Жената, стояла до проф. Чирков, докато трансплантира първото в България сърце, просълзи с думите си

С проф. Чирков се познавам от далечната 1984 година, когато тук дойдох на 20 години и започнах да работя като реанимационна сестра, разказа в телевизионно интервю кардиологът д-р Незабравка Чилингирова, която е един от най-близките му хора и негов ученик.

Доктор Незабравка Чилингирова е един от първите хора, с които професор Александър Чирков работи в екип в България - след като се завръща от Германия и създава Университетската болница "Света Екатерина".

„Първата среща с него я помня, защото ме бяха пратили от детската болница да започна да помагам  в гледането на реанимационно болни деца. Тогава той помоли да се включа в екипа и започна да работя като реанимационна сестра. Нямах никакъв опит.

След това ме изпрати на специализация в далечната 84-та година в Англия. Тогава беше още социализъм със затворени врати. Аз на 22 г. в Англия, в Лондон, беше голям шок, но всичко си заслужаваше.

Той ни разпредели на две групи и ни извика, и каза "Аз реших, че ще ви пратя на специализация. Тук вие тримата отивате за Англия - в Лондон, другите - в Мюнхен. Това се правеше с цел да можем да започнем да гледаме деца, които са оперирани от него по повод тежки вродени сърдечни малформации.

Тогава си казах: "Леелее, този човек ме е харесал. И аз ще стана част от неговия екип, беше много вълнуващо", спомня си д-р Чилингирова.

Преди да стане лекар, три години е сестра в Реанимация. Така става част и от екипа, осъществил първата трансплантация на сърце в Източна Европа - ръководена от професор Чирков.

„Вълнувах се страшно много. Просто треперех да не направя грешка, исках всичко да е изрядно, просто, стараехме се и тогава работихме със страшно голям ентусиазъм и себеотдаване. Притеснена, но все пак и горда, че участвам в това чудо, което се случва в България.

Когато той се събуди през нощта, казвам - "Еий, това дете вече в гърдите му тупти другото сърце и той е добре и се възстановява"... и с първите стъпки всички много се вълнувахме, бяхме много щастливи“, добави д-р Чилингирова.

„Така да го лекуваш, че казват - останал жив. Не! Няма оплаквания, затуй е влязъл в нашата болница, за да му се премахнат оплаквания, за да има радост, а като има здраве и радост, той се радва на живота“, обясняваше приживе проф. Чирков.

„Той е човекът, който ни показа какво е да бъдеш различен в България, да вярваш в България и да искаш да промениш България  към по-добро, да й дадеш началния старт да направи нещо различно, за да помогне на целия народ.

Той беше еднакъв и към сестрите, и към санитарите, и към лекарите. той ме научи на отношение към пациентите. Това в университета не се учи, това се показва. А той ни е показвал как да бъдем добри с хората“, каза още д-р Чилингирова.

Днес в кабинета на доктор Чилингирова споменът за професора остава не само в душата й, но и с картина, подарена от него.

„Ние не се учим от думите, учим се от примера. Без този пример нямаше да бъда същата. Случката, която няма да забравя, е преди 26 години. Детето ми беше болно и се наложи да се направи тежка сърдечна операция.

Още си спомням трудния момент, когато чаках да излезе от Реанимация и да ми каже професорът, че всичко е свършило добре. Безкрайно съм му благодарна за това, което направи за мен, за моя син и е направил за още много хора.

Беше като баща, той дойде каза: "Да, свърших работата добре и се надявам и за напред нещата да са добре". Беше и лекар, беше и човек“, допълни д-р Чилингирова.

„Молитва, да ви кажа откровено, досега нямам. За нито един пациент не съм имал, защото това значи, ако съм пред това, че трябва да се моля, което е хубаво и Господ да е с теб - значи не съм сигурен в това, което ще правя и това фактически е антиБожие.

Щом не си сигурен какво ще правиш и знаеш с големи сили как си го преценил, тогава защо се изхвърляш да правиш тези и тези неща, които нямаш опит и не си ги правил много пъти, за да се поучиш от грешките си?!“, казваше проф. Чирков.

„Българската кардиология и кардиохирургия осиротя, защото тя загуби учителя си. Надявам се, когато човек не може да свърши мечтите си тук, ние да продължим неговите мечти с нашите дела“, добави д-р Чилингирова.