Жалните вопли на тандема Цветан Василев – Емилиян Гебрев

От няколко дни сме свидетели на засилена медийна активност на тандема Василев – Гебрев. Причината за телевизионните воаяжи на двамата е повече от ясна. Това е арестът на поредната група пионки на екс-банкера, чрез които същият продължава да осъществява схемите си по заграбването на активите, придобити с парите на КТБ и да възпрепятства опитите на синдиците на фалиралата банка да върнат откраднатото в масата на несъстоятелността.    

Докато за Василев това поведение не е нещо ново, то активността на Емилиян Гебре поставя много въпроси. Защо натрупалият състояние от няколкостотин милиона оръжеен търговец ще защитава група арестанти, свързани с обръча от кухи дружества кредитополучатели, контролирани от Василев?

Защото свързващото звено между тях се казва Никола Киров – бивш член на съвета на директорите на „Дунарит“ и дългогодишен доверен финансист на българския Бърни Мадоф. Именно Киров е човекът, който дърпаше конците в „Дунарит“ (според запознати Гебрев нищо не е решавал без да се допита до него) и който явно е осигурявал пътя на финансовите постъпления, от оръжейния завод към Цветан Василев. Чрез плащания по фиктивни комисионни договори, сключени с чуждестранни офшорки или тегления от прословутата румънска сметка на оръжейния завод, от която парите са превозвани до Белград. Получените средства се използват от Василев за медийното омаскаряване на българските институции, прокуратурата и други неудобни, както и за финансиране на всякакви компроматни кампании. Явно този път правоохранителните органи са уцелили валето в тестето карти на банкера фараон, поради което и жалните вопли не закъсняха.

Какво обаче остава скрито за уважаемия читател или зрител в режисираните интервю на тандема Василев - Гебрев, в които се задават само удобни въпроси от удобни журналисти.
Първо - как Емилиян Гебрев стана изведнъж „собственик“ на „Дунарит“. Никой не го попита как е „придобил“ акциите от капитала на оръжейния завод въпреки наложения запор върху същите акции от страна на КПКОНПИ и НАП.

Всички се държат все едно такъв запор не съществува – все едно, че държавата не води съдебен иск срещу Цветан Василев за незаконно придобито имущество в колосални размери, по което дело са запорирани активите, собственост или контролирани от Василев. Какъвто е и случая с „Дунарит“. Това обаче не интересува придворните журналисти, обслужващи интересите на тандема. За тях е важен само плачът на Гебрев, че държавата го мачкала неправомерно, но той, видите ли, нямало да се откаже от „Дунарит“. Защото е твърдо решен да не връща откраднатото. Евала – какъв герой. Държавата се бори да върне обратно ограбените активи, придобити с парите на КТБ, но той нямало да даде „Дунарит“. Нагло поведение, което за съжаление щедро получава ефирно време за изява и по националните телевизии. И това ако е нормална държава. 

Но да се върнем на фактите. Гебрев твърди, че бил поканен да стане собственик от някой си Асен Бабански - управител на „Кемира“, което дружество към онзи момент е мажоритарен собственик на „Дунарит“. Какъв Бабански ….., Бабански е само едно поставено лице на Василев. Колкото и да се опитва да скрие този факт, Гебрев е „поканен“ от самия Василев, защото екс-банкерът е реалния собственик на „Дунарит“ през офшорното дружество „EFV“ и неговите дъщерни дружества „Хедж Инвестмънт“ и „Кемира“. Василев е реалния собственик, въпреки че оръжейния завод е закупен с пари на КТБ, като към момента „Дунарит“ продължава да дължи около 90 млн. лева невърнати кредити на фалиралата банка, които са прихванати по време на квестурата и които синдиците се опитват да върнат по съдебен ред.

Все факти, които остават незабелязани от придворните журналисти на тандема в опитите им да превърнат Василев и Гебрев в мъченици на лошата държава, която иска да им вземе ограбеното. Незабелязан остава и фактът, че „собственикът“ Гебрев не разполага дори с акциите от капитала на „Дунарит“, които уж бил придобил. Вече втора година не ги представя в Търговския регистър в многократните си опити да докаже собствеността си. Не ги представя, защото същите акции и към момента се намират у Василев в Белград. Уж му ги бил прехвърлил, но не съвсем.

Явно Гебрев има още неизпълнени задължения към Василев, финансови или други,  можем само да предполагаме. Това обаче не пречи на Гебрев да обвинява всички, които му пречат да дозаграби „Дунарит“, в неправомерен натиск или в опити за саморазправа. Да, но нито прокуратурата, данъчните или синдиците на КТБ, нито който и да е друг субект, не са придобили акциите от капитала на „Дунарит“ въпреки наложените запори на КОНПИ и НАП, само Гебрев твърди, че го е направил и не се смущава от този факт.

Как всъщност се осъществи грабежа на „Дунарит“. Малко факти и хронология. През 2016г. синдиците на КТБ завеждат иск срещу „Кемира“ (дружеството е мажоритарен собственик на „Дунарит“ като притежава почти 99 % от капитала му), с който искат ликвидация на същото и осребряване (продажба) на единствения актив – акциите от капитала на оръжейния завод. Причината са огромните (надхвърлящи 100 млн. лева) задължения към банката на дружеството майка – „Хедж Инвестмънт“ (едноличен собственик на „Кемира“).

За да се възпрепятстват действията на  синдиците адвокатите на Василев и подставения му директор в „Кемира“ и Хедж Инвестмънт“ – Асен Бабански провеждат увеличение на капитала на „Кемира“ с участието на трето лице – дружеството „ТМН“, което записва новите дялове (но без участието на „Хедж Инвестмънт“), Така само срещу скромните 50 хил. лева повече от 90% от дяловете в „Кемира“ стават собственост на никому неизвестното „ТМН“ с едноличен собственик и управител Иван Езерски (също поставено лице на Василев), а длъжникът на КТБ „Хедж Инвестмънт“ остава с по-малко от 10%. Така Иван Езерски става мажоритарен собственик на „Кемира“, а с това и непряко в „Дунарит“ без да е платил реално цена за оръжейния завод. Този факт също не се коментира от придворните журналисти на тандема.

По същото време и Емилиян Гебрев се включва в заграбването на „Дунарит“. Първоначално посредством увеличаване на капитала на оръжейния завод, с което участието на „Кемира“ ще бъде сведено също под 10% (вече проиграна схема). Акциите на „Кемира“ са запорирани от КОНПИ и НАП, поради което Гебрев цели да ги сведе до минимален процент, а акциите от увеличението на капитала да се запишат от неговото дружество „Емко“. Така държавата ще пие една студена вода. Увеличението обаче е спряно през съда от дружеството „Виафот“, а след това и от КОНПИ, чиито интереси се увреждат от силно намаления процента на запорираните акции в капитала на оръжейния завод. „Виафот“ обжалва и решението на КЗК, с което Комисията формално е разрешила увеличението на капитала.

След неуспешния опит да се увеличи капитала на „Дунарит“ Гебрев предприема наглия ход да придобие направо запорираните акции на „Кемира“. Защо не – няма да е първият заграбил активи от фалиралата КТБ без последствия. Гебрев многократно се опитва да впише като собственик на оръжейния завод неговото „Емко“, но без успех. Търговският регистър отказва вписване поради липса на доказателство за извършеното прехвърляне. Гебрев не представя в регистъра акциите с положените джира, а само някакъв протокол от нотариус, че същият бил виждал акциите и джирата, което дори не е обстоятелство, подлежащо на удостоверяване. Това положение не пречи на Гебрев да започне да твърди навсякъде, че е „собственик“ на завода и управлява същия чрез подставените директори на Василев, между които и Никола Киров. Още по странно е, че сделката по придобиването не е извършена пряко от „Емко“, а първо акциите са прехвърлени от „Кемира“ на „ТМН“ (дружеството на Иван Езерски, който играе роля на евентуален бушон предвид запора на КОНПИ), а след това от „ТМН“ на „Емко“.

Тук идва и следващия неудобен въпрос, на който Гебрев не е отговорил и до момента. Колко е платил за придобиването на „Дунарит“. Все пак дори собствения капитал на дружеството надхвърля 100 млн. лева, а да не говорим, че пазарната му оценка е много повече. Нищо не е платил или ако е платил, то сумата е крайно незначителна за придобиването на такъв актив и е отишла в неизвестна посока. Нито в счетоводството на „Кемира“, нито в това на „ТМН“ има отразяване на някаква сделка. Нещо повече, дори и „Емко“ да е заплатил минимална цена на „ТМН“, същата сума не е заплатена от „ТМН“ на „Кемира“, а е прехвърлена по офшорни сметки, които са или на Василев или на негови кредитори – какъвто е руския олигарх Малофеев.



Това не е трудно да се установи, ако институциите проявят необходимото старание. Или казано с думи прости, след проваления опит с Пиер Луврие, на когото Василев искаше да прехвърли „Дунарит“ и „Авионамс“ за едно евро, и след успешното придобиване от страна на държавата на „Авионамс“ (въпреки, че адвокатите на банкера почти две години оспорваха публичната продан и пречиха на държавата да влезе в авиоремонтния завод), този път Василев е на път да прехвърли русенския завод и да осребри за себе си този актив, пред погледа на ощетената държава. 

Това е истината за „собственика“ на „Дунарит“ Емилиян Гебрев. Същият заграби оръжейния завод и както сам твърди, няма да го върне на държавата, защото „Дунарит“ му принадлежи, той е негов. Заплюл си го е. И ако държавата продължава да го притиска, той ще вади работниците си на протести. Доказано е, че това върши работа. 
Тази истина няма да бъде чута от устата на Гебрев във вояжите му по телевизионните студиа, нито от устата на Василев.

Важното е обаче, че истината стъпва върху лесно проверяеми факти, които опитите за манипулации няма как да скрият.   

Ивайло КРАЧУНОВ