Журналистката общинар от Харманли Светлана Николова: Направих собствено разследване, има заразно болни в бежанския лагер

Хората в Харманли отдавна масово протестират срещу бежанския лагер в града, но сега са направо бесни заради плъзналата краста и рядката кожна лайшманиоза, която е нетипично заболяване за нашите географски ширини. Репортер на „ШОУ” се свърза с журналистката Светлана Николова, която е освен автор на сайт, и общински съветник в местния парламент. Какво се случва в Харманли?

- Г-жо, Николова, след протестите, спокойни ли са вече харманлийци?
- Не може въобще да се говори за спокойствие в този момент. Виждаме всеки ден разхождащите се по улиците на града мигранти - с големи рани по крайниците и обриви. Всички сме настръхнали от тази картина. А след като попаднах на статия на „Дойче веле”, в която се казва, че според афганистанеца Ашик Ула, 25 на сто от бежанците в лагера имат рани по ръцете и краката, разбрах, че не мога да стоя безучастно. Направих искане за разговор с медицинския персонал в  Регистрационно-приемателния център
/РПЦ/. Час преди срещата ми се обади лично директорът, като каза, че информация ще ми даде той, понеже 

медиците не желаели медийни изяви /?/

Не ми бе разрешен достъп въобще до медицинския кабинет, тъй като това не фигурирало в искането ми до агенцията. Нито разговор с настанените в центъра или снимки. Пак по същата причина. И тук е големият парадокс – всички мигранти имат свободен достъп до града, до моя дом, до всички обществени места, а аз нямам право да видя какво има в този лагер?!? Шефът на охраната ме чакаше на входа и бях ескортирана от него до кабинета на началника, и обратно.

- Какво разбрахте от разговора си с временния началник на РПЦ- Харманли - Димитър Захариев?
- Захариев отрича наличието на каквито и да е заразни заболявания. Ето какво ми заяви той по време на разговора ни: „От 12 септември 2016 г., откакто аз съм в РПЦ-Харманли, няма краста в центъра. Имало е случаи преди тази дата, но са взети всички мерки да не се стигне до епидемия и това се отнася не само за крастата, а и за всички заразни заболявания. Разпоредил съм при най-малкото съмнение за каквото и да е заболяване, да се използва линейката на центъра и болният да се транспортира своевременно до лечебно заведение”, ми каза Захариев. На въпроса ми кой консултира и кой разпознава заразните кожни заболявания като краста, например, получих следния отговор: „Д-р Елена Дачева (б.а. лекарят на центъра). - Тя не е ли кожен лекар?”, зачуди се директорът. Уточних, че не е. „Пращаме ги и в Пловдив, и в Стара Загора, взети са всички необходими мерки!“, тогава добави той и уточни, че д-р Дачева преглеждала пациенти 5 часа дневно.


Болните се разхождат свободно из града 

След като го попитах знае ли колко време отнема вземането на кръв, Захариев тотално се изнерви. Като имате предвид, че на ден доскоро - до средата на миналия месец - се приемаха средно по 100-120 мигранти, а сега, да речем - по 50-80 души, един лекар трябва да приеме тези хора, да ги прегледа обстойно, да ги запише документално, да им вземе кръв, изпражнения и всичко, за което се сетите - и всичко това, в една стая, на средно по 100 души на ден! Това е невъзможно да се направи за 8 часа, камо ли и да й остане време на д-р Дачева да прегледа тълпата отвън от 200-300 души, 

които лежат по коридора 

Останалите лекари – педиатър и джипи, преглеждат по два-три пъти седмично, по час и половина. Колко души въобще ще прегледат за това време?! - А г-н Захариев твърди пред мен, че в центъра се спазвали „на хиляда процента” указанията и предписанията на Регионалната здравна инспекция, от която ежеседмично правели проверки и нямало нито писмени, нито устни сигнали до него от правозащитни организации за наличие на краста в центъра. По повод на статията в „Дойче веле”, ми отговори: „Не коментирам непотвърдена информация, подлагам го на съмнение”. 

- Има ли изолатор за болните в центъра?
- От разговора ни стана ясно, че в центъра няма изолатор, предстояло такъв да бъде направен. Къде са изолирали досега заразните заболявания, не е ясно. Захариев нямал информация към момента за случаи на малария, за преди това не знаел. Попитах го и какво се прави с опасните отпадъци – спринцовки, игли, марли и т.н.. Отговори ми, че се предавали на съответна фирма, която имала лиценз да работи с тях. Коя е тя, не можа да уточни.
Изварява ли се постелното бельо или дрехите на болните, също не можа да ми отговори. Дори и да се лекува, болният отново ще се зарази, ако не са изварени чаршафите и завивките му. Според информация от източници, пожелали анонимност, краста в РПЦ-Харманли има ако не всеки втори, то 

всеки трети обитател там 

Съвсем наскоро е прието цяло семейство с краста, включително и бебето им, дете на три месеца!...И тъй като лекарят, който е в центъра, има категорична забрана да говори без разрешение от агенцията – в договора му е записано, че няма право да дава каквато и да е информация относно работата си, няма как да почерпя от него сведения. Затова реших инцидентно да се обадя на педиатъра на лагера, който е от Димитровград, началник на детско отделение в МБАЛ „Св. Екатерина” - д-р Роман Ризов. Човекът съвсем коректно ми обясни, че крастата в лагера е широко разпространен проблем. Това ми даде основание да изпратя веднага искане до министъра на здравеопазването за спешна проверка в центъра, за наличие на краста и други заразни заболявания. По неофициална информация, специално случаите на краста в лагера са между 500 и 1000.

- Получихте ли официален отговор от Министерството на здравеопазването?
- До този момент нямам никакъв отговор от Министерството на здравеопазването. Затова, в качеството ми журналист и общественик, предприех собствено разследване. В продължение само на 30 минути, на метри от бежанския център /б.а. и на метри от площада на града!), се натъкнах на 16 случая на паразитна тропическа болест, която не е позната в България! Става въпрос за кожна лайшманиоза, известна като „тропическа язва“, „Алепска пъпка“, „Бяла проказа“ и пр. Наричат я още и 

“Злото от Алепо”

В продължение на 30 минути спирах излизащите от РПЦ-Харманли мигранти с въпроса има ли краста в лагера, за която имам данни, че е повсеместна. Освен че това се потвърди, на бял свят излезе и истината какви са странните ужасяващи рани по краката и ръцете на мигрантите. Всеки трети срещнат мигрант каза, че има такива рани, като повечето позволиха да бъдат снимани. Веднага след това изпратих снимките на известен наш специалист, светило по паразитни и тропически заболявания в България – доц. д-р Димитър Вучев, д.м., който потвърди, че това на снимките е кожна лайшманиоза. В България досега се среща само висцералната форма на заболяването, кожната е непозната.
Можем само да си представим ако за половин час, на абсолютно произволен принцип като разговор с излизащите на разходка в града мигранти, са установени от неспециалист 16 случая на тропическа болест, то за какви размери на заболяването става въпрос, пренесено към моментните сегашни близо 4000 обитатели на центъра?! Вече дори не говорим за крастата, 

става въпрос за “внос” на болест 

и то абсолютно свободен, тъй като мигрантите са на свободен режим. Тази болест наподобява проказа. Пренася се от пясъчните мухи и папатациеви мушици, наричани в България папатаци. Истинският бум на заболяването, при тези му размери сред мигрантите, може евентуално да се очаква сред местните хора през пролетта и лятото на идната година, тъй като за заразяването на папатака трябва определена температура. Инкубационният период на болестта е от няколко дни до година, а понякога и повече. Единственото успокоение е, че по принцип, кожната лайшманиоза е лечима.

- Какво споделиха с вас мигрантите, когато ги снимахте?
- Всички мигранти, с които разговарях вчера, споделиха, че хората с рани и кожни заболявания са изключително много в центъра. Нещо повече – ужасяващи рани имали много от жените и затова не излизали от центъра. Според обитателите, там от дни нямали вода, живеят в лоши условия  и нямат адекватно лечение. Според тях, част от кожните им проблеми започвали в самия център в Харманли. Единият от мигрантите, с кървави рани по краката и тялото, едва стоеше изправен. Тези хора трябва да бъдат незабавно лекувани. Самите те са отчаяни. Нечовешко е нещата да бъдат оставени така. А в лагера в Харманли медицинското обслужване продължава да е трагично. Всяка една изречена лъжа, контрираща казаното от мен, би била огромно престъпление спрямо тези нещастни хора, спрямо жителите на Харманли, на България и на Европа.

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА