Журналистът Симеон Идакиев: Единението е, което най-много ни липсва

Ние българите можем поне колкото другите, ако не и повече

Филолог, журналист, пътешественик, леководолаз и ветроходец по стечение на обстоятелствата, човек с широка душа и нежно сърце, Симеон Идакиев е и негласен “собственик” на остров Итака. “Подарява” му го за един рожден ден телевизионният оператор Борис Сирийски.

Тези дни в Дома на армията бе отбелязана 50-годишнината от излъчването на първото предаване от знаковата рубрика “Атлас” на БНТ и 50-годишното присъствие в радио и тв ефира на последния му продуцент и водещ Симеон Идакиев. Той представи уникални кадри и снимки от четирите посоки на света, както и поредната си книга “Омагьосаните острови”.

Винаги съм обичал 
да посещавам острови... 


Звучи обичайно и просто. Почти както “винаги съм обичал да вземам сутрин душ”. 

Пътешественикът е оставил следите си “засега” в сто и двадесет страни на всички континенти. Би се завърнал всякъде, където е стъпил кракът му, но предпочита да посети нови екзотични места. Проблем са времето и парите. Те невинаги достигат, затова пък “желанието е в излишък”. Остава му да посети още “двеста и кусур места”, например в Полинезия. Предпочита да пътува с екип, а той да си води записки и да пише на спокойствие сценариите. 



Моля да бъда извинена, но ще ползвам често в кавички думите на Симеон от книгите му и от репортажите. Ще се свържа автентично с авантюристичната му и любопитна порода, отдадена на хилядите фенове. Те вероятно никога нямаше да видят недостъпни кътчета на света без неговата камера. Която впрочем в онези първи години тежеше дванадесет килограма. 
Свидетелка съм на 

раждането на рубриката
“Един мъж, една камера, един автомобил”
 

Бе в редакция “Съвременник” на БНТ, която получи възторжената подкрепа на главния редактор Димитър Езекиев. Ще цитирам позабравени имена. 

Имаше не особено светли години в страната ни, когато на ход бяха ограниченията на свободата като слово, действия и дори мисъл. Но Иван Славков, шеф на БНТ, оцени идеята и й даде щедрата си благословия. Мъжът тръгна на самотни пътешествия с джипа и камерата си. Освен горещото си желание той беше проникнат от добра мотивация, силен хъс и несекваща воля. Любимите теми на Мони, които са го “докоснали най-силно” досега, са изкачването на Еверест от българската експедиция през 1984 г. и пътуването му през Латинска Америка. По-точно го е впечатлила културата на маите. 
Всяко пътуване носи познание, но “трябва да имаш и сетива. Хубаво е, когато някой ти каже, че е научил нещо ново от филма ти”.
Идакиев с удоволствие снима не само “омагьосаните”, но и “сочните късчета живот” в Стария и Новия свят. “Свирят оркестри, щура се пъстра разноезична тълпа, изтощена от шумотевицата и силното слънце”. Ще си позволя да кажа - 

Мони е сантиментален купонджия,
но и “отчаян” родолюбец, 


който твърди, че няма по-красива страна от родината му и по-хубави жени от българките! Вярвам му, защото е доказан ценител на женската хубост. Особено скъпи са му Родопите и благата душевност на хората, с които там общува. 

По-късно журналистът се трансформира в “Един мъж и един микрофон”. В момента отново е под прожекторите в студиото на столичната телевизия “Евроком”, където щастливо плава в свои води. 
Мисля си, че Мони е имал як късмет в битието си, но не е изпуснал нито една добра възможност, която му се е предоставила. Качество, което наричам

“умение да сграбчиш мига”

Всяко пътуване оставя по нещо съществено, което се утаява в сърцето. Колкото и да е неосезаемо, то неусетно ни променя към добро. 

Симеон се притеснява, че в световен план ерозират ценности. И ето че идва време за любимата ми част от неговите страници. 

“Забързани през своите делници, жалки жертви на хиляди желания, страхове и съмнения, ние понякога спираме, за да си дадем отговори на въпроси, които изскачат от неподозирани ъгли на нашето съзнание. Понякога като насилници, изчаквали зад ъгъла часа на своето престъпление; друг път като приятели с топли, правдиви гласове, будещи скрити пороци и или непризнати от нас самите упреци на заболялата съвест. Добри часове, които пречистват и след тях вече сме други.”

На добър час и до нови срещи с омагьосаното и непознатото, Мони! Проф. Тянко Йорданов, основател на “Атлас”, пожелал да отпразнуваш седемдесет и пет годишнината от основаването на рубриката. 
“Защо не? Животът продължава!”, каза Симеон на екрана на БНТ. И написа за спомен от присъствието си в предаването - “Единение” като пожелание за нас, българите. 

Детелина БАРУТЧИЕВА
/вестник "Над 55"/