Коронакризата продължава да удря на все по-неочаквани места. В следващите редове ще научите как пандемията влияние негативно на желанието на младите да създават семейства и да раждат деца, което в близките години може да се окаже новият огромен проблем пред световната икономика.

През март мнозина прогнозираха, че към края на годината се очаква огромен ръст на раждаемостта, наивно позовавайки се на теорията, че, щом хората са принудени да живеят в изолация, значи ще имат повече време за секс и семейно планиране. Очаква се, че планирането е преобладаващото следствие от цялото това свободно време, с което разполагаше по-голямата част от световното население.

Нека започнем от малко по-далеч, за да придобиете реална представа за проблема.

През 2006 г. един австралийски демогравски анализатор на име Волфганг Лъц алармира пред европейската общност, че „Стария континент“ е обречен да се изправи пред най-сериозната си демографска криза в историята, ако политическите лидери не предприемат мерки, с които да приканят младите мъже и жени да създават по-големи семейства.


Именно тогава данните на Евростат показват, че жените във фертилна възраст на територията на Европейския съюз раждат средно по 1,5 деца. Междувременно Националната статистика на САЩ показва, че американките раждат по 2,1 деца, което се явява и основа за целия анализ и притеснения на Лъц.

Евростат все още не е публикувала данните за този аспект на живота за 2020 г. и би било любопитно да ги анализираме, когато му дойде време. От САЩ, обаче, новините са, меко казано, плашещи. В рамките само на 14 години раждаемостта за фертилните американки е спаднала до 1,7 деца.

При това 2020 г. все още не е свършила, а Световната здравна организация не спира да ни предупреждава, че пандемията не бърза да си ходи.

Социологическият институт Guttmaher прави изследване сред 2 000 американки в периода април-май, цитирано от Bloomberg, за да установи, че 34% от жените планират да отложат плановете си за раждане на деца и свиват представите си за голямо семейство. От друга страна едва 17 на 100 от анкетираните заявяват, че искат да станат майки или да увеличат домочадието.

През юни пък Институтът Brokings прави една много плашеща прогноза за 2021 г., касаеща САЩ. Статистиците предвиждат с 300 до 500 хил. бебета по-малко, което е с 10% по-малко от 2019 г. В допълнение на това понастоящем има отчетени и около 150 000 смъртни случая от COVID-19 в страната.

Европа, и в частност България, ще са изправени пред подобен проблем съвсем скоро, защото едва ли данните в тази част на света ще са много по-различни.

Все повече българки следват световните стандарти, що се отнася до кариерни амбиции и семейното планиране.

Данните от Националния статистически институт сочат, че от 1989 г. насам тече един постоянен процес на намаляване на българското население. През въпросната година популацията в страната ни е била малко под 9 млн., а при последното преброяване се оказва, че за период от 30 години страната ни се е свила с 2 млн. души.

Икономическият аспект на проблема е очевиден - колкото по-малко хора, толкова по-слабо потребление и толкова по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП).

Страната ни никога не се е славела с държава с особено висока добавена стойност на продукцията си. Основният принос за БВР идва от суровини и първични продукти, които намират широко приложение зад граница.

Един от любопитните факти в тази насока е, че България е на второ място по износ на патешки черен дроб в света (22%), отстъпвайки само на Франция, а в същото време родните производители продават продукцията си именно на френския пазар. Това сочат данните от Българската стопанска камара към средата на 2020 г. и идват, за да ни покажат, че българският бизнес произвежда продукти с високо качество, но френските му партньори го превръщат в скъп краен продукт.

„Бейбибумът“ е напът официално да не се състои. А за последствията от поредния демографски срив ще се говори много в близките години.