Минаха 4 години, откакто спечелих олимпийска титла. Това не е никак малко време. Глобално не се е променило много. Животът ми е същият – продължавам да бъда професионален спортист, работата ми е да се състезавам и да печеля медали.

Това заяви в подкаста Дълголетие - Arnold food каратистката ни и олимпийска шампионка Ивет Горанова. 

Ето какво още сподели тя за тайната на шампионския манталитет, как се изгражда желязна психика, какво е правилното хранене и възстановяване на високо ниво и как да се мотивираме отново! Това е един разговор за успеха, трудностите и цената на върха.

Това е разказът й:

"Случиха се много неща през тези 4 години. Участвах в две риалити предавания, които за мен бяха ново преживяване, опит и предизвикателство. Бях в сфери, в които не се чувствам себе си. Обичам да излизам от зоната си на комфорт.

От гледна точка на карате, променило се е това, че започнах да провеждам повече семинари и да давам своите знания на деца и възрастни. На всички, които искат да се учат. Това е новото в моя живот.

В началото не ми се отдаваше толкова много треньорството. Поне аз не го чувствах така отвътре, но се свиква с всичко. Вече натрупах самочувствие. Основната част е същата", сподели Горанова.

Тя разказа, че за каратистите онази олимпиада е била специална, защото се е знаело, че ще е първа и последна.

„Това беше моят единствен шанс в живота. Може каратето да стане пак олимпийски спорт, но след 20 години. За мен беше само мисълта, че имам един шанс. Всичко се въртеше покрай Олимпиадата в моя живот.

За мен професионалният спорт и каратето са начин на живот, а не работа. Доставя ми удоволствие всичко това. Никога не съм гледала на това като на задължение. Това ме кара да се чувствам жива и ме зарежда.

Времето минава много бързо, когато имаш цел. Времето лети. Общо взето 2016 година ми се роди тази мечта. Тогава бях още на 16 години и още не можех да вляза в олимпийския цикъл, в който да трупам точки от турнири. 2020-а в ковида, когато отложиха олимпиадата, за мен беше плюс, защото тогава бях само на 20 години. Това не беше моят момент. Не се чувствах подготвена нито физически, нито психически. Сигурно нямаше да мога да спечеля и квота.

Трупах опит и се подготвих по-добре. До последно не се знаеше дали ще отида на Олимпиада, защото спечелих квота едва 40 дни преди нея. Хванах последния влак. На Олимпиадата участвахме само 10 момичета. Класирането беше изключително тежко. Казвах, че ще е много по-трудно да се класирам на Олимпиадата, отколкото да взема медал на нея.

За мен това състезание беше „сега или никога“. Не оставих това стресът, страхът от загуба и самият форум Олимпиада да ме изяде. Това мисля, че е игра на психика.

С тези състезатели сме се срещали много пъти по турнири. Въпросът е кой ще издържи психически. Кой няма да го изядат страхът и очакванията", сподели Горанова.

По думите й, като е виждала, че другите момичета се притесняват, това я е зареждало и й е давало сила.

"За загуба в моята глава мисъл не съществуваше. Исках да дам всичко от себе си, защото дори и да бях загубила, нямаше да има за какво да съжалявам“, разказа тя.

Останалото може да гледате във видеото: