Откъде да започнем, като няма свършване? Как отново да говорим за проблеми, които отдавна са ясни, но никой не прави нищо по въпроса? Защо пак се въртим в познатия омагьосан кръг, от които излизане няма?

Ще говорим! Ще питаме! Ще търсим обяснение – и ще го правим до откат, докато думите се превърнат в дела, а делата – в норма, с която всички се съобразяват!

Безопасността е лукс, който България не може да си позволи!

Ако си мислите, че фокусът върху тема, дъвкана стотици пъти, няма силата да промени нещо, грешите. Защото силата на постоянството побеждава дори най-дълбоко вкоренените деформации!

Пътната мрежа в България често се превръща в арена на тежки инциденти. Всеки ден говорим за това. Но по-конкретно – тежкотоварните автомобили (ТИР-ове) газят закона по невъобразим начин, превръщайки ситуацията от тежка – в направо абсурдна!

Нарушенията на правилата за движение от страна на тези превозни средства не само застрашават живота на всички участници в движението, но и все по-често нанасят необратими щети на инфраструктурата.

Наглед необратими – защото всичко търпи корекции, освен моментите, в които се случват фатални инциденти. А след тях, каквото и да се прави, е вече „след дъжд – качулка“.

"Незабавно" не означава, че има време!

За да не стигаме отново до тежкия прочит на добре известни поговорки, е нужна промяна, при това спешна, а натиска за нея трябва да е безотказен. За да дойде ден, в който пътищата ни да спрат да водят до трагедии.

Тежкотоварните автомобили днес все по-често приличат повече на подвижни бомби, ускорени до скорости, които нямат нищо общо с ограниченията, отколкото на участници в движението.

Когато един ТИР, движещ се с 90 км/ч на място с разрешената скорост 50, не просто нарушава закона – той застрашава животи! А цифрите са дори и още по-фрапантни.

Само през последния месец имаме поредица от фрапиращи случаи на тежки инциденти, предизвикани от ТИР-ове. В социалните мрежи постоянно валят оплаквания за недобросъвестни практики. А това положение продължава и продължава…

На 16 април 2025 г. край село Микре ТИР навлезе в насрещното и удари челно лек автомобил – двама загинаха на място.

На 22 април на АМ "Тракия" тежкотоварен камион, управляван с превишена скорост, предизвика верижна катастрофа с 5 автомобила.

На 24 април в района на Ботевград товарен камион с румънска регистрация излезе от пътя заради превишена скорост и застраши живота на пешеходци на тротоара.

Няма как да не споменем и трагедията, при която загина 12-годишната Сияна от 31 март 2025 г. Тогава ТИР удари фатално колата, управлявана от дядото на момиченцето на пътя между селата Радомирци и Телиш.

И това са само част онези случаи, за които научаваме. А колко още остават между редовете в полицейските сводки?

Пак поглеждаме в закона, за кой ли път, но там думите сякаш не тежат. По-скоро звучат като шега на фона на системно причиняваните щети.

  • За превишена скорост: от 50 до 200 лв. (ЗДВП, чл. 182)
  • За претоварване: от 150 до 300 лв.
  • За неспазване на маршрути и забрани: около 300 лв.

За сравнение:

  • В Германия глобата за претоварване може да стигне до 700 евро + спиране на автомобила от движение.
  • Във Франция глоби до 1500 евро, включително наказателно дело при тежки случаи.
  • В Австрия – за претоварване и сериозно нарушение се налагат глоби от над 5000 евро.
  • В Румъния, ако превишите скоростта с над 30 км/ч. над ограничението, директно ви взимат книжката.

А у нас плащаш няколко стотачки и продължаваш. Нали така беше?! И пътят е ясен – до следващото нарушение!

У нас ситуацията е различна. Чужденците отдавна са го разбрали – и затова именно те са най-честите нарушители. Тежкотоварни превозни средства с румънски, турски, гръцки и полски регистрационни номера най-често нарушават нагло закона. Влязат ли в България – газ до ламарината! Позволяват си го тук, защото знаят, че другаде това не минава.

Там, отвъд нашите граници, тези шофьори стриктно спазват правилата! Може би защото у нас контролът е по-скоро въпрос на шанс, отколкото на сигурност.

В България не само, че се допускат недопустими практики, но често се мисли и предварително за тях. Напълно съзнателно!

Съществува истина, която не фигурира в нито един официален доклад, макар всички в бранша да я знаят: спедиторските компании залагат специални бюджети за глоби!

Бюджет за беззаконие!

И това се коментира открито. Глобата се е превърнала не просто в наказание, а в планиран разход. „Газиш правилата, бързаш за доставката – ако те хванат, плащаш на границата и продължаваш!“ Чиста работа!

Така от нарушението се създава бизнес модел. Не заради липсата на закони, не заради липсата на регулации, а заради системното им погазване!

Товарът на беззаконието обаче е общ – и ако не започнем да го разтоварваме час по-скоро, ще ни смаже!

Въпреки въведените мерки, те очевидно не са достатъчно ефективни.

Да, в България има временни и постоянни ограничения за движение на тежкотоварни превозни средства над определена маса. Има и специални забрани – например през прохода "Петрохан" в пиковите часове на работните дни (5:00.9:00 и 16:00-19:00) и уикендите. По време на празници също се въвеждат сезонни ограничения за облекчаване на трафика.

В миналото съществуваха ограничения при високи температури, но те бяха отменени след преговори между транспортните организации и властите – решение, меко казано, спорно, предвид факта, че голяма част от пътищата у нас са компрометирани именно от тежкотоварния трафик при горещо време.

Остава незасегнат и въпросът с преминаването на ТИР-ове по второстепенни и планински пътища, които не са проектирани за такъв трафик. Това води до ускорено износване на настилките и повишен риск от тежки инциденти.

Все още остава неизпълнена идеята за изграждане на обходни маршрути и специализирана инфраструктура за тежкотоварни превозни средства.

За разлика от България, в други европейски страни вече са предприети конкретни действия:

  • В Германия се изгражда национална мрежа от бързи зарядни станции за електрически камиони, с цел декарбонизация на транспорта до 2045 г.
  • В Каталуния, Испания, тежкотоварните камиони с четири или повече оси са забранени по националните пътища и са пренасочени към платени автомагистрали.
  • Във Франция от октомври 2025-та само камиони с екологичен стандарт Euro 6 или по-висок, ще могат да превишават 40 тона.
  • В Норвегия е напълно забранено преминаването на тежкотоварни камиони по определени второстепенни и планински пътища без изрично разрешение, като при нарушение следва незабавно връщане за сметка на собственика.

В България подобни инициативи остават на етап "добри намерения".

Нужни са спешни стъпки:

- Изграждане на обходни маршрути за тежкотоварния трафик.

- Ограничаване движението на ТИР-ове само по магистрали и основни пътни артерии.

- Въвеждане на по-строги регулации за движение в чувствителни райони и в пикови часове.

Тези мерки могат да осигурят по-добра защита на инфраструктурата, по-висока безопасност и по-малко натоварване върху околната среда.

Липсата на ясна стратегия за регулиране на тежкотоварния трафик у нас не води само до ежедневен риск на пътя, но и до милионни загуби за държавата.

Според данни на Агенция "Пътна инфраструктура" само поддръжката и авариен ремонт на деформирани настилки струва над 100 милиона лева годишно – значителна част от които заради щети, причинени от тежкотоварния трафик.

Освен преките разходи, тежкотоварният трафик ускорява износването на мостове, причинява пропадане на банкети и увеличава разходите за обезопасяване на пътищата.

Вместо да инвестира в инфраструктура, контрол и превенция, България харчи средства в режим на "пожарно гасене" – закърпване след всяка поредна катастрофа или авария.

И така, камионите безнаказано продължават да газят законите на страната!

Ако България иска да бъде на картата на модерните и безопасни транспортни коридори на Европа, трябва спешно да смени курса: от толериране на беззаконието към системен контрол и стратегическо планиране.

Иначе тежестта на бездействието ще бъде непоносима – както за пътищата ни, така и за бъдещето ни.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ