Учени от БАН ще работят над втори вариант на българската ваксина срещу COVID-19. Тя ще съдържа различен коктейл от антигени в сравнение с първата разработка. Това обясни пред „Здравен Телеграф“ шефът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Пенка Петрова.

Идеята, която ще се финансира от фонд „Научни изследвания“ е различна от тази, над която специалистите вече работят благодарение на институт „Пастьор“ в Париж. Над втория вариант на ваксината ще се трудят учени от департамента по имунология с ръководител проф. Андрей Чорбанов.

Антигени
Прототипът на първия препарат, над който се работи от месеци, ще бъде готов до Нова година. „Избрани са вирусните антигени, срещу които да се действа. Има различни видове ваксини. Едните, които ще се закупят от България са на базата на информационна РНК, която доставя информация на клетките за производството на вирусни белтъци, срещу които да се изгражда имунен отговор.

Нашата разработка прескача този етап и всъщност като протеинова ваксина действа директно срещу определени вирусни белтъци, като се изгражда имунен отговор и имунната система се обучава да разпознава навреме и да унищожава вируса“, разказват от Института по микробиология.

Спрей
През 2021 г. ще започнат изпитанията над животни, като една част от опитите ще бъдат направени в институт „Пастьор“ в Париж. Всяка една от лабораторните мишки, над които ще се правят тестове, струва около 200 долара. Те са хуманизирани, като в тях са въведени човешки гени от клетки на имунната система, тъй като гризачите не боледуват от коронавирус.

За да развият заболяването, трябва да имат човешки клетки. Ваксината ще бъде доставяне до клетките на човек чрез липидни наночастици и ще бъде под формата на спрей.

Универсално
Очакванията за българската ваксина е, че след поставянето й, тя ще успее да изгради стабилен имунен отговор у човека, който ще защитава за дълго време от коронавирусна инфекция. Родните учени търсят части от белтъчните молекули на вируса, които не мутират.

Идеята е това да бъде една универсала коронавирусна ваксина, която да се бори срещу различни щамове на патогена. Така ще бъдем подготвени за бъдещи пандемии, защото това е поредният коронавирус, който атакува човечеството, обясняват специалистите.

Производството най-рано след година
„След около година, когато минат началните изпитания над хора, ще може да се разговаря с бизнеса, както и с фирми, досега произвеждащи ваксини, които евентуално могат да работят с нас, но на този етап не можем да говорим за производство“, уточни проф. Петрова.

За да се стигне до този момент трябва да се извърви дълъг път. Първо се изработва прототип на ваксината, след което започват клиничните изпитания над него.

Важно е да се докаже, че тя не само действа и успява да създаде имунитет, но и че е безопасна. Точно затова клиничните изпитания отнемат най-дълго време, защото те трябва да докажат дали ваксината и съответно нейните съставки са безопасни. Освен самите антигени, които създават имунитет в нея се съдържат различни помощни вещества, които засилват действието й. Всичко това се изследва над животни и хора.

В институтите на БАН се разработват и тестове за коронавирус, защитни маски, различни дезинфектанти и започнаха научни проекти, които да разглеждат евентуални бъдещи лекарства срещу коронавируси, както и имунния отговор.