Журналистката Елиана Митова: Не вярвам някой в България да мрази Мирела Френи
Продължаваме темата за улица на името на голямата певица, която наша читателка постави за обсъждане
Писмото на г-жа Калина Василева, което публикувахме в миналия брой, предизвика интерес сред приятелите на вестника. В редакцията се обадиха и други меломани, които също питат защо идеята в столицата да има улица “Мирела Френи” не е осъществена.
Потърсихме за коментар журналистката Елиана Митова, която работи за конкурентното ни издание “Минаха години”. Тя е популярна като ценителка и познавачка на оперното изкуство, авторка на книги за оперни артисти. Освен това Митова е член на инициативния комитет за именуване на улица “Мирела Френи”.
- Г-жо Митова, разбрах, че вие предлагате в столицата да има улица “Мирела Френи”. Кой ви подкрепи?
- Колегите Христо Николов и Светослав Пинтев. Подписа се и почти целият състав на Музикалния театър, начело с директора - Марияна Арсенова. Подкрепиха ме тенорът Любомир Дяковски - шеф на филхармонията в Плевен, и неговият екип, диригентът Валентин Бобевски и певците от неговите хорове. Георги Йорданов също си сложи подписа. Големият наш режисьор, проф. Светозар Донев, който е гостувал на Гяуров и Мирела в София, е на мнение, че у нас трябва да има улица “Мирела Френи”.
- Какво е изискването за именуване на улица в столицата?
- Лицето, на чието име кръщаваме улицата, да е покойник поне от година и да има заслуги към София.
- Изтъкнахте ли заслугите на Мирела Френи?
- Разбира се, в отделно писмо. Така ме посъветва г-жа Малина Едрева от Столичния общински съвет, която преди години ми помогна да поставим паметна плоча на големите артисти Елисавета и Асен Рускови в квартал Лозенец.
Документите се бяха загубили в общината, тя ги намери и ги придвижи само за седмица
Не съм се виждала лично с г-жа Едрева, но тя е човек, който помага на добрите каузи.
- Защо не помогне и сега?
- Не съм загубила надежда, че ще помогне. В столицата има улица “Модест Мусоргски”, а този велик руски композитор няма някакви особени заслуги към София, не ми е известно дори да е стъпвал у нас. Според мен е добре улиците в града ни да бъдат кръщавани на дейци на културата и изкуството.
- Възможно ли е наистина някой да смята Мирела Френи за комунистка и затова да пречи?
- Никак не ми се иска да е така, би било ужасно примитивно. Не бива да делим хората на леви и десни, на комунисти и демократи. В областта на културата това е повече от нелепо. Не зная какви са били политическите убеждения на Мирела и това не ме интересува.
В Италия се провежда конкурс на името на Николай Гяуров, лауреатите получават парични награди. У нас има улица “Борис Христов”, площад “Николай Гяуров”. Не разбирам защо да няма улица “Мирела Френи”! И искрено се надявам някой ден да има.
Готова съм да ида на лична среща с г-жа Йорданка Фандъкова, да й връча копие от документите
и да й разкажа това, което разказах пред вас. Не мога да повярвам, че някой в България е способен да мрази Мирела Френи.
- Вие лично срещали ли сте се с Мирела Френи?
- Да. Това се случи през 1981 г., когато в Софийската опера с тържествен концерт бе чествана 50-ата годишнина на Николай Гяуров. В концерта участваха тенорът Хосе Карерас, басът Евгений Нестеренко, Стефка Евстатиева, баритонът Пиеро Капучили. Маестро Руслан Райчев дирижираше оркестъра на операта. Мирела бе на върха на славата. Още звучи в ушите ми дуетът на Мими и Рудолф от първо действие на “Бохеми”, изпълнен от нея и младия Карерас, който бе с буйна черна коса.
- Запознахте ли се тогава с Мирела?
- На служебния вход на операта на бул. “Дондуков” тя раздаде десетки автографи. Гяуров бе нетърпелив, в един момент й каза: “Хайде бе, Мирела, стига си се бавила, цяло Политбюро чака!”. Предстоеше официална вечеря на артистите с Политбюро и с Гяуров. А тя му отговори на български: “Чакай, Николай!”. Аз също получих автограф от Мирела върху програмата от концерта, както и на нейна снимка. Тя се беше подготвила, носеше си снимки.
- Сигурно този концерт е излязъл доста скъп на България? През 1981-ва на големите оперни звезди им се плаща в долари, нали?
- Получили са символични хонорари. Знам го от Георги Йорданов, министърът на културата по времето на социализма. Той бе личен приятел на Николай Гяуров и Мирела Френи, както и на редица други световноизвестни музиканти.
Името на Гяуров е респектирало всички, затова са дошли да пеят в София почти безплатно
- Успяхте ли да гледате Мирела Френи в спектакъл?
- Да, в “Дон Карлос”. Тя пееше Елизабет, а Гяуров - крал Филип Втори. Беше истински празник за любителите на операта в София.
- През следващите години срещахте ли се с Мирела Френи?
- Присъствах на всичките й гостувания в София. У нас се говореше, че бракът й с Гяуров е много щастлив. Знам, че той се е отнасял прекрасно с дъщеря й, Микаела.
Когато Гяуров почина, всички очаквахме, че ще го погребат у нас - в София или във Велинград
Мирела го задържа при себе си - в Модена. Много по-късно, в разговор по телефона с нея, научих защо.
- Това е любопитно - говорили сте си по телефона с Мирела Френи?
- Няма нищо странно. Позвъних във Вокалната академия, където тя водеше часове. Самата Мирела вдигна телефона. Представих й се, зададох й няколко въпроса. Стана дума и за Гяуров. “Децата му пожелаха да бъде погребан в Италия. Изпълних волята на Владимир и Елена”, каза ми тя. Елена Гяурова е драматична актриса, а Владимир - диригент. Неведнъж Мирела е пяла под неговата палка.
- Поддържате ли връзка с дъщерята на Мирела Френи?
- Тя е много мила. Изпрати ми една чудесна книга, в която разказва за майка си, за баща си, Леоне Маджиера, за детството си. Мирела беше още жива. Попитах Микаела какво би я зарадвало. Тя каза, че майка й много обича българската подправка чубрица. Изпратих чубрица в едно колетче и някакъв сувенир за двете. Микаела ми благодари.
Когато майка й се разболяла нелечимо, тя го съобщи на най-близките си приятели. И на мен ми писа по мейла. Тогава се опитах да издействам Мирела Френи да стане доктор хонорис кауза на нашата Музикална академия. Не успях. Но постигнах друго - с мое посредничество Съюзът на българските музикални и танцови дейци й даде като награда най-високото си отличие - Кристалното огърлие. Изпратих го по пощата. Стигна преди смъртта на Мирела и това ме радва.
Валентина ИВАНОВА