"Респираторните инфекции могат да се предават чрез капчици с различна големина: когато частиците на капката са с диаметър > 5 μm, те се определят като респираторни частици, а когато са < 5 μm се определят като частици (droplet nuclei).


Според досегашните разкрития COVID 19 се разпространява между хората основно чрез респираторните частици и чрез директни контакни пътища. В анализ на 75 465 случая на COVID 19 в Китай, не е докладвано предаване по въздуха."

Това се казва в инструкция на Световната здравна организация с препоръки за предпазни мерки за болнични служители, публикувана на 30 март на сайта на организацията.

Начини на предаване на вируса, причиняващ COVID 19:

Препоръки за предпазни мерки за болнични служители

Респираторните инфекции могат да се предават чрез капчици с различна големина: когато частиците на капката са с диаметър > 5 μm, те се определят като респираторни частици, а когато са < 5 μm се определят като частици (droplet nuclei).

Според досегашните разкрития COVID 19 се разпространява между хората основно чрез респираторните частици и чрез директни контакни пътища. В анализ на 75 465 случая на COVID 19 в Китай не е докладвано предаване по въздуха.

Предаване на капкови частици се осъществява, когато човек се намира в близък контакт (на разстояние по-малко от един метър) с някой, който има респираторни симптоми (например кашля или киха).

По този начин е изложен на риск в неговата мукоза (в уатата или в носа) или конюнктива (в очите) да попаднат потенциално заразни респираторни частици.

Предаването може да стане също и чрез огнища в непосредствената среда около заразения човек. Следователно предаването на вируса COVID 19 става чрез директен контакт със заразен човек и чрез индиректен контакт с повърхностите от обкръжението или предметите, използвани от заразения човек (например стетоскоп или термометър).

Предаването по въздуха е различно от капковото предаване, тъй като касае наличието на микроби в най-малките частици, за които се смята, че са с големина < 5 μm в диаметър и могат да останат във въздуха за дълъг период от време и да се предадат на други хора през разстояние, по-голямо от 1 метър.

В контекста на COVID 19 предаването по въздуха може да бъде възможно при определени обстоятелства и ситуации, при които са извършвани процедури и поддържащо лечение, включващи аерозоли, като например ендотрахеална интубация, бронхоскопия, отворена сукция,   
извършване на небулизиращо лечение, ръчно вентилиране преди интубиране, обръщане на пациента в пододяща поза, изключване на пациента от вентилатора, неинвазивно обдишване чрез притискане, трахеостомия и кардио-пулмонарна ресусцитация.

Има и някои доказателства, че инфекцията от COVID 19 може да доведе до чревна инфекция и да бъде налична във фекалиите.

До момента обаче има само едно изследване, което е изолирало вируса COVID 19 от единствен фекален спесимен. Не са докладвани случаи на фекално-орално разпространение на вируса COVID 19 до този момент.

Предположения за наличие на вируса COVID 19 във въздушни проби

В момента някои научни публикации предоставят първоначални доказателства относно възможността вируса COVID 19 да бъде открит във въздуха и по този начин да се направи предположението, че е възможно предаване по въздуха. Тези първи открития трябва да се интерпретират внимателно.

Скорошна публикация в New England Journal of Medicine прави оценка на устойчивостта на вируса COVID 19. В това експериментално проучване са били генерирани аерозоли и са били поставени в контролирани лабораторни условия.

Използваната машина (барабан на Голдберг) е високомощна машина, която не съответства на условията, възникващи при човешкото кашляне.

Също така откриването на COVID 19 в аерозолните частици до 3 часа не отразява клиничната ситуация, в която се прилагат аерозолни процедури, тъй като това е била експериментално предизвикана аерозол-генерираща процедура.

Съществуват доклади за обстоятелства, при които пациенти с COVID 19 симптоматика са били приети и при които не е била открита РНА на COVID 19 във въздушните проби. СЗО е запозната с други проучвания, оценяващи присъствието на РНА на COVID 19 във въздушни проби, но които още не са публикувани в представителните журнали. Важно е да се отбележи, че откриването на РНА в проби от околната среда въз основа на лабораторни изследвания на Полимеразната Верижна Реакция (PCR) не е показателно за действащ вирус, който може да се предава.

Нужни са по-нататъшни изследвания, за да се определи дали е възможно да се открие COVID 19 във въздуха от стаите на заразени пациенти, при които не са провеждани аерозолни процедури. Ако се появят такива случаи, е важно да се знае дали е намерен действащ вирус и каква роля може да играе той в предаването на заразата.

Въз основа на наличните доказателства, включително последните публикации, споменати по-горе, СЗО продължава да препоръчва мерки срещу частиците и директния контакт за всички, които се грижат за пациенти с COVID 19.

СЗО продължава да препоръчва въздушна защита при обстоятелства и на места, където се прилагат аерозолни процедури и поддържащо лечение, според оценката на риска. Тези препоръки се подкрепят от други национални и международни насоки, включително разработените от Европейската асоциация по интензивна медицина и Асоциацията по спешна медицина, както и тези, които в момента се прилагат в Австралия, Канада и Обединеното кралство.

В същото време други държави и организации, включително Центърът за контрол на заразите на САЩ и Европейският център за превенция и контрол на заразите, препоръчват въздушно предпазване във всеки случай, свързан с грижа за пациент с COVID 19 и смятат употребата на медицинска маска за приемлив вариант в случай на недостиг на респиратори (N95, FFP2 или FFP3).

Настоящите препоръки на СЗО наблягат на важността от рационална и подходяща употреба на всички средства за лична защита, не само маски, които изискват коректно и стриктно поведение от страна на здравните работници, особено при процедурите за отстраняване на предпазните средства и хигиената на ръцете.

СЗО препоръчва също обучение на персонала по тези препоръки, както и адекватно набавяне и наличност на необходимите ЛПС и други консумативи и уреди.

Най-накрая, СЗО продължава да настоява за крайната необходимост от честата хигиена на ръцете, от спазването на респираторната етика и почистването и дезинфекцията на средата, както и важността на физическата дистанция и избягването на близки, незащитени контакти с хора с треска и респираторни симптоми.

СЗО внимателно следи за нови открития по този критичен проблем и ще актуализира този научен бюлетин при получаване на нова информация.

Оригиналният текст на информацията можете да прочетете в сайта на СЗО ТУК!