всички безобразия на популистките демагози и на различните тирани. Всеки световен лидер допускаше грешки, но има нещо уникално злокачествено в манипулациите и измамите на най-скандалните играчи.

Понякога е трудно човек да потисне смеха си, когато гледа лудориите на тези глупаци. Но чувството за абсурд бързо се задушава от осъзнаването, че техните действия вероятно са допринесли за смъртта на стотици хиляди по света.

Що се отнася до Тръмп, тези други лидери ни напомнят, че той не е сам в своето неправилно управление на пандемията и има голяма конкуренция в борбата за титлата най-лошия президент на пандемията. Но той все още е претендент за тази титла.

*Фрида Гитис, бивш продуцент и кореспондент на CNN, която пише за световните дела.

Източник: "Труд"