Зловещо: Цигани горят трупове на гърци в покрайнините на София

След като Италия може да кара боклука си в България, защо и други да не могат да свършат нещо подобно. Гърция постоянно извозва трупове, които да бъдат кремирани в България, информира newsbg.eu.

Още през март месец т.г. "Дойче веле" съобщи, че по няколко пъти на ден катафалки с гръцки регистрации преминават границата и се връщат празни.

Причината не е, че това са български граждани, починали в Гърция и които трябва да бъдат погребани тук, а са гърци, за които няма място вече в гробищните паркове на близките градове до границата.

Макар в Гърция кремирането да е позволена още от 2006 година, в страната все още няма крематориум. Най-силният противник на кремирането е църквата, тъй като то се окачествява като несъвместимо с нейните учения.

Затова и много гърци решават да кремират починалите си близки в чужбина. България е особено популярна в това отношение. Защото поради близостта с Гърция тялото на починалия може да бъде кремирано до 24 часа след смъртта, както е прието в Гърция, посочва изданието.

В Гърция все повече хора избират урната като последен техен дом - независимо от това дали са вярващи или не.

Освен това в големите градове гробищните паркове се препълнени, а кремирането пести място. Но то не е никак евтино: според информации в гръцките медии, транспортирането на мъртвец до България с цел кремиране може да излезе до 10 000 евро.

В южната ни съседка не се напрягат много да извършват мръсната работа, а урна с прах дават на близките на починалите, след като са били кремирани преди това десетки на общо основание.

Оказа се, че труповете се извозват до крайните квартали на София, най-често около ромските махали, където труповете са изгаряни. Наред с това се палят гуми и всевъзможни боклуци, които допълнително допринасят за „чистия“ въздух над столицата, допълва newsbg.eu.

Опити за легализиране на кремирането в Гърция се правят още от 1946 година. Но те се оказват неуспешни. Когато през 1960 известният гръцки диригент Димитри Митропулос почина в Милано, тялото му беше кремирано в Италия, а прахта - пренесена в Гърция.

Православната църква обаче отказа да му направи опело. През 1985 година в атинския район Калитеа бе решено да се построи крематориум, но проектът беше спрян от съда с мотива, че това било в нарушение на "добрите традиции и обществения ред".

Десет години по-късно се провалиха и плановете за строеж на крематориум в Солун - след протести на църквата и на местни жители.