Проблемът с доставките на ваксини срещу COVID-19 принуждава онези балкански държави, които се стремят към членство в Европейския съюз и НАТО, да предприемат опити за снабдяване с препаратите, произведени от Русия и Китай, предупреждава британският вестник The Financial Times, цитиран от "Фокус".

Изданието дава пример със Сърбия, която – заради забавянето на разпределението на препаратите срещу новия коронавирус по системата Covacs, ускори плановете си за ваксинация, обръщайки се към китайската компания Sinopharm.

Правителството в Белград успя да изведе страната на първо място на Стария континент по брой поставени ваксини на глава от населението. Сърбия е и първата в Европа, която прилага китайската ваксина. Нейните съседи изглежда са готови да последват примера на Белград.

„Светът бе ударен от айсберг като „Титаник“, а богатите и най-богатите спасяват само себе си и близките, които обичат. Потъваме заедно с „Титаник“.

Планът може и да не е бил такъв, но това няма значение“, коментира сръбският президент Александър Вучич миналата седмица, оправдавайки решението си да закупи китайски и руски ваксини, като същевременно продължи да преговаря с Брюксел за доставки на одобрените в ЕС препарати.

Вучич спомена, че Сърбия е сред страните, чието население е ваксинирано както с руски, така и с китайски ваксини.

Въпреки че ЕС предостави 70 милиона евро на шестте страни-кандидатки от Западните Балкани за членство в Общността за закупуване на ваксини, проблемите с поръчките в Европа доведоха то това, че четири от тях все още не са получили никакви дози месеци след началото на процеса по ваксиниране на гражданите на други страни.

Разочаровани, властите в някои от тези столици търсят изход към Русия и Китай, за да си осигурят оскъдни доставки.

Мнозина предупреждават, че тази ситуация може да накърни доверието в ЕС в региона. „Някой може да се възползва от ситуацията и да каже, че по време на трудности Китай и Русия помагат, докато западните правителства се провалят“, казва представител на властите в Северна Македония.

За разлика от повечето регионални лидери, президентът на Сърбия поддържа тесни отношения с Пекин и Москва успоредно с процеса на присъединяване към ЕС, което предизвиква недоволство както в Брюксел, така и във Вашингтон.

С население от 7 млн. души, Сърбия вече получи над 1 млн. дози, а Вучич обяви преди броени дни, че още толкова ще бъдат доставени в страната до началото на март.

Подходът на Белград придобива все по-голяма привлекателна сила сред другите страни в региона, които са се доверили на плана на Брюксел за разпределение на ваксините.

Косово и Босна и Херцеговина, както и съюзниците от НАТО Северна Македония и Черна гора, все още не са получили нито една доза от западните препарати. Миналата седмица официални представители на Скопие и Подгорица обявиха, че ще купуват ваксини от Русия и Китай.

„Искахме да използваме западни ваксини, за да покажем къде принадлежим като държава, и първоначално изключихме възможността за преговори с руснаците и китайците“, заяви същият служител от Северна Македония пред The Financial Times.

Но – съгласно думите му, че правителството в Скопие все по-трудно оправдава закъсненията.

„Тъй като има други страни в Европа като Унгария, които получават [ваксината Sinopharm], би било трудно да обясним на хората защо чакаме Pfizer, Moderna и AstraZeneca“.

Министърът на здравеопазването на Черна гора Йелена Боровинич Бойович заяви, че в допълнение към наскоро подписания договор за 150 000 китайски ваксини, страната се надява и на 50 000 дози от руската ваксина „Спутник V”.

Босненското правителство заяви в средата на януари, че ще започне преговори с Москва, Пекин и Pfizer. И двете страни чакаха доставките, обещани от Covacs, които тепърва ще пристигат.

ЕС освободи Балканите от нова забрана за износ на ваксини за страни извън ЕС. Но неспособността на Блока да изпраща дори символични дози на своите амбициозни кандидат-членове ги разочарова, според Ади Черимагич, анализатор в мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“.

„Те не се надяваха да получат ваксини едновременно с държавите-членки на ЕС, но се надяваха на някакъв ясен график и сега се чувстват сякаш са изоставени“.

В Албания обаче историческото недоверие към Китай и Русия е по-голямо от разочарованието от Европа. Съвременна Албания се появи преди три десетилетия след една от най-репресивните диктатури в Европа, която в продължение на много години беше подкрепяна от Пекин.

Премиерът Еди Рама заяви, че ще се откаже от набавянето на руски или китайски ваксини.

Но той не скри разочарованието си, че страната му - която се присъедини към НАТО през 2009 г. - не е получила дори символични дози от ваксините чрез механизмите на ЕС. Страната планира да започне да ваксинира здравни работници през следващата седмица с партида от 970 ваксини на BioNTech/Pfizer, дарени от анонимна европейска държава.

„Що се отнася до ваксината, бях много силно изненадан“, отбеляза Рама в интервю за FT. „Не че те [ЕС] са в най-добрата форма, но ни обръщат гръб. Това е цяла бъркотия... Вредата, която си причиняват, е невероятна“.