Жоржета Чакърова: Не знам дали прокобата на езическата царица не отне съпруга ми

Жоржета Чакърова е от най-обичаните лица на българския театър и кино. Десетилетия наред тя е сред големите звезди на Народния театър. Днес кротува у дома.

Актрисата е родена в Шумен - в старата фамилна къща, строена още през 1877 г. от прадядо й Костаки Куцаров, търговец и заможен човек. Бабата на Жоржета, негова дъщеря, се омъжва за дошлия от Велес полковник Георги Чакъров, роднина на македонските герои Орце и Миле Попйорданови. “С Чочо Попйорданов сме роднини”, с гордост споделя актрисата. 

Изиграла съм десетки роли, но нито една принцеса

Бях на 10 години, когато дойдох в София от Шумен. Започнах да играя балет в Пионерския дом. Веднъж търсеха деца за една театрална постановка и ме извикаха за Пепеляшка. Но за тази част от ролята, когато тя е в пепелта, а Ванча Дойчева, бъдещата ми колежка в театъра, изигра Пепеляшка като принцеса. В Народния театър все играех слугиня, а Ванча - господарката, споделя днес с усмивка Жоржета.

Русата чаровница приема първата си роля във филма “Хроника на чувствата” на режисьора Любомир Шарланджиев още през 1961-62 г. Театралната й кариера започва по разпределение в Драматичен театър “Йордан Йовков” в Добрич през 1964 г. След това три години работи в Сатиричния театър. От 1970 г. до пенсионирането си през 2002 г. е в трупата на Народния театър.

По време на активната си кариера тя е изиграла много роли в театъра, но също толкова активна е в актуалния за времето си телевизионен театър. С

ред тези постановки има и мюзикъли - любим жанр на българския зрител тогава. Успоредно с това Чакърова се снима и в много игрални филми, някои от които са емблематични: “Черните ангели”, “Мъже в командировка”, “Трудна любов” и други. Характерният й глас и дяволит поглед пък дълго време събираха децата пред малкия екран, откъдето заедно с колегата й Климент Денчев им пожелаваха “Лека нощ” с предаването “Магазинчето на приказките”.

За невероятните си превъплъщения Жоржета Чакърова е удостоена с най-високи отличия и награди. Тя е най-младата актриса, получила Димитровска награда, едва на 30, а “Народна артистка” става, когато е на 44 г. 

Днес Жоржета, която е посветила живота си на сцената, споделя:

Аз станах известна с телевизията

Една приятелка преди време ми припомни, че по улица “Раковски” са ме спирали постоянно за автографи. Така че аз съм сита на слава и известност, сподели преди време в ефира на бТВ актрисата.

Секси красавицата Дулсинея, по която въздишаха българските мъже, приема спокойно промените във външността си, които неминуемо настъпват с напредването на годините.

Отдавна съм минала кризите на възрастта, които те сломяват

Даже не знам как. Около 50-ата ми година моят съпруг Стефан Харитонов се разболя тежко. Шани, дъщеря ми, пък кандидатстваше във ВИТИЗ. Бях толкова натоварена с ролите си в театъра, пазаруване, готвене и грижи за болния съпруг, че не усетих как минах през критическата, шегува се Жоржета.

“Съпругът ми Стефан беше мъжът на живота ми и аз не знам нищо за “мистериозната му смърт”. Той беше много артистична натура, никога не ме е ограничавал в нищо. За съжаление, си отиде много млад...”, въздиша актрисата. 

“Стефан беше режисьор на документални филми в бившата студия “Екран”, полиглот, владеещ 7 езика. Снима и цяла поредица от документални филми за 1300-годишнината на българската държава. Не знам дали неговата отдаденост не го погуби...”

Някъде по онова време Стефан Харитонов приема една предизвикателна “творческа поръчка”, която според клюката му изяжда главата. Режисьорът бил близък със съветника на Людмила Живкова и зам.-шеф на печално известната служба “Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев. Той му предлага да направи филм за мистериозната тракийска гробница в странджанската местност “Мишкова нива”, където уж била погребана... египетска фараонка. 

Разкопките на загадъчния некропол протичат в голяма секретност и са обвити в паранормална мъгла

Членовете на екипа, между които племенницата на Ванга Красимира Стоянова, редовно “получават видения”. Факт е обаче, че много от хората, свързани по един или друг начин с безумния проект, внезапно напускат този свят, покосени от различни болести. Останалите живи го обясняват с “прокобата” на езическата царица, която по този начин отмъщавала за оскверняването на “пирамидата” си.

Жертва на “фараонската болест” станал и мъжът на Жоржета Чакърова. Скоро след монтажа на лентата Стефан Харитонов залинява и въпреки усилията на лекарите и изписваните от чужбина церове се преселва в един по-добър и справедлив свят. 

Цели десет години след неговата кончина Жоржета е сама. Докато не я среща една красива късна любов с Оскар Кръстанов, режисьор-документалист, много талантлив човек. 

Когато се влюбихме, бях на 65, той на 70

Щастието ни продължи само три години. Оскар се разболя и почина, а аз пак останах сама, казва Жоржета. Отиде си и най-добрата ми приятелка, Таня Масалитинова. Когато почина, много трудно преодолях липсата й. И сега няма човек до мен, с когото да мога да споделя всичко така, както на нея.

Моята утеха и сила винаги е била сцената. И макар че съм пенсионерка, не съм скъсала напълно с театъра - поканят ли ме, играя. 

Животът на семейството ми беше подчинен на моя театър, с артист не е лесно да се живее

Господ ме запази от клюките, но пък детето ми израсна между декорите. Намерих сили да й се извиня за пропуснатото й детство, но тя ме разбира и отдавна ми е простила.

Не мога да кажа какво ми даде или какво ми отне театърът. Той бе целият ми живот. Макар че сега много добре си живея, няма кризи, за разлика от някои мои колежки при пенсиониране. Дъщеря ми не ми вярваше, че не страдам, че не ми е мъчно за сцената. Може би защото на два пъти отлагах пенсионирането си. Може би защото в детските й спомени аз бях “омъжена” за театъра. Но се наложи да го напусна 

Сашо Морфов не ме пенсионира, аз се страхувах как ще живея с толкова малка пенсия. После дойде друг директор, сега е покойник и няма да му споменавам името. Много бързаха да ме пенсионират, бях на 59. По това време в един жълт вестник излезе гадна статия, че не съм чувала суфльорката, била съм оглушала

Режисьорите бяха в ужас. Стана ми много болно, разплаках се и се прибрах вкъщи. На другия ден отидох при директора и казах, че се пенсионирам. След като не съм желана, няма смисъл, вече преодоляла болката, споделя Жоржета Чакърова.

“За мен беше важно да играя добре. Да репетирам. Умирах да репетирам или, както аз казвам: “Умрем да репетирам!”. За мен репетиционният период е хубав и щастлив. Никога не съм чувствала умора...

Сега си прекарвам дните, като слушам новини и чета хубави книги. Щастлива съм, но все пак възрастта си е възраст и оказва влияние. Започнах по-бавно да ходя, защото преди това ходех като Малкия Мук - имаше един филм такъв преди време.

Сега така не мога, но все се разхождам нагоре-надолу и вкъщи много ми се смеят, че обикалям насам-натам. Ами аз всеки ден имам някакви задачи, даже си правя списък. Истината е, че се придвижвам трудно, страх ме е да излизам по тъмно и много разчитам на помощта на дъщеря ми.”

Подготви Поли БОЯНОВА