Ще има ли единен ляв фронт на изборите? Кои са най-добрите приятели на БСП? Как ще протече кастингът за червен кандидат-президент? По каква рецепта ще се лекува соцпартията? Какво се крие зад помощта на Бойков Борисов за паметника на Бузлуджа? На тези въпроси журналистът от "Дума" и член на Изпълнителното бюро на БСП Александър Симов отговаря пред "Стандарт".
- Г-н Симов, в БСП е насрочен вътрешен референдум с кого да върви партията на президентските избори. Какви са шансовете за създаване на единен ляв фронт?

- Аз съм от хората в БСП, които смятаха, че едновременно с вътрешното допитване как да се явим на президентския вот - дали в широк коалиционен формат или в теснопартиен, партията трябваше да започне да обсъжда и конкретни имена за кандидат-президент. В крайна сметка обаче Националният съвет /НС/ реши първо да мине допитването и чак тогава БСП да потърси и конкретния човек. Гласувах номинациите да започнат заедно с допитването, тъй като се опасявах, че партията ще изпадне в недостиг на време и няма да може да компенсира забавянето, но решенията на пленума трябва да се изпълняват. Добре е да знаем какво мислят партийните членове, но личното ми мнение е, че широкият ляв фронт не бива да се прави на всяка цена.

Част от партиите, с които евентуално ще получим мандат да преговаряме към настоящия момент, се държат не само високомерно, не само като някакви аристократи, които искат БСП да бъде техен обслужващ персонал, но се държат и като политически саботьори, понеже се опитват да диктуват предварително и да извиват ръце. Така преговори не се водят и широк ляв фронт няма как да се получи. Иначе няма нищо лошо БСП да преговаря за широка лява коалиция, тъй като това е възможна печеливша формула срещу ГЕРБ. 

- Раздразнение в червените редици предизвиква най-вече подходът на АБВ. Как Първанов да подходи правилно към "Позитано" 20?

- На първо място АБВ трябва да дадат своята жертва. Да покажат, че са готови да преговарят, като се откажат да налагат имената на Георги Първанов и Ивайло Калфин. Тези две одиозни фигури само разделят левицата, очертават разделителни линии и предизвикват единствено и само враждебност. Не смятам, че изобщо са в състояние да предложат програма за широка коалиция. Ако АБВ искат да преговарят наистина, те трябва да се откажат от идеята да налагат политика и фигури на БСП, и да намалят, ако обичат, менторския тон към нашата партия.

Този менторски тон не приляга на партията, която до момента е била в крайнодясно правителство и която има много да обяснява на своите леви избиратели какви точно компромиси направи в рамките на година и половина. Онзи ден техен представител патетично заяви, че АБВ била малка, но интелигентна партия, а БСП била голяма, но тъпа. Така не се прави. По този начин лявото ще се яви с няколко кандидатури, но тогава виновна няма да е БСП, а вината ще бъде у политическото високомерие на хора, които са готови да влязат в каквато и да е коалиция, само и само да оцелеят.  

- Тези зигзаги не напомнят ли на 90-те, когато Евролевицата се отцепи и на гърба на БСП влезе в парламента. После доверието към евролевите се стопи и те се примъкнаха обратно към партията майка.  

- Този порочен модел трябва да бъде прекратен. АБВ живее на гърба на разцеплението, което предизвика, само че този ресурс вече се изчерпа. Цели организации на АБВ се разколебаха в доверието си към централното ръководство. АБВ се оглавява от един човек, който вече започва да си въобразява и да се държи като Мао Дзедун, и напълно се е самозабравил. Ако АБВ иска да съществува като самостоятелен политически субект в левицата, е добре да престанат да живеят единствено за сметка на БСП, но аз не съм видял такова желание у тях. Те и до днес основно се занимават със Социалистическата партия, вместо да се занимават със своя нов основен противник - ГЕРБ.  

- Корнелия Нинова спази обещанието си да проведе допитване. В бюлетината са изброени и възможните потенциални съюзници - АБВ, Атака, Движение 21, Патриотичен фронт. Как ще преговаряте в зависимост от получените резултати?

- Приемам резултатите от допитването според това коя партия какъв процент натрупа като мандат за приоритетно водене на преговори с най-одобряваната от социалистите формация. Политическият ни живот е в толкова насипно състояние, че никой не може да гарантира предварително, че ще има убедителен краен резултат от преговорите. В България политическото съществуване е на ниво разбунтувана детска градина и малко е трудно да се получи нещо смислено. Ако, да речем, първи са АБВ, втори са Атака, а трети - ДПС, смятам, че трябва да се говори с формациите в този ред и да се види дали може да има обединение около ценности, принципи и фигура.

Ако подобно обединение не се получи, да припомня, че БСП се е явявала самичка на президентските избори през 2001 г. в подобна ситуация. Тогава партията до последно се опитваше да направи широка коалиция, но тя не се получи. В крайна сметка кандидатът на БСП спечели вота благодарение на подкрепата на твърдото ядро. Тоест няма нищо страшно кандидатурата ни да е партийна. Така поне БСП ще успее да види какви са й и собствените сили и на какво трябва да наблегне в своята работа. 

- След референдума по каква процедура ще се определи кандидат-президентът? 

- Вероятно НС ще излезе със специално решение. Уставната процедура предвижда свикване на партийни конференции, които да дадат предложения. На базата на номинациите Националният съвет трябва да вземе окончателно решение. Пресяването на кандидатурите от пленума трябва да се съобрази и с резултатите от допитването, и с конкретната политическа ситуация. Надявах се кандидат-президентът на БСП да бъде обявен на събора на Бузлуджа на 1 август. Сега разбирам, че едва ли ще успеем. Тревожна е тенденцията най-големите партии да не бързат с номинации. Това е порок - фигурата въплъщава определен тип политика и ако я криеш до последно, както правят ГЕРБ, това означава, че или имаш проблеми или се опитваш да заблудиш някого.  

- Нинова тръгна да гради общ фронт срещу ГЕРБ и в парламента? Сега ли е моментът? 

- Инициативата е навременна и с нея Корнелия Нинова изпълнява друг свой ангажимент - да активизира максимално опозиционното поведение на БСП. Не съм от хората, които ще хвърлят камък срещу Михаил Миков - считам, че неговото лидерство беше много полезно за партията и най-вече формулираната идея за левия курс, която е жизненоважна за нас.

Миков обаче допусна малка грешка - идеологическият разговор в БСП трябваше да върви паралелно с ярки опозиционни действия, за да не се появи усещането у хората, че партията се е втренчила в своя пъп. Общият фронт срещу ГЕРБ е най-доброто, което може да се направи. Имаме парламент, в който опозицията извън БСП е доста проблематична - те подкрепят мнозинството за едно, а са опозиция за друго. По този начин ще видим кои партии вече смеят ясно да се обявят за опозиция, и кои предпочитат да пребивават в парламентарна шизофрения. 

- Тръгвате да сваляте кабинета и да предизвиквате предсрочни парламентарни избори. В какъв времеви хоризонт ги разполагате?

- Ясно е едно - правителството не може да изкара мандата си докрай. Политиката на плаващите мнозинства е политика на плаващите пясъци - рано или късно затъваш в тях. 
Съвсем нормално е през пролетта на 2017 г. да се проведат предсрочни избори, които по нов начин да поставят проблемите на България. И най-важното - хората да кажат своето мнение за тази стабилност на ГЕРБ, с която те толкова много се гордеят. Избори трябва да има в този хоризонт, тъй като има опасност следващата власт да завари напълно опоскана страна, потънала в огромни дългове. 

- В Изпълнителното бюро на БСП попаднаха хора с различни нагласи и от различни лагери. Как виждате общия път пред вас?

- Не мога да отрека. Балансът е много труден за постигане, тъй като в ИБ са хора с различни, а понякога противоположни възгледи за развитието на партията. Превръщането на бюрото в екип е основната задача пред Нинова. От друга страна, има спойка между тези различни лидери на обществено мнение - те имат зад гърба си доста хора.  

- Премиерът Борисов обеща да помогне за възстановяването на паметника на Бузлуджа. Вярвате ли му и какъв знак разчитате в неговото послание?

- Ако тръгна да вярвам на всичко, което Борисов казва, вече трябваше да живеем в държава номер 1 в ЕС с най-големите заплати и най-добрата социална осигуреност, която е водещ износител на газ и петрол. Разбирам, че Борисов може да го е казал като закачка, а може би се крие и нещо друго. Забелязвам, че в ГЕРБ напоследък има известна нервност. Те са в уникална ситуация - държат цялата власт, нямат идея какво да правят с нея, но вече нямат оправдание за провалите, които се случват благодарение на тяхната стабилност.

Те се нуждаят от партньор, с който да споделят непосилната тежест на управлението. Много прогерберски анализатори обясняват, че ГЕРБ и БСП трябва да намерят допирни точки в своите политики, едва ли не да се гушнат и да управляват заедно България. Не изключвам вероятността с офертата за паметника на Бузлуджа Борисов да отправя някакъв царски жест към БСП. Моето лично мнение , че БСП никога, никога, никога не бива да влиза в коалиция с ГЕРБ и не бива да обръща внимание на такива елементарни подмятания от страна на премиера.