Зоран Христов: Никога не е късно

Нямаше как да не го забележа още в бекстейджа (зад сцената) - едър, симпатичен мъж с блага усмивка и посребрени коси. При това, определено над 55. И бях доволна, че македонският певец Зоран Христов прие да даде това интервю специално за нашите читатели. В него говорим най-вече за любов и историите, претворени в песните му.

В конкурса за нова авторска песен на “Пирин фолк” Сандански 2021 той се представи с песента “Остарев, но не те заборавив” (музика Иво Горов, текст Огнен Неделковски, аранжимент Владимир Дойчиновски), а предишната вечер в конкурса за изпълнителско изкуство участва с песента “Ке те носам на юг” (музика и текст Горан Шарац, аранжимент Цане Петров). 

- Зоран, каза ми, че в твоите песни винаги има някаква история. Ще разкажеш ли за какво ще пееш на сцената в Сандански?

- Така е наистина. Първата песен е за един мой познат македонец, роден в Скопие. По професия беше военен и по времето на Югославия е живял на много места - в Белград, Загреб, Любляна. До 2010 г. живя в Скопие, после жена му почина. А някога имал една любовница, словенка, Яна се казва. Много красива жена!
И тази песен я написах за нея. Той купи къща в Скопие, за да дойде Яна да живее там. И така стана. Един ден ми се обади и ми изпя песента по телефона - на сръбски, на словенски, на македонски. Беше много емоционален. Каза ми - искам ти да изпееш тази песен. Съгласих се и с Горан Шарац направихме “Ке те носим на юг”. 

Историята на “Остарев, но не те заборавив” също е много интересна. Тя е за един приятел, който се жени 3 пъти и 3 пъти се развежда, но през цялото време имаше любовница, още от преди това. Срещаха се по време на браковете му и сега са заедно. Та и той лично ме помоли да изпея песен по тази негова идея. И ние с Огнен Неделковски додадохме горе-доле към текста, стана и музиката. Та тези две песни изпях пред българската публика.

- Как стана така, че човек с твоята професия и твоя бизнес така успешно се изявява на сцената?

- Баща ми беше архитект и държеше да наследя професията му. Е, завърших архитектура, но никога не съм я практикувал.

А започнах да пея на голямата сцена преди 10-11 години

Доста преди това бащата на моята съпруга, който беше голям музикант и написа много хубави песни, посвети една от тях на тъща ми. Казвах му да я дадем на някого да я изпее, но така и не се случи. И когато майката на съпругата ми почина, в нейна памет реших аз да я изпея пред публика. Песента се казва “Любица и спомени”. Така започнах.

Иначе се занимавам с музика от дете. Всички в семейството ми бяха музикални. Сега имам един син и две дъщери, и тримата са наследили тази дарба. Синът ми е актьор, пише музика за мюзикъли, но по-модерни, съвременни. Дъщерите ми също са музикални. Имам и една внучка, Нина, но тя още е малка. Сега чакаме и друго внуче, но не знаем какво ще бъде.

- Кажи ми, когато човек мине 55, вече стари ли сме за любов?

- Ама, какво говориш! Всяка вечер имам нови идеи за любовни песни. Майка ми имаше един братовчед, женен за българка. Той учеше в България, срещна своята Цеца и остана да живее в София. И двамата вече са покойници. Казвам ти, не съм виждал такава жена, където и да съм бил по света - честна, приятна, имаше всички най-хубави качества. Та тя ми подари една стара българска книга с песни - любовни, родолюбиви, всякакви. Много съм й благодарен, пазя я у дома, препрочитам песните и те ме вдъхновяват аз да пиша.

Много хубави български песни имате, много истина има в тях 

Само любовни песни пиша - весели, тъжни, за раздели и срещи. Само за любов! Неотдавна написах 2 песни за охридския фестивал, ще ги пеят Дарко Богоевски от Скопие и Ягода Кърнетич от Белград. 

Щрихи към портрета