Жена срещна момченце в автобус 111 и направи нещо, което разплака цяла България

Един разказ за доброто и за това доколко умеем да ценим това, което имаме, се препредава днес от човек на човек в социалните мрежи. 

Ева Христовова разказва за срещата си с малко, бедно момченце в автобус от столичния градски транспорт и думите й наистина хващат за сърцето:

"Днес се наложи да пътувам със 111 от Младост до Овча купел в двете посоки. Отдавна не ми се беше случвало. На връщане в автобуса бяхме около 10 души.

Още на спирката на Монтевидео се качи едно момче, може би около 7-8-годишно. Предвид района там е излишно да добавям определението, но ще кажа, че беше едно тихо, свито и скромно цигане с маска на лицето (за разлика от половината възрастни нециганета в рейса.

През цялото време на нашето пътуване то се опитваше да пази дистанция, да не застава на пътя на по-възрастните, седна за малко на една седалка и веднага стана, когато се качиха повече хора. Беше спретнато и чисто момче. Всичко това, обаче, не е кой знае какво. Поне не толкова, че това момче да се слее с всички останали и да не ми направи впечатление. Но не.

Той не просто се навря в мисълта ми, а направо се вряза в нея. Защото през цялото време на нашето съвместно пътуване, хлапето си криеше обувките, настъпваше ги, за да не се виждат, видимо се притесняваше изключително много. В някакъв момент успях да видя тези обувки и за малко да не се разплача - толкова износени маратонки, че подметките им се крепяха на някакви конци, бяха скъсани при пръстите и се разпадаха.

През целия път мислех как да му предложа помощ без да го обидя или да го притесня повече, отколкото вече беше притеснен. Нямаше да стане в автобуса и изчаках да слезе на неговата спирка. Представих му се, стиснахме си ръцете. Разговорът ни с него ще запазя за себе си. Но когато склони да му купя нови маратонки, аз го попитах нещо.

Нещо, което изведнъж се превърна в целия свят за това момче - очите му се усмихнаха от изненада и благодарност, сякаш никой никога досега не го е питал подобно нещо. Той ме изчака на спирката, аз отидох да му купя маратонки в мола. Подадох му торбата, той супер притеснен я прие. Казах му, че се надявам родителите му да не му се карат и ако го питат да каже, че момиче на име Ева ги е купило, защото днес е бил денят й да направи нещо добро.



Плеснахме си ръцете на раздяла. Тръгнах пеша и едва след 50 метра си позволих да погледна назад. Беше вече си обул маратонките и танцуваше на спирката. Да, танцуваше!

Какъв беше въпросът, който му зададох, ще попитате. Питах го дали има предпочитания за цвета на маратонките. "Да"... "ако може да са черни", защото "отивали на всичко".

Бъдете добри и чувствителни към подробностите около вас, защото някои хора ги делят едни маратонки щастие."