Журналистка от София проплака: Заради коронавируса връщат мъжа ми да умре вкъщи

Това, за което лекарите у нас предупреждаваха, че ще настъпи, вече започва да се случва.

Още с началото на извънредното положение различни специалисти молеха хората да си останат по къщите, за да няма едновременно рязко увеличаване на заразените и струпване на много болни от коронавирус, което би затруднило лечението на други пациенти. 

Журналистката Елена Дюлгерова моли за помощ. В пост във Фейсбук тя разказва, че приятелят й, който е с прекаран инсулт, се е влошил и се е наложило да бъде откаран с линейка до болница "Св. Анна" в София.

Там обаче решили да върнат, след като преценили, че няма коронавирус и не бил спешен.

Ето какво разказва Елена Дюлгерова в емоционален пост във Фейсбук:

"SOS МОЛЯ ЗА ПОМОЩ, МОЛЯ!

Здравейте, приятели и най-вече колеги журналисти. Ще ви разкажа една безумна и чудовищна история накратко, защото ви моля за помощ веднага.

Преди ден ви писах рязко влошеното състояние на мъжа ми Тодор Карастоянов след внушително пообрение след четиригодишен инсулт. Днес (трети ден след влошаването) повиках Спешна помощ и го отведоха в Окръжна болника "Св. Анна".

Живеем в Костенец, в къща, едва няколко яки мъжаги успяха да го довлекат до носилката на линейката. Аз не тръгнах с тях, защото има ограничения за връщането, няма докумеентално доказателство, че имам общо с Костенец и т.н.

Разбрахме се с приятели в София, един от които служител във въпросната болница да проследат сътоянието на Тодор и той да ме информира какво се случва.

Тръгнаха от Костенец около 10.15. Цял ден са му правили изследвания (за което благодаря).

Пропуснах да кажа, че човекът има диабет, бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност. Инсултът преди 4 години беше практически неспасяем. Но успяхме да го измъкнем от гроба.

Сега, след тъй дълго обследване, ми се обадиха от приемното отделение на Окръжна болница, за де ме попитат любезно : "Г-жо, можете ли да дойдете да приберете мъжа си, в никое отделение не могат да го приемат, тъй като състоянието му не е извън нормите."

Разбирате ли за какво говоря?!!! Човек, който не може да се движи, с видими промени в говора, надебелен език и склопено око, не може да бъде приет в българска болница, защото НЕ Е СПЕШЕН СЛУЧАЙ.

Моля ви, реагирайте, моля ви, моля!

Тази вечер нямам физическа възможност да го прибера. А утре като отида, какво. Те ми го връщат, за да умре вкъщи, така ли? Това попитах симпатичните, иначе, жени, с които говорих, попитах не е ли пред очите ви, опитахте ли да го вдигнете.

Ами да, виждам, каза милото момиче насреща, но имаме разпореждане само за спешни случаи. Бързам да ви разкажа товя, затова мисълта ми е хаотична."