Зетят на Тодор Александров - дипломатът за специални задачи на ВМРО

<br /> Роден е през 1881 година в Кратово, Вардарска Македония. Последователно учи в българското педагогическо училище в Скопие, а после в Цариградската българска семинария. Става един от най-младите учители в Скопие, после в Кратово, Кочани, Куманово и в други селища на Македония. Едва 16 годишен, през 1897 година става член на ВМОРО, а на следващата година участва във Винишката афера. Арестуван и подложен на зверски изтезания от турците младият революционер е заточен в Анадола. Няколко години по-късно е амнистиран и през 1906 година е делегат на конгреса на ВМОРО в Скопие. След Младотурския преврат през 1908 година се прехвърля в Цариград, където е всред основателите на Българския конституционен клуб.<br /> <br /> Михаил Монев се сближава със своя връстник Тодор Александров и става негов най-доверен човек през годините до убийството на Тодор на 31 август 1924 година. Става и негов зет. Със сестрата на Александров -&nbsp;София, създават семейство. Тя го следва неотлъчно по неговия трънлив път на революционер.&nbsp;<br /> <br /> <img width="250" hspace="5" height="378" align="right" src="/documents/newsimages/editor/201404/Mihail_Monev_2.jpg" alt="Mihail_Monev_2.jpg" />С убийствата на Борис Сарафов, Гарванов и Михаил Даев през 1906 година, извършени от Яне Сандански се поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМОРО. Сандански е осъден на смърт от организацията, която присъда се изпълнява чак през 1915 година. Организацията по възмездието е дело на Михаил Монев. Той изпраща писмо на Сандански-Стариот да дойде на важна среща от Роженския манастир, където живее, в Неврокоп (Гоце Делчев) и по пътя в местността Папаз чаир е застрелян от засада.<br /> <br /> През Балканските войни Михаил Монев е в щаба на Трета българска армия, награждаван е с орден &ldquo;За храброст&rdquo;. След Ньойския договор от 1919 година Мирчо и София, подобно на други български революционери от Македония се установяват в Горна Джумая. Той неотлъчно е до Тодор Александров и Иван Михайлов при възстановяването на организацията на 3 февруари 1920 година като ВМРО. През същата година жена му София Александрова и етърва й Константина са сред учредителките на Македонския женски съюз. <br /> <br /> Заедно с друг революционер - учителят по музика Иван Караджов и композитора на &ldquo;Тих бял Дунав&rdquo;, са пунктови началници на организацията в Горна Джумая. Те изграждат и поддържат куриерски канали, екипират и въоръжават чети, които навлизат във Вардарска Македония като наказват с атентати сръбските окупатори и инквизитори на българското население. Земеделското правителство на Александър Стамболийски поема ангажимент пред сръбския крал Александър Караджорджевич да се справи и унищожи ВМРО, а Михаил Монев е в списъка с революционерите, които трябва да бъдат ликвидирани. По-късно това предателско и пораженческо отношение на Стамболийски към Македония буквално му изяжда главата.<br /> <br /> В началото на 20-те години болшевишка Русия насочва своето влияние към Балканите, а ВМРО им е трън в очите. През месец август 1923 година Михаил Монев заминава за Москва с разузнавателна мисия. Там той се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек и Чичерин. Той се опитва да убеди Дзержински Русия да се откажат от комунистически бунт в България, но безуспешно. По същото време в Москва са представители и на Македонска федеративна организация (МФО), лява фракция във ВМРО, които също се срещат с Дзержински. Безсмисленото и трагично за населението на България Септемврийско въстание избухва през 1923 година и бързо е потушено. От Москва започват организация за нов въоръжен бунт в България. През юли 1924 година Михаил Монев заминава за Виена, където има нови срещи с представители на Коминтерна. Публикуването на Майския манифест довежда до разцепването на организацията, както и до убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година над село Лопово, Мелнишко. Иван Михайлов и Михаил Монев са в основата на възмездието &ndash; на 12 септември в Горна Джумая са застреляни всички виновници за убийството на водача на ВМРО Тодор Александров. В хотел &ldquo;Париж&rdquo; смъртта си намират Алеко паша, полк. Георги Атанасов и техните гавази, общо 22 души. Няколко дни по-късно са намерени и живи запалени в една плевня физическите убийци на Александров. Събитията остават в историята като Горноджумайските събития.<br /> <br /> <img width="520" height="334" align="middle" src="/documents/newsimages/editor/201404/Mihail_Monev_5.jpg" alt="Mihail_Monev_5.jpg" /><br /> <br /> Въпреки че в Горна Джумая в продължение на много години Михаил Монев работи като чиновник, той е избран и за депутат в ХХI Народно събрание от Демократическия сговор. Определен е като официален пълномощник на ВМРО пред министерствата в София. През 1932 година е избран като запасен член на ЦК на организацията. След Деветнайсетомайския преврат през 1934 година и забраната на ВМРО е арестуван от звенарите и интерниран в Лом, където живее няколко години в изолация. Михаил Монев &ndash; Мирчо умира на 63 годишна възраст, 13 април 1944 година в Горна Джумая, днешен Благоевград.<br /> <br /> <strong>Румен ЖЕРЕВ<br /> <br /> <br /> </strong><img width="520" height="345" align="middle" src="/documents/newsimages/editor/201404/Velikiq_makedonski_subor_1933_1.jpg" alt="Velikiq_makedonski_subor_1933_1.jpg" /><br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Великият македонски събор в Горна Джумая през 1933 г.</strong></span><span style="font-size: x-small"><strong><br /> <br /> </strong></span><br /> <br />