Ванеса Зашева е бакалавър по социални дейности, а магистратурата й е на тема психология на развитието. Има и опит в организация на работа с деца със специални образователни потребности.

- Днес ще наблегнем на връзката между децата и устройството, децата и математиката.  Все неща, за които родителите много се тревожат.  Същевременно, напоследък много българчета печелят световни първенства по математика. Това има ли връзка с така нареченото екранно поколение,  което се появи в последните години? 

- Със сигурност в днешно време вече има много публичност около тези състезания.  Разбира се, може би се е стимулира по този начин родителите да участват, младите хора също да насърчат децата си.  Но аз не вярвам, че това има връзка с печеленето на някакви състезания.

- И медиите започват да пропагандират колко сме горди, щастливи, че се връщат с медали, но това са деца, родени с устройства в ръцете и по-скоро, може би са  жертва на педагогиката „Гледай си телефона и не ми пречи“. Доколко помага и доколко вреди едно устройство на детската психика? 

- Когато родителите дават на децата си екрана и  ги оставят, те по този начин отделят време за неща, които са неотложни за тя.  Но когато се получава непрекъснато тази екранна педагогика,  както казахте вие, в един момент връзката между родител и дете се разрушава.

И даже, напротив, ако детето се излага в по-дълги периоди на екран, то това е негативно за неговото развитие. При по-малки деца може да доведе дори до забавяне в развитието. 

- Но те пък същевременно научават английски неусетно, защото почти всички детски серии са на този език.  Това не подпомага ли тяхното развитие или намалява възможността да усвоят добре българския? 

 Зависи. Може да подпомага развитието, но трябва да бъде в определени количества. Да се контролира това екранно време и какво точно да се гледа.  Дали са наистина достоверни английски материали или просто заучени фразички и някакви песнички, които нямат много смисъл. Децата много попиват от стимулите, които виждат около себе си или чуват или от екраните.

-  А няма ли да се получи една огромна пропаст, когато тръгнат на детска градина или на училище  между децата, които са имали строги ограничения с устройствата  и тези, които са си прекарали цялото детство с тях в ръцете? 

- При нас децата наистина няма как да не бъдат изложени на екран. Тъй като нашия център, както и други центрове в момента работят по лесен начин с приложения или видеоматериали като стимули или звуци.  Ние ги използваме по такъв начин, че да подпомогнем, да им създадем по-приятна атмосфера,  да може да се мотивират.

Като разбира се, времетраенето е контролирано. Домашните, които даваме всеки ден са по 15 минутки.  Но те също се правят на таблет или на телефон. Това от една страна улеснява родителите.

Също така много помага при ученето на децата.  Това е интересен метод за тях. Също могат да се научат и на самостоятелност,  като боравят сами с електронното устройство. Да въведат отговор, да го натиснат, да видят дали е правилен или не.  Но разбира се, това са по 15 минутки на ден все пак. 

- А имате ли наблюдение видеоигрите,  които някои деца играят до премала,  дали наистина развиват сръчността, реактивността  и възможността много бързо да отговориш на нещо  или по-скоро зомбират детето? 

- Със сигурност, видеоигрите наистина подбуждат реактивността при децата,  наблюдателността, стимулират екипната работа.  Подаването на сигнал, реагирането,  нуждата от сплотеност в играта. Но имат и негативен ефект, ако са в много голямо количество. 

- Ние говорихме за тези родители, които дават устройството и казват “Не ми пречи”.  А по какъв начин един родител,  който наистина се тревожи и се опитва да подпомогне развитието на детето си,  може да го направи във къщи?  Само приказки ли да му чете? 

- Не, разбира се. В такива случаи е важно също да се упражняват повечко в къщи. Ако не се дава някакво устройство по желание на родител,  може да използват за упражнения учебни помагала. Но това зависи от преценката на родителя.

Ние искаме да подчертаем, че екраните не са нещо лошо,  но не са и нещо, с което трябва да се злоупотребява.  Напротив, може да се използват и да има полза от тях.  Не само да си гледат клипчета.

- Как гледате на теорията, че синята светлина е страшно вредна  и човек дори може да развие алергия спрямо излъчването от екрана? 

- Както казахме по-рано, тя има негативен ефект върху развитието на децата,  върху очите, върху цялата им психика.  Речта им също е по-затруднена.  Даже психози може да се развият, ако детето е наистина много дълго време е изложено пред екран от бебешка възраст.

- Във вашата практика виждали ли сте такива деца?

- В този център не съм, слава Богу, но в моят опит съм виждала, да. 

- И как могат да се променят нещата? Чрез работа с психолог? 

- Първото, което казваме на родителите като препоръка е да не се ползват екрани,  да се намали тяхното време или дори да се спре окончателно. 

- Няма ли да изпадне в абстиненция детето? 

- Тогава трябва не спонтанно, ами последователно, малко по малко да спират прекарваното време. В дневните центрове, които се занимават с терапия за такива деца,  е много важно да се стимулира тяхната реч, логическите връзки да се създават също така,  да се разработват пъзелчета...Също и физическите им особености, ако има нужда развиват и тях. 

- Те всъщност, седейки само с устройството, нямат и двигателна култура.

- Абсолютно, да.  Особено това, което много възрастни не знаят е,  че има тенденция детето да седи на W с крачетата назад,  при които ходилата са настрани.  Това също много пречи, защото когато пораснат,  крачетата се извиват на една страна. Изкривяват се. 

- А какви други неща, които ние не подозираме,  дебнат децата втренчени в устройствата? 

- Тяхното внимание става лепкаво.  Те се фиксират върху екрана, дори да не приемат цялата информация от него,  защото има просто много стимули, много действащи звуци, картинки,  които се появяват пред тях. Така, че те не искат да попиват тази информация,  по-скоро просто я преживяват по някакъв начин и се фиксират върху нея, без да има някаква полза за тях. 

- Тоест, те възприемат повече звуците и картинки, а не смисъла и това става като механизирано действие, така ли? 

- Зависи от стимула, който гледат.  Тези клипчета и видеоигри, които аз съм виждала наскоро, наистина са по-цветни,  повече контрасти има, фигурките са по-детски направени,  но няма никаква поука…

- Нека да не развиваме конспиративни теории,  но не мислите ли, че пък производителите на такива игри всъщност го правят съзнателно,  за да отгледат по-глупави хора,  които по-лесно се манипулират?

- Да, това важи не само към детската гледна точка, а и за възрастните.  Използват се, може би, някакви техники и към нас.  Не само към децата.

- Вие ме изненадахте, че има детски центрове  точно “екранни” деца.  Разпространени ли са много в България?

- Дневните центрове за деца със СОП (специални образователни потребности) са разпространени.  Има няколко такива в София, които са много добри.

- Но тези специални образователни нужди не са породени само от устройства,  а и от някакъв друг проблем? 

- Зависи. Приемат се и двата вида деца.  Защото родителят идва със заявката, че детето му не проговаря,  което означава, че той не винаги знае от какво е породено. Дали е някаква диагноза, дали е генетично предразположено или е причинено от предозиране с екран.  Така че са под един знаменател. Има нужда от подкрепа и на двата типа деца.  И вече психолозите се опитват да разберат каква е причината. 

- И кои проговарят по-лесно? Тези, които са зомбирани от екрана  или тези, които имат някаква диагноза? 

- Интересен въпрос.  Може би вторият вид, тъй като ако децата продължават да са пред екран, то това по никакъв начин няма да им помогне за стимулацията на речта. Получава се едно повтаряне, т.нар. ехуалична реч,  която не допринася за общуването.

- При ехуаличната детето повтаря чутото от екрана,  но не може да го осъзнае, за да го приложи в живота. Така ли? 

- Точно така. Когато, примерно, възрастен се опита да общува с детето,  то не иска да даде отговор, който е към поставения въпрос,  ами казва нещо, което е чуло. Или просто повтаря нещо, което му е останало в главата. 

- И това как може да се преодолее?

- Първо, трябва да се махне екрана, при което е хубаво родителите да четат книжки на детето,  да му говорят повече.  Участието в такива дневни центрове също много помага,  тъй като тогава се научават и думички.  И също се стимулира речта със звуци, с логопедични дейности.

- Вашият съвет към родителите какъв е, колко да дозират стоенето пред екрана?

- Колкото се може в по-късно да ги изложат на екран.

След 5-6 годишна възраст, ако е в малки количества, може.

Но децата могат да гледат с родителите си телевизия или детско филмче, стига вниманието и на двамата да е насочено към него.  Това създава също тяхната връзка, а и съдържанието е контролирано от родителя. По същия начин, ако му чете приказка, пак се създава връзка, защото детето пита, иска да повтори нещо и така нататък.  Да, създава се историята, атмосферата, детето попива от нея,  измисля свой сюжет или добавя герои.  Това също е полезно за развиване на паметта. Но освен развитието на речта, важно е преживяването, което то само може да си създаде от тази приказка  или от споделеното време с родителя.

Интервю на Магдалена Гигова

Оператор Калоян Балабанов

Монтаж Антон Тончев