За последните 70 години, отношението на българските управници към българските граждани в България и извън нея е по-лошо отколкото към най-изпадналите емигранти в коя да е друга страна. Трябва да се направи ясно разграничаване между емигрантите и юпитата. Това заявява в интервю за БЛИЦ Александър Градинаров, главен редактор в-к „Парижки вести”, председател СБС „Бъдеще”.
- Според Вас необходимо ли е българските емигранти да имат своя партия, която да ги представлява в националния парламент? 
- За последните 70 години, отношението на българските управници към българските граждани в България и извън нея е по-лошо отколкото към най-изпадналите емигранти в коя да е друга страна. Само преди 20 години емигрантите бяха разстрелвани, малтретирани, затваряни, обявявани за предатели на родината. Да си българин в родината си днес е статут със съмнително качество много повече отколкото свободен емигрант по света. Но само българите напуснали България могат да си дадат ясна представа за тази разлика. Отношението на властимащите е отношение на преднамерено погазване на достойнството на българите като индивиди и като нация.
Известен е фактът колко много правят емигрантите за България, тук не става дума само за преуспели емигранти, които правят дарения за родните си градове, строят културни центрове и помагат под различни форми своите роднини и приятели. Всеки емигрант издържа и подпомага своето семейство в България, това го знаят всички. Постъпленията от емигрантските пари са съизмерими с нетния продукт на страната. Какво по-естествено от това ако тези така наречени емигранти имат своите представители, които да защитават техните интереси пред властта. А техните интереси имат нужда да бъдат защитавани.
- Защо според Вас тези, които са избрали да напуснат България, трябва да имат право на глас за случващото се в страната?
-Роднините, близките и приятелите са предостатъчни. Ако тази електорална маса се мобилизира, би могла да постигне много. Сметката е проста. Ако допуснем грубо, че зад граница има 500 000 души, а те са много повече, всеки от тях има поне 2 души в България, които го обичат и ще го подкрепят, ако не за друго, поне защото ги издържа. Не съм съгласен, че отношението към емигрантите е негативно, то е негативно към определени емигранти във властта, които дори не са емигранти. Колкото защо трябва да гласуват емигрантите, ами защото, освен че инвестират, те подкрепят родната икономика като потребители, второ имат верен поглед за процесите в България защото са отвън и разполагат с база за сравнение. Трето ако някои от тях бъдат избрани, те ще допринесат нещо ново, оригинално, опит почерпен от други страни далеч по-развити от България.
-Как, според Вашите наблюдения, се посреща партия „Другата България” сред самите емигранти?
-Смятам че са необходими повече конкретни действия за разгласа и осъществяване на контакти със съответните емигрантски общности, за да получим по-пълна представа как наистина се приема. Но на първо четене отношението към Другата България е добро. Разбира се, всички искат да видят какво ще се случи по-нататък. Какъв ще бъде анонсът, какъв ще бъде залогът? Как ще се представят ръководителите на тази партия.
-Какъв е потенциалът на другата „България” за привличане на гласове на изборите? Няма точни данни за броя на емигрантите, какъв е той според Вашите наблюдения?
-Уверен съм че потенциалът на Другата България е огромен. Българите зад граница са неексплоатирана златна мина. Само трябва да се работи… Какъв е точно броят на емигрантите аз не знам. Лансират се цифри от 500 000 до 1 500 000 души. Много български градове са обезлюдени. В много градове по света има огромни емигрантски общонсти. Във всички случаи, обаче, емигрантите представляват внушителна човешка маса, която трябва да има свои представители в парламента.
-Смятате ли, че една такава партия би могла да получи гласове и у нас?
-Както вече стана ясно по-горе, всеки емигрант има роднини, близки приятели в България. Струва ми се очевидно, че при правилно водена кампания, „Другата България” би получила гласове от българите в България. СБС „Бъдеще” беше първи опит за обединяване на емигрантите по света. Във русенското бюро на СБС „Бъдеще” бе създадена Асоциация за подпомагане семействата на емигрантите. Мисля че те ще гласуват за една емигрантска партия, която ще защитава не само интересите на емигрантите, но и на техните близки в България.
-Имате ли наблюдения върху подобни политически партии в другите държави? Какво е тяхното място в политическия живот, успяват ли да влязат в парламента и да изпълняват целите си?
- В Италия има такава партия, която е представена в парламента. Французите имат Съюз на всички френски граждани по света със седалище в Лос Анжелис, лично се познавам с председателя им. Но мисля че най-красноречив пример е този на Ирландия. С партия или без, ирландските емигранти вдигнаха Ирландия на крака и от последна в Европа я направиха една от първите. Пример във всички отношения е, разбира се, Израел, чиято същност е емигрантска. Държавата на евреите разпръснати по целия свят се превърна в най-голямото предизвикателство на планетата. Ние можем само да се учим от тях.
-Според Вас, има ли сред българските емигранти доказани специалисти, които са готови да се завърнат в родината си, ако имат шанс да променят нещо?
-Всички емигранти напуснали отечеството си, били те неуспели или преуспели, всички до един, тайно или явно искат да се върнат в България, за да направят нещо за нея. Да променят нещо в България е голямо изкушение. Всички са врели и кипели в различни страни и са натрупали страхотен опит. Този опит и знания трябва да бъдат експлоатирани. Всички знаят че има доказани специалисти, те сигурно ще се съгласят да се върнат. Въпросът е само на каква цена? Каквато и да е тя, тя трябва да се плати в името на общия просперитет.
- От кое поколение емигранти са създателите на партия „Другата България”? Смятате ли, че негативният имидж на т.нар. „юпита” в правителството на НДСВ, може да отблъсне хората?
-Създателите на партия Другата България имат представители от всички поколения. Да, смятам, че негативния имидж на юпитата може да повлияе отрицателно на избирателите. Затова трябва да се направи ясно разграничаване между едните и другите. Макар че повтарям, така наречените юпита не са емигранти. Да не говорим, че днес думата емигрант губи смисъл в Европа. Европа е нашата нова стара родина и ние всички трябва да работим за нашия общ успех.
- Кои са основните проблеми на емигрантите, които според Вас трябва да решава партия „Другата България”?
-Вие си спомняте закона за Здравните осигуровки ЗЗО. Този закон имаше цел да рекетира емигрантите да плащат осигурителни вноски в България, въпреки, че ползват медицински услуги в страните, в които съответно живеят. Благодарение на подписката организирана от нашия в-к „Будилник - Парижки вести”, благодарение на нашите демонстрации по целия свят този закон беше премахнат. Така че проблемите за решаване са многобройни и разнообразни от държавен рекет през административни спънки, наследствени и реституционни проблеми и др. Но най-важният от всички проблеми е признаването на емигрантите от българската власт и от българското общество. Признанието на българската емиграция като достойна част от българската нация не само ще повиши нейния духовен капитал, но ще хвърли мост между метрополията и диаспорите. Връзка жизнено необходима днес повече от всякога. Емигрантската мечта за национално обединение може да се превърне в национална мечта, чийто двигател да стане „Другата България”.
Калина Петрова, БЛИЦ