Жътварят от едноименната картина на Майстора живее и сега чрез потомците си

Разказ за внука на Стоянчо Крушарски - Алтъна, и другите негови наследници

Сигурно си го спомняте - достолепният дядо Стоянчо Крушарски-Алтъна, с бяла кърпа над челото, набраздено от невидимата четка на годините. С поглед на мъдрец, повярвал като дете в привлекателната истина, че с труд всичко се постига. 

Той е стоял няколко часа пред великия художник и неговия триножник, докато се появи на бялото платно събирателният образ на селския човек, който знае, че ден година храни. 

Позволявам си да добавя скромния си щрих към този образ, който Владимир Димитров-Майстора е надарил с всички белези на ненадминат шедьовър. Моята добавка е стихотворението “Жътвар” от с. Шишковци, написано през далечната 1976 година.
 

Жътвар 

Когато слънцето разплиска 
жерава в босите пети, 
когато над земята ниско, 
олекнал въздух затрепти, 
когато спреш, от жега пламнал,
под сянката на клонест дъб 
и укротиш на мъжко рамо 
с десница съскащия сърп...

Тогава Майстора ще те погледне
като светец, добър и благ,
и на пшеничен сноп ще седне -
да те нарисува пак.

И така, 45 години след тази моя поетична възхита пред прочутата картина, гостувам в с. Шишковци, Кюстендилско, където художественият дедо Боже е преживял (не прекарал) най-силните си и творчески години. Селото е фантастично, откъдето и да го погледнеш, но това е друга тема за друг очерк. Сега мой домакин е известният в цяла Югозападна България, а и зад граница колоритен шишковчанин Милчо Спиров, внук на дядо Стоян Алтъна - жетварят от картината на Майстора

Милчо Спиров, внук на дядо Стоян Алтъна

Бай Милчо е специалист агроном-овощар, дългогодишен преподавател по специалността си в Селскостопанския техникум в Кюстендил. Автор е на учебника по овощарство, както и много научни статии в тази област. След пенсионирането си през 1994 г. създава овощен разсадник, в който е произвеждал от 25 000 до 30 000 фиданки годишно. Пръснати по целия регион, те отдавна дават плодове.

От друга страна, е бил и ще бъде винаги активен общественик и дописник на вестници с родолюбива и просветителска насоченост. (Бел. ред.: Читателите на в. “Над 55” също го познават от неговите кореспонденции). Ето, неотдавна във вестник “Вяра” се появи на цяла вестникарска страница негова публикация за директора на шишковското училище - Александър Янев, един от най-близките приятели на Майстора, който е съдействал заедно с Андон Виячев големият художник да се засели в с. Шишковци.

В публикацията  Милчо Спиров сладкодумно, но и доказано разказва как през 1945 г. същият този Янев, чийто достоен внук е сегашният управител на Окръжна болница гр. Кюстендил - д-р Александър Величков, удържал на принципите си, въпреки огромния натиск от ОФ правителството! 

Александър Янев отказал да стане министър на просветата

В личния или по-точно във фамилния си живот, макар и трудно разграничим от обществения, бай Милчо има и своите гордости. Първата - неговата съпруга Агница Георгиева Спирова, за съжаление вече e в отвъдния свят. Тя дълги години по възрожденски всеотдайно работи като учител по литература, инспектор в отдел “Просвета” - Кюстендил, автор е на вълнуващи лирични стихотворения, събрани в стихосбирката “Когато сърцето говори”.

Агница е автор и на текста и музиката на химна на с. Шишковци и Владимир Димитров Майстора, издаден на луксозен компакт диск и качен в интернет. Следващите гордости на Милчо Спиров са синовете му. По-големият - инж. Георги Стоянов, е висок ранг компютърен специалист, щастливо женен за Радмила. А Антони Стоянов е математик и легендарен директор на СМГ “П. Хилендарски”, романтично обвързан със съпругата си Светла. Имат и свои потомствени попълнения.

Така че “Жътварят” от с. Шишковци живее освен чрез картината на Владимир Димитров - Майстора, още чрез плът и кръв в битието на своите потомци.

Георги СЛАВЧЕВ - преподавател
по философия и автор на 
стихосбирката “Дишам с любов”