Задава ли се дефицит на лекарства, ако заплахата COVID-19 продължи? Вече имаше такива предупреждения и то у нас, и то за евтини лекарства за високо кръвно, както и за обезболяващи, предава Нова тв.


Опасенията са, че може да се стигне до недостиг на лекарства за диабетици, на антибиотици и антивирусни препарати, на лекарства срещу епилепсия.

Проблемът може да се задълбочи, ако коронавирусът продължи да настъпва по света и ако производството на сурови субстанции в Китай бъде блокирано.

Към момента не е ясно колко от лекарствата на пазара са със съставки, произведени в Китай. На повечето медикаменти в аптеките са посочени производители от съвсем различни страни, които обаче имат договор с фармацевтични компании от Азия.

Именно от там купуват основните съставки за лекарствата, които след това произвеждат.

„В Ухан има доста производители, цял клъстер от заводи. По данни на „Глобъл Таймс” 55% от всички средни и малки предприятия в Китай не работят в момента. Това касае цялата индустрия на Китай на практика”, обяснява Николай Костов, собственик на аптеки.

Производството от Китай се оказва най-евтино, заради което е предпочитано от фармацевтичните компании. В момента  активните съставки от там се включват в най-масовите лекарства – за простудни заболявания и вируси, както и в хапчета за кръвно.

„Антибиотиците също се произвеждат там. Въпросът е доста сложен – кога ще свършат? Очевидно по различно време. Фирмите имат запаси, които за всяко лекарство са различни така, че е трудно да се каже”, обяснява Николай Костов.

Първи недостига на лекарства усещат фармацевтите. Чак след изчерпване на наличностите в складовете се опразват и рафтовете в аптеките. Към момента у нас – такъв сериозен недостиг  няма. 

„Най-вероятно ще има някаква липса, но тя няма да бъде чак толкова осезаема според мен. Имаме достатъчни количества от лекарства в аптеките, за да могат да се заменят тези, които липсват”, смята Моника Иванчева, магистър-фармацевт от Русе.

Оказва се, че паниката от коронавируса поне засега заобикаля Русе, тъй като масово презапасяване с медикаменти няма. В града обаче помнят случаи в миналото, когато се е стигало до дефицити. Обясняват, че в такива случаи се задвижват механизми за реакция на държавно ниво. 

„Имат списъци от кой да внасят, колко е необходимо на населението, особено по Здравна каса. Случвало се е, но тогава мисля, че една фирма успя да надделее, тя увеличи производството, когато другите бяха спрели производство на въпросното лекарство”, разказва Иванчева.

Към момента доставчиците все още не са предупреждавали фармацевти за намаляване на количества на масови лекарства. Когато обаче стане дума за глобален недостиг на лекарства, България не е сред приоритетните страни в списъка с доставки, признават аптекарите. 

„За съжаление България не е приоритетна държава, когато има кризи с лекарства. Случвало се е многократно да има свръхпотребление на някое лекарство в друга държава и веднага България започва да изпитва недостиг, защото България може би е последната държава, с която се съобразяват”, смята Костов.

В момента алтернативи за производство на активни съставки за лекарства има. Индия и Пакистан също са страни със сериозен дял на фармацевтичната карта на света. Ако ситуацията с коронавируса обаче продължи, там също ще има отражение.

Засега анализаторите се въздържат да отговорят дали ескалиращата здравна криза ще тласне света към рецесия. И все пак - недостигът на лекарства в световен мащаб не означава рязко скачане на цените.  

„Цените се регулират и в България, и не само в България”, обяснява Костов.

Тогава по регламент се търси алтернативен медикамент.