Анализ: Как „Промяната“ размаха бухалката и предложи фашизиране на борбата с корупцията

Вече няма и грам съмнение. Т.нар. „правителство на промяната“ дойде на власт, за да превърне българската правна система във фашистка и да спаси съмнително придобитите милиони на благодетелите си от ударите на закона, пише Tribune.bg.

Поредното доказателство за това дойде официално в четвъртък, когато в края на работния ден депутатите от партията на премиера Кирил Петков „Продължаваме промяната“ внесоха в Народното събрание Законопроект за противодействие на корупцията, който шокира обществото и юристите с тоталитарния си характер.

Подобно на печално известния от няколко седмици проект за „български закон „Магнитски“, който предвижда отнемане на имоти и средства, без съд и присъда, на всеки противник на властта, попаднал в черния й списък и проектът за разделянето на КПКОНПИ на две, демонстрира истинските намерения на полуразпадналата се коалиция на „промяната“, която явно за сбогом реши да покаже истинското си лице.

Проектът на премиерската партия се отличава с няколко скандализиращи текста, приемането на които би довело единствено до погазване на българската Конституция, смачкване и изземване на правомощията на прокуратурата и следователите, а от там и мракобесна саморазправа с опоненти и  своеобразна амнистия за определени олигарси, чието имущество и активи за милиарди са запорирани от Антикорупционната комисия.

Такива например са – идеологът и политически инженер на „Продължаваме промяната“ Иво Прокопиев и небезизвестният хазартен бос, укриващ се от българското правосъдие в Дубай, Васил Божков – Черепа. Само имуществото и активите на споменатите двама, което е запорирано от Антикорупционната комисия, се равнява на близо 500 млн. лв.

Какво обаче реално предвижда фашисткият проект на „Продължаваме промяната“? На първо място, депутатите на Петков предлагат буквално скопяване на функциите на прокурорите и следователите и предаването им в ръцете на чисто нова, измислена от тях фигура – „разследващи инспектори“.

Това би било изключително „ползотворен“ механизъм опонентите да бъдат държани в подчинение, а неудобните и непокорните да бъдат преследвани единствено по усмотрение на властта. Въпросните „разследващи“ ще имат почти всички правомощия по НПК, с които разполагат сега държавните обвинители по разследванията за корупция, с не маловажното уточнение, че първите не са част от съдебната власт или МВР.

Те ще могат да издирват, следят, да белязват пари и вещи, да прилагат специални разузнавателни средства, дори ще могат да разполагат с оръжие и да стрелят с него по хора при определени ситуации - „само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие срещу тях“.

Нещо повече – на „разследващите инспектори“, според „Продължаваме промяната“, трябвало освен всичко да се даде и извънредното правомощие да бъдат единственият орган в държавата, който да може да атакува пред съда постановленията на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство. Междувременно, „разследващите инспектори“ няма да носят и имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен, ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер.

Тоест – властта еднолично и без санкцията на съдебната власт ще преценява „абсолютен корупционер“ ли е определен човек или не, като и да не е, рискът от това да бъде съсипан от проверки и ровене, а с това и държан като заложник на властта, ще бъде огромен.

Всичко изредено дотук ще постигне единствено заобикаляне на прокуратурата, превърната от вече близо година в „най-големия враг на народа“ именно от партия на премиера Кирил Петков.  А зад конкретните текстове на самия законопроект личи ярко желанието за превръщането на КПКОНПИ в бухалка за терор и репресии. 

Освен това, подобни законодателни приумици противоречат и на основополагащи за правната система на България текстове от Конституцията. По-конкретно приемането на такива норми и създаването на една „квазипрокуратура“ противоречи на разпоредбите на Глава шеста „Съдебна власт“ от основния ни закон, в която ясно е разписано, че прокуратурата е единственият орган, който има право да води и надзирава разследванията в страната. Или иначе казано – прокуратурата е „господар на досъдебното производство“ според Конституцията, а и според Закона за съдебната власт, и раздаването на нейните правомощия на органи извън съдебната власт, влиза в рязко противоречие с тях.

Тези „правни детайли“ едва ли имат значение за депутатите на Петков. Най-малкото защото цялото му управление бе заченато под сянката на противоконституционното му назначаване на поста служебен министър. Нека си припомним и, че съвсем наскоро същите тези хора наричаха „бухалки“ органите на специализираното правосъдие, чието призвание бе именно в борбата с корупцията. Кирил Петков и компания предприеха светкавични действия по тяхното закриване, очевидно, за да си разчистят пътя за собствени „творения“ и поставяне под пълен собствен контрол на разследванията за корупция.

Всички тези детайли обаче би трябвало да интересуват депутатите в Народното събрание, особено тези на коалиционните партньори на Петков от „Демократична България“, които от години се замозаявяват като първи борци за върховенството на закона, правовата държава“ и демократичните ценности.

Би следвало и за тях да е ясно, както за всеки нормален юрист и гражданин, че подобни промени в закона биха довели единствено до фашизоидни практики, ненормални за една държавата членка на Европейския съюз. Едва ли евентуалното приемане на такива текстове би убягнало и от вниманието на европейските ни партньори и международната общност, които още от присъединяването ни към Съюза наблюдават зорко и с доза съмнение развитието на правосъдието у нас.

Категорично такова законотворене не би постигнало и някакви съществени постижения в борбата с корупцията. Единственото, което би постигнало, е ново загробване на авторитета на държавата ни в сектор „Правосъдие“ и поредният повод за сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на подобен законодателен произвол.