Проф. Радостина Александрова, която е директор по вирусология към ИЕМПА към БАН, разкри пикантни детайли за коронавируса, прилепите и това ще има ли скоро лек срещу COVID-19.


Проф. Радостина Александрова - директор по вирусология към ИЕМПА към БАН

„Познаваме коронавируса по-добре, но има какво още да се научи за него.


Темата за произхода му е много интересна, всички изследвания сочат, че е тръгнал от прилепите.

Защо те? Това са едни много ценни животинки, без които животът на планетата би бил немислим. Те са едни перфектни „пилоти“. Те са ни вдъхновили за много въведения в технологиите.

Няма друг животински вид, поне е известен на учените, който може да съжителства с толкова много вируси – може би над 60 вируса могат да живеят в един прилеп. В една животинка може да съществуват 10-12 вируса. Те не им пречат“, поясни вирусологът.

„Има много загадки защо това не им пречи. Първата хипотеза е, че тъй като те летят това изгражда у тях много силен метаболизъм.

Втората – имат високо ниво на молекули в организма.

Имат и системи, който контролират имунитета им“, каза проф. Александрова в сутрешния блок на БНТ.

По думите й проблемът е, че може да стане обмяна на генетична мутация. 

„Прилепите са своеобразна работилница, която може да предизвика опасни вируси. Коронавирусите са с най-голям геном. Това не става от вчера за днес, а е процес, който трае стотици години, но накрая трябва един малък финален щрих, за да покоси и човека“, поясни вирусологът.

Тя бе категорична, че вървим към намирането на лек и ваксина срещу COVID-19: „Със сигурност не сме близо, но вървим уверено“.

От 5-10 януари, когато бяха първите доказани случаи на коронавирус в Европа, до сега има над 11 000 изолирани вируси от пациентите с коронавирус. А това помага за това да намерим мишените, които трябва да бъдат атакувани от ваксините и лекарствата.

Истински голямото предизвикателство е да се докаже, че една ваксина е ефективна и безопасна“, поясни проф. Александрова.

Тя бе категорична, че в бъдеще ще има и още коронавируси, а надеждата е, че намерили се лек срещу сегашния COVID-19, то той ще действа и срещу другите.

„Темата за имунитета срещу този вирус все още остава отворена. Важни са антителата, които се изграждат след преболедуване, но и клетъчният имунен отговор в организма на човека

Отдавна следим и чакаме с нетърпение да видим дали топлото и влажно време ще повлияе на развитието на коронавируса. Във всички случай слънцето и чистият въздух са много сериозен лечебен фактор“, каза виросулогът и даде за пример това, че по време на Испанския грип много от пациентите били оставяни навън на слънце, тъй като не е имало места в болниците, но точно те се възстановили много по-бързо и успешно от хората, лежащи в лечебните заведения.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!