Семейство, приятели, колеги и благодарни пациенти си казаха последно сбогом с един от най-добрите реаниматори в Бургас. Благодарна пациентка на д-р Митков стопли сърцата на неговите колеги.

Късно снощи от УМБАЛ „Дева Мария“ публикуваха благодарственото писмо на една родилка, която е забравила страха от операцията, която предстои,  благодарение на силните и окуражителни думи на д-р Митков. Публикуваме цялото писмо на Вирджиния Христова:

„Денят е 11.12.2020 г., ден изпълнен с вълнение, нетърпение и страх от неизвестното, от мечтаното, от това, което ще се случи. Подготвят ме, нагласям се, лягам на масата. Сестри, лекари тичат напред-назад, всеки воден от своята работа, а ти лежиш и трепериш и търсиш малко подкрепа, мила дума, внимание.

Упойката започва да действа, но усещането в главата ми става все по-силно и по-силно. Чувам думи, чувам и музика, за Бога в тези времена имам нужда от мъжа ми до мен, но обстоятелствата не позволиха.

Чувстваш се сам, но не – има я, има я надеждата, има я милата дума, има я подкрепата. Тя е там, тя е там и стои в лицето на сестра Маринела Милкова.

Тя държи треперещата ми ръка, тя ми се усмихва, тя плака с мен, когато аз плаках при проплакването на прекрасния ми син. Тя бе моята утеха, моята опора, моята сила да се преборя със страха, тя бе моята сродна душа в този ден.

Тя и доктор Петър Митков, който за съжаление няма как да прочете тези редове, те бяха най-силният тандем онзи ден.

Мил, загрижен, питащ те "Как си", дори когато нямаш сили да отговориш, но той приемаше всичко с усмивка. Рядко се срещат такива доктори, но тези редките, макар и да не са сред нас, остават да живеят в сърцата ни, особено след като са станали част от най-голямата магия в живота – посрещането на нов живот.

Благодаря и мога само да благодаря, че имах успешно раждане, радвайки се на един прекрасен син, благодарение на д-р Сибел Татарова, д-р Петър Митков и сестра Маринела Милкова.“