Онлайизданието на „Труд“ ви предлага история за спасяването на живота на млад мъж с рядка диагноза, публикувана на 15 януари 2015 г. 


Разказва я тогавашният началник на ВМА проф. Николай Петров, но в края главно действащо лице е сегашният началник на националния оперативен щаб за борба с коронавируса проф. ген. Венцислав Мутафчийски, тогава все още доц. полк. и негов заместник.

Мартин Колев от Бургас

След великденски пост и доизтощаване на организма със спорт 32-годишният Мартин Колев от Бургас три пъти е на косъм от смъртта. И трите пъти екипът на проф. Николай Петров, началник на ВМА, го връща към живот. Но младият мъж изпада в опасно състояние, при което заради липсващ ензим мускулите започват да се „разпадат“.

Една СНИМКА на ген. Мутафчийски от 2009 г. взриви мрежата!

Всичко започва преди 8 години, когато през февруари Мартин решава да пости. Той е силно вярващ и още след като навършва 15 г., стриктно спазва въздържание от мазно и блажно.

„Дори в последните три дни на поста не ям нищо. По онова време обаче бях подложен и на силен стрес – бях направил своя компания и имах много ангажименти. А в деня, когато ме застигна най-голяма криза на слабост и застраши живота ми, бях карал и колело цели 20 км. Така организмът ми, просто казано, колабира“, разказал пред „Труд“ Мартин.

В състояние, в което няма сили да се движи, младият мъж изпада още от малък. „Спомням си, бях още на 5 години, когато се разхождахме с родителите ми в гората. Изведнъж мускулите започнаха да ме болят, нямах сили да направя и крачка.

Баща ми започна да ме носи на ръце. Т.е. цял живот съм имал подобни проблеми“, каза Мартин. С майка му и баща му тръгват по лекари, за да разберат какво се случва. Но никой не може да установи какво е заболяването.

Специалисти се опитват да дадат обяснение с растежа на тийнейджъра. Момчето стига 190 см, тоест мускулите не можели да „насмогнат“ да стигнат дължината на костите му, които ги изпреварвали.

В злополучния февруари на 2007-а първите три дни от адската криза Мартин се опитва да се справи сам. Да не обръща внимание на болката, на силното гадене, предизвикано от повишеното съдържание на отпадни продукти в кръвта му (както научава по-късно), с които бъбреците не могат да се справят.

Един от жизненоважните показатели на организма му – креатин фосфокиназа, е 140 пъти над нормата. Не по-различно е положението с хемоглобина, чернодробните ензими и какво ли още не.

„Започнах да пия повече вода, за да помогна на тялото си да изхвърли опасните вещества, но нямаше подобрение. Тогава първо отидох в столична частна клиника, където 2-3 дни само ме гледаха, взеха ми една заплата и нищо не направиха.

На третия ден започнах сериозно да се влошавам, затова ме изпратиха в голяма държавна спешна болница. Там ми казаха, че съм… наркоман и естествено, не настъпи никакво подобрение. Върнах се в Бургас ни жив, ни умрял“, каза мъжът.

Ген. Мутафчийски разбули мистерията около снимката му от 2009-а, която взриви мрежата

Една вечер се налага да го приемат по спешност в местната многопрофилна болница. Правят, каквото правят, Мартин се прибира у дома. „Вече не си спомням какво стана след това, но по неведоми пътища ме свързаха с проф. Николай Петров, тогава началник на реанимацията на ВМА, и той ме прие в клиниката си. Върна ме към живот, оправих се“, посочи пациентът.

„За Мартин ми се обадиха от бургаската болница. Колегите съобщиха, че е в много тежко състояние и на апаратно дишане. Докараха го при нас и започнахме да го изследваме, тъй като в началото и на нас диагнозата не ни беше ясна“, спомни си проф. Николай Петров.

Състоянието на пациента се характеризирало с напреднал процес на разпадане на мускулните влакна.

„Беше в кома, в шоково състояние, със сринати показатели и блокирана бъбречна функция“, каза професорът. Той и колегите му установяват, че до това положение се е стигнало заради дефицит на ензима креатин фосфорилаза, обострен особено след поста и силното физическо натоварване.

„Разграждането на мускулите води до повишението на разпадни продукти в кръвта, които „запушват“ бъбреците и така се е стигнало до бъбречната недостатъчност“, ретроспективно посочи анестезиологът от ВМА. Много усилия му коствало да подобри състоянието на Мартин, който близо 30 дни бил на изкуствено дишане. Лечението обаче дава резултат и го изписват.

Малко след това Мартин отива в израелската болница „Хадаса“, в която му поставят диагнозата – дефицит на ензима креатин фосфорилаза.

Втората криза с опасност на живота на Мартин го наляга през 2009 г. Този път след огромно физическо натоварване, което го срива. Отново е с опасност за живота. Пак го приемат във ВМА. Стабилизират го за седмица и той отново е на крака.

За трети път – на 7 декември м. г., Мартин започва да се чувства адски зле. Настаняват го във ВМА вече с дихателна недостатъчност.

„Намесихме се навреме, но той поддържаше температура, без да има видим инфекциозен фокус в организма, на който да се дължи. Примерно нямаше пневмония или друг проблем на вътрешен орган“, разказа проф. Петров. Правят му куп изследвания, но те не издават къде е възпалението. Учудващо Мартин се храни нормално и няма оплаквания.

„В един момент се намеси хиругът доц. Венцислав Мутафчийски (зам.-шеф на ВМА), който предложи да го оперира. Добре, че го направи, защото по време на хирургичната интервенция установи, че пациентът е с много тежко и напреднало възпаление на апендикса, Мартин е пред спукване на дебелото черво и развитие на тежък перитонит“, каза проф. Петров. Тоест на фона на своето заболяване – ензимния дефицит, Мартин въобще не проявява симптомите на възпаления апендикс.

Напротив те са „скрити“ от основната му болест. Това е изключително коварно, защото не е било ясно до какъв изход е могло да се стигне, ако не се е предприела операция.

Днес Мартин е у дома, добре е и е решил да намали напрежението в живота си. „Ще се опитам да се отърся от стреса и да се виждам с проф. Петров по-рядко“, шегува се младият мъж.

А проф. Николай Петров съветва хората да внимават с поста и диетите, а решението за тях да бъде взето според състоянието на съответния човек. Лекарят напомни, че в момента много се прекалява с храната заради отминалите празници и серията от именни дни, които ни налегнаха. Преяждането с белтъчна храна след дълги ограничения обаче води до риск от панкреатит.

„А от 12 приети пациенти в последните дни във ВМА с тази диагноза 2-ма починаха…“, завърши проф. Петров. Той е категоричен, че всяко прекаляване – дали с хранене, с работа или дори в любовта, може да е опасно.