Анализатор: Битката за жълтите павета е между хората на Рокфелер и Ротшилд

Станимир Стоянов е български анализатор, предприемач и меценат, собственик на вестник Национална бизнес поща, основател на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. Публикуваме негов анализ за epicenter.bg

Дни преди Празника на Съединението политологът Димитър Ганев разви тезата, че "партия на "харвардските министри" ще разцепи демократичната общност" на няколко партийни парчета, защото, според него, "Петков и Василев са с политическия профил на "Демократична България".

Лично аз смятам, че целта на Новото политическо инженерство е РАЗЛИЧНА - не да се разцепи т. нар. демократична общност (която по идея би трябвало да обхваща целокупния български народ), а ДА СЕ РАЗШИРИ ВЛИЯНИЕТО върху нея.

От "десанта" на Росенец през юли 2020 г. Христо Иванов, респективно "Да, България!", обсебиха "Демократична България", обезличавайки ДСБ и Зеленото движение. В края на лятото на 2021 г. все по-малко политически наблюдатели си дават сметка, че партиите в тази КОАЛИЦИЯ, всъщност са и с различен генезис и политически код.

"Демократи за силна България" е дясна (по устав) националконсервативна евроцентрична партия. Закърмена е с парите на опериращите в Източна Европа немски фондации.

"Да, България" е всеядно центристка либерална глобалистична партия, каквото е и ляво-центристкото Зеленото движение.

Създателите им са спонсорирани основно от фондации, свързани с "червените милиардери" от фамилията Ротшилд и с нейния аватар Сорос.

Засега във формата на "Демократична България" ги удържат три разнородни фактора:

1. Демографски - основният им електорат е концентриран в радиус на пет километра около жълтите павета. Това позволява при необходимост бърза (в рамките на час) протестна мобилизация. Същото важи и за Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.
2. Геополитически - и трите формации от година насам самоопределят себе си като проамерикански, особено след бонификацията по закона "Магнитски"
3. Вражески - Иван Гешев повече от година остава персонален дразнител и "обединител" на коалицията. Ахмед Доган, "Росенец" и ДПС, Бойко Борисов и

ГЕРБ също им предават допълнителен смисъл. Политически тримата са опаковани в идеите за борба срещу корупцията и реформа на съдебната система, които се "припознават" и от трите партии.

Появата на бял свят на Харвардския политически проект обаче, може бързо да доведе до "атомизацията" на "Демократична България" за сметка на по-перспективно прекрояване на влиянието върху и около жълтите павета.

Първо - за влиянието на фамилията Рокфелер в Харвард. През 2007 г. от университета обявиха са получили най-голямото дарение - 100 милиона долара, правено някога от бивш студент. Дарителят - Дейвид Рокфелер (92 г.) тогава е най-старият жив внук на основателя на една от най-влиятелните семейни империи в света Джон Рокфелер.

Това не е първото му голямо дарение и не остава последното. Дейвид Рокфелер умира през 2017 г. на възраст от 102 години. В завещанието си дарява нови над 100 милиона долара, като общо ЛИЧНО дарените средства надхвърлят по най-скромни оценки четвърт милиард долара, а благотворителността му въобще е над милиард. Често определят Дейвид Рокфелер като световен посланик на капитализма в американски стил.

В България в. "Труд" (25.03.2017 г.) отбеляза смъртта му със статия "М-р Глобалист си отиде, но глобализмът живее, макар и по-трудно". В нея отбелязва: "съдбата и качествата му отредиха той да остави значим отпечатък в историята с налагането на концепцията за глобализма и световното правителство". Другата важна тема на живота му са дълголетието и стремежът към безсмъртие.

Първото обуславя интереса на фамилията към биологията и медицината (виж. по-долу - информацията за самостоятелна аналитична работа по темата - б.а.), а второто към езотерика. Тя го води в България, за да получи и изнесе за проучване в САЩ Панагюрското златно съкровище и тайни на учението на траките за обезсмъртяването…

За съперничеството на фамилиите Ротшилд и Рокфелер са изписани тонове мастило. Но дори експерти се затрудняват да систематизират икономическите и идеологически им различия. За нуждите на тази публикация ще отбележим, че и едните, и другите са ЗАКЛЕТИ глобалисти. Разликата е в разбирането за "пътната карта" към налагането на глобализма.
 
Подобно различие има и при комунизма между Маркс и Ленин. И двамата вярват, че Призракът на комунизма навсякъде ще победи капитализма, но… Маркс счита, че той ще победи първо в най-развитите капиталистически страни, а Ленин въвежда теорията за най-слабото звено на империализма и прави революция в изостаналата Руска империя.

Ротшилд и Рокфелер вярват, че глобализмът ще тържествува над целия свят, но… Ротшилд, счита че националните държави трябва да бъдат разрушени като се започне от най-силната - САЩ, а Рокфелер обратно - от най-слабите, като най-могъщата се използва като инструмент за налагане на глобализма по света и си отиде последна. Създаденият от нея елит се трансформира в глобален и излъчва световното правителство.

Ротшилдите подхранват ляворадикалните движения, които, според тях, са двежищите сили на глобализма.
Рокфелерите бранят американският капитализъм и десните идеологии, разглеждайки ги като източник на елитарната глобална власт.
 
През последните десетилетия тази диспозиция определя вътрешните напрежения между ляволибералните демократи (фамилията Клинтън, Обама, Харис) и дясноконсервативните републиканци (Тръмп, чаеното парти) в САЩ.
 
През последните месеци е на път да се прехвърли и у нас.
Кирил Петков е адепт на рокфелеровата идеология на глобализма,
Христо Иванов - на ротшилдовата.
 
Вестник "24 часа" подробно и последователно разкрива елитарните убеждения на служебния икономически министър. В статията "Кирил Петков ще заложи като министър на най-способните 2% от българите" за пореден път се изтъква, че той "особено много си харесва една теория, която изучавали в "Харвард"…

Според нея, икономическото развитие на една страна зависи от това как управляваш двата топ процента на нацията. Как една държава управлява таланта на тези 2% - дали ги прави политици, лобисти, мафиоти или изпълнителни директори на конкурентни компании, предопределя огромна част от икономическото й развитие". А сега цитираме Доналд Тръмп: "За да успеете, разграничете се от 98% от населението на планетата. Ум, трудолюбие и премислени инвестиции тук също не играят. За да влезете в избраните 2%, трябва да се научите да разрешавате неразрешими проблеми!".

Хората на Ротшилд-Сорос твърдят, че са производители на ценности. Хората на Рокфелер производители на БВП

Кирил Петков е убеден, че правилата на играта и честната икономическа конкуренция елиминира корупцията.
Христо Иванов залага на реформиране на съдебната система и прокуратурата.
Предприемачът вярва в елитарността, адвокатът в егалитарността.

В по-жълтопаветнически план при Кирил Петков ще отидат тези, които са готови да се борят за високи постижения, при Христо Иванов ще останат тези, които разчитат, че трябва да им се осигуряват качествени преживявания.
Едните поставят на първо място Волята, другите Въображението...
Подобна е била ситуацията преди повече от 100 години в Русия между меншевиките и болшевиките. Последните, както се вижда от името им, се оказаха повече и знаем как свърши всичко това.
 
Няма да питаме имаха ли Ротшилд и Рокфелер нещо общо с това.
Защото отговорът е известен: ДА!

Още малко информация за самостоятелна аналитична работа по темата: От 2018 година български студенти от природонаучните дисциплини работят заедно и прилагат теорията на практика, още докато следват. Това е възможно в Центъра за приложни изследвания и иновации в приложните науки. Идеята за създаването му е на Кирил Петков, чиято компания продава пробиотици на четири континента, а негов домакин е БИОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ на Софийския университет. Проектът е съфинансиран от фондация "Америка за България".  Центърът ще работи с … Медицинския факултет на Харвардския университет и на Института "Пастьор".

Всеки може да прочете статията: "Наследството на Рокфелер в България". От нея става ясно, че фондация "Рокфелер" "поставя основите на модерното българско здравеопазване" а днес в София има две ключови сгради, наследство от подкрепата на богатата фамилия
- Националният център по заразни и паразитни болести на ул."Янко Сакъзов" и БИОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ на Софийския университет на бул."Драган Цанков". Сградата е завършена през 1932 г. като на главния й вход стои портретът на Джон Рокфелер-старши.